Предосманското наследство на турския град изчезва поради липса на грижи или затъмняване за политически цел

 

 

 

В общинско кафене, вградено в древните градски стени на Истанбул, сервитьори се спускаха напред-назад, носейки чаши силен турски чай и големи парчета шоколадова торта.

 

От едната страна на модерната дървена сграда се откриваше гледка към Босфора, от другата имаше вътрешен двор, оформен от извисяващи се стени от варовик и тухли, построени някога, за да защитават целия град от нашественици, сега посрещащи хора за топла напитка и изглед към детска площадка.

 

Сервитьорът Адем Булган посочи част от древната структура до пътека, която имаше дълбоки вдлъбнати следи от ерозия.

 

Кафенето е вградено в историческите стени на Истанбул. Снимка: Брадли Секър/The Guardiann на древната структура до пътека, която носеше дълбоки вдлъбнати следи от ерозия.

 

„Вижте, руши се – това е исторически артефакт и се руши“, каза той. Чудото да прекараш деня в една вековна структура бързо се е изтощило и ремонтът може да бъде затруднение, добави той. Понякога парчета падаха, което изискваше обаждане до общински служители, вместо да се позволи на персонала да го поправи сам.

 

Въпреки реставрацията, водена от контролираната от опозицията община Истанбул, местните новинарски истории за срутващи се участъци от стената са често срещано явление, знак за това как предосманското наследство на града често се крие пред очите, оставя се да изсъхне или се затъмнява за политически причини цели.

 

Местни архитекти и историци възнегодуваха, когато византийски дворец беше реставриран – под управлението на бивш кмет на Истанбул, верен на президента Реджеп Тайип Ердоган – за да се подчертаят неговите османски характеристики, и сега е музей, показващ занаяти от османската епоха.

 

Зейнеп Ахунбай е учен по антики и експерт по реставрация с дълъг опит в работата по земните и морски стени, които символизират защитата на бившата столица на Византийската империя. Тя каза, че настоящият кмет Екрем Имамоглу се интересува от защитата на стените, но това е скъпо.

 

„Може би това е причината за ограничените действия в сравнение с работите, извършвани върху османското наследство, които се подкрепят от централното правителство“, каза тя сухо. Администрацията на Имамоглу също често се бори с общественото мнение дали да унищожи ценните градски градини Йедикуле, които датират от византийската епоха, като част от техния потенциален проект за възстановяване.

 

Желанието да се използват стени, за да се защити този жадуван участък от земя до пролива Босфора от потенциални нашественици, произхожда от управлението на император Константин Велики, който прави източния римски град, тогава известен като Византион, своя столица през 330 г., преименувайки го Константинопол. Двуслойните дебели каменни стени, които се виждат днес, датират от пети век и се наричат ​​Теодосиеви стени, на името на византийския император Теодосий II, който ръководи изграждането им. Те се простират на около 6,5 километра (4 мили), маркирайки древните граници, които градът отдавна е надраснал.

 

Големи участъци от византийските стени, както и други древни останки, са осеяли район на Истанбул, известен като неговия исторически полуостров, сега консервативната община Фатих. Изборът дали да ги запазим или просто да изградим модерни конструкции около тях често е личен.

 

В магазин за килими и керамика, внимателно построен върху цистерна от шести век, която може би някога е обслужвала Големия дворец на Константинопол, продавач на име Нихад каза, че понякога се скитал надолу, за да изпие кафе преди работа.

 

Бивша византийска цистерна под Nakkaş Rugs. Собствениците решили да запазят цистерната и я превърнали в музей. Снимка: Брадли Секър/The Guardian

 

„Това е като пътуване във времето до шести век“, каза той.

 

Мениджърът на ресторант, Шюкрю Голак, каза за мозайките, каменната зидария и артефактите, открити под модерните хотели на целия полуостров: „Под нас е различен град. Мирише на Рим, Византия – и османците.”

 

В двор, засенчен от черничеви и нарови дървета, които украсяват критския ресторант, където той работи почти три десетилетия, Голак посочи външната стена, за която той и някои от редовните историци на ресторанта смятат, че датира от византийската епоха.

 

Şükrü Golak, управител на ресторант Giritli, който е сгушен срещу византийските стени в Ahırkapı. Снимка: Брадли Секър/The Guardian

 

„От него растат плевели – трудно се поддържа, но поне не се рони. В по-добро състояние е от повечето“, каза той. „Не много места имат нещо подобно и ние искаме да го защитим.“

 

За Голак предлагането на възможността на хората да вечерят до част от древната история е привлекателно за клиентите. „Нашите гости идват тук, за да докоснат стената – и да се докоснат до историята“, каза той.

 

Когато Константин XI стои на върха на градските стени през 1453 г. в неуспешно усилие да защити обсадената византийска столица от по-напреднала в технологично отношение османска армия, силите му са превъзхождани числено и оръжейно – особено от оръдията, които пробиват дупки в стените, предназначени да защитават срещу нашествие.

 

Днес стените символизират повратна точка в историята на града и тази на по-широкия регион: завладяването на Истанбул от османския султан Мехмед II, което бележи края на Византийската империя. Константинопол става столица на Османската империя, преименувана на Истанбул и много църкви и катедрали, включително прочутата Света София, са превърнати в джамии.

 

Разпределения и малки ферми съществуват по участъци от бившата гранична стена на град Истанбул между Yedikule Kapısı и Belgrad Kapısı. Снимка: Брадли Секър/The Guardian

 

Правителството в Анкара отдавна се опитва да използва тази символика. Ден след преизбирането на Ердоган по-рано тази година, тогавашният вътрешен министър Сюлейман Сойлу отбеляза 570-ата годишнина от османското завоевание, като се помоли в Света София, която администрацията на Ердоган гордо превърна обратно в джамия след десетилетия като музей.

 

Александър Кристи-Милър, авторът на предстоящата книга To the City: Life and Death Along the Ancient Walls of Istanbul, посочи музей, посветен на османското завоевание, който се намира близо до рушащите се стени, докато самото място на завоеванието е отдавна бяха пренебрегнати.

 

„Иронично е, че има напълно изкуствено пресъздаване на обсадата, но на 200 метра от действителната сцена, където се е случило, е в състояние на масово пренебрегване – очевидно има елемент от това, свързан с дългогодишно напрежение в републиканската турска история, при което преди „Османското наследство е пренебрегнато“, каза той.

 

Това пренебрегване, съчетано със способността да се скрие от погледа на обществеността между двойните стени, които минават покрай някои недостатъчно обслужвани квартали на Истанбул, доведе до това, че джобовете са силно свързани с престъпността. През 2016 г. полицията на Фатих арестува обвинен наркобос, който е отвлякъл и измъчвал сирийска двойка и ги е скрил, както и себе си, в кухина, превърната в обширно жилищно пространство в стените.

 

„Стените винаги са били тази област, където, само поради техния чист размер и размера на земята, която покриват, са извън контрола на квартала, ничия земя. Това наистина е функция на техния размер и че Истанбул като град никога не е имал капацитета наистина да ги възстанови“, каза Кристи-Милър.

 

Една от основните задачи на византийската държава, добави той, е поддържането на стените.

 

„Стените бяха там, за да защитят града от унищожение и имаше гражданска нужда да се поддържат, катсимвол на запазване и оцеляване. Удивителното е, че стените все още стоят, все още са относително непокътнати, но се чувстват толкова откъснати от съвременния живот в Турция и това, което е около тях.

Византийска история

Византийската империя е името, дадено на източната част на Римската империя във връзка с древногръцкия град Византион, който става столица на империята през 330 г. сл. н. е. и е преименуван на Константинопол. Докато това, което остана от западната част на Римската империя, се разпадна, Византийската империя управлява още хиляда години.

 

Османците са тюркски воини, произхождащи от Анадола около 1300 г., които започват да се бият с останките от Византийската империя. Превземането на Истанбул през 1453 г. бележи края на Византийската империя и възхода на османците, чиято империя обхваща територии от Северна Африка, Арабския полуостров, съвременна Турция и Ирак и стига до Кавказ в своя пик. Империята просъществува 600 години до свалянето на последния османски султан през 1922 г., последвано от основаването на турската република през 1923 г.

 

 

 

 

 

Източник: "Гардиан" превод: СТ