Разочарованието от темповете на икономическото възстановяване на Китай от пандемията породи сериозни съмнения относно здравината на основата, върху която са изградени десетилетия на зашеметяващ растеж. Пекин е изправен пред труден избор за 2024 г. и след това: поемане на повече дългове или бавен растеж.

Очакваше се, че след като Китай отмени ултрастрогите си мерки срещу Covid, потребителите отново ще се тълпят в търговските центрове, чуждестранните инвестиции ще се възобновят, фабриките ще започнат да работят, а търговете на земя и продажбите на жилища ще се стабилизират.

Вместо това китайските купувачи спестяват за черни дни, чуждестранните фирми изтеглят средства, производителите се борят с по-слабото търсене на Запад, местните правителствени финанси се колебаят, а строителните предприемачи фалират.

Крахът на надеждите отчасти укрепи ръката на онези, които винаги са се съмнявали в китайския модел на растеж, като някои икономисти дори правят паралели с японския балон преди „изгубените десетилетия“ на стагнация, започнала през 90-те години.

Скептиците казват, че Пекин не е успял да пренасочи икономиката от строителство към воден от потреблението растеж преди десетилетие, когато трябваше да го направи. Оттогава дългът расте по-бързо от икономиката, достигайки такива нива, че местните власти и компаниите за недвижими имоти сега се борят да го обслужват.

Властите обещаха да увеличат потреблението през изминалата година и да намалят зависимостта на икономиката от недвижимите имоти. Пекин настоява банките да отпускат повече заеми за високотехнологично производство, а не за недвижими имоти.

Но все още липсва подробен дългосрочен план за елиминиране на дълга и преструктуриране на икономиката.

Какъвто и избор да направи Пекин, той ще трябва да вземе предвид застаряващото и намаляващо население, както и сложната геополитическа среда.

ЗАЩО ТОВА Е ВАЖНО

Икономиката на Китай вероятно ще нарасне с около 5% през 2023 г., изпреварвайки глобалния БВП. Този лозунг обаче прикрива факта, че Китай инвестира повече от 40% от производството си - два пъти повече от САЩ - което предполага, че голяма част от тези инвестиции са непродуктивни.

Това означава, че много китайци не изпитват този растеж. Младежката безработица надхвърли 21% през юни, последната цифра преди правителството да спре да отчита.

Завършилите университет, подготвящи се за работа в напреднали индустрии, са заели нискоквалифицирани работни места, за да свържат двата края, докато заплатите на други работници са намалени.

В икономика, в която 70% от богатството на домакинствата идва от недвижими имоти, собствениците на жилища се чувстват все по-бедни. Дори в една от малкото светли точки на икономиката, сектора на електрическите превозни средства, ценова война вреди на доставчици и работници.

Анализатори казват, че песимизмът в цялата страна може да застраши социалната стабилност и да представлява предизвикателство за президента Си Дзинпин. Ако Китай наистина е изправен пред рецесия в японски стил, той ще влезе в нея от по-ниско ниво на развитие от Япония.

Стагнацията ще се усети от всички, тъй като повечето световни индустрии разчитат в голяма степен на китайски доставчици. Африка и Латинска Америка разчитат на Китай да купува техните суровини и да финансира тяхната индустриализация.

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА ЗА 2024 г.

Проблемите на Китай дават на Пекин малко време, преди да трябва да се направят трудни избори.

Властите възнамеряват да променят структурата на икономиката, но реформите в Китай винаги са били трудни.

Опитът да се подобри благосъстоянието на стотици милиони жители на селските райони, които според някои оценки биха могли да увеличат потреблението на домакинствата с 1,7% от БВП, ако имат същия достъп до обществени услуги като жителите на градовете, вече е блокиран от опасения за социалната сигурност. и разходи.

Усилията на Китай да се справи с проблемите си с дълга и недвижимите имоти са изправени пред подобни опасения.

Кой ще плати за лоши инвестиции? Банки, държавни фирми, централно правителство, предприятия или домакинства?

И двата варианта може да означава по-слаб бъдещ растеж, казват икономисти.

Засега обаче Китай изглежда се колебае да пожертва растежа за реформи.

Правителствени съветници призовават за цел за 2024 г. растеж на БВП от около 5%.

Въпреки че тази цифра е подобна на плана за 2023 г., тя няма да изглежда толкова добре без ниската сравнителна база, причинена от блокиранията срещу коронавируса през 2022 г.

Подобна цел може да тласне страната към по-голям дълг - вид фискална отпуснатост, която накара Moody's да намали перспективата за кредитния рейтинг на Китай до отрицателна през декември, изпращайки китайските акции до петгодишно дъно.

Къде ще бъдат похарчени тези пари ще покаже дали Пекин променя подхода си или все още се придържа към модел на растеж, който мнозина смятат, че е преминал.

Източник: moscowtimes; превод: СТ