Уил Хътън
Ето нещо. Американската безработица е на 50-годишно дъно. Нараства увереността, че САЩ може да са избегнали куршум – няма да има така рекламираната рецесия през следващата година. Американският фондов пазар преодолява рекордите за всички времена след седем седмици на почти непрекъснати печалби. Това е икономика в сурово здраве – почти всеки циферблат на икономичното табло мига в зелено.
Но в същото време американските потребители са обхванати от мрак. Ниските рейтинги на одобрение на президента не помръдват. Той е толкова нехаресван, че е посъветван никога да не използва думата „байдъномика", за политиките, отговорни за този икономически успех. Доналд Тръмп има почти неоспорима преднина в републиканските първични избори и изпреварва Байдън в социологическите проучвания за президентския пост. Това, което работи икономически, не работи политически.
Всичко това има значение за Лейбъристката партия. Нейният „нов бизнес модел за Великобритания", разкрит от канцлера в сянка Рейчъл Рийвс при посещението й във Вашингтон през май и в основата на нейния политически подход, безсрамно се корени в Байдъномиката. Ще има британска версия на индустриална стратегия в стила на Байдън и публични инвестиции в стил Байдън, фокусирани върху новите технологии – към зелени технологии – всички с цел да провокират още по-голям скок в частните инвестиции. Има ли икономически смисъл, какъвто изглеждаше само преди шест месеца – и ще получи ли същите палци надолу от избирателите тук?
Малцина очакваха икономиката на САЩ да се справя толкова добре, като се има предвид, че лихвените проценти никога не са били повишавани толкова много и толкова бързо – повече от 18 месеца от пролетта на 2022 г. – без последващи рецесии. Обстоятелствата бяха уникални – американците бяха натрупали допълнителни 2 трилиона долара спестявания по време на пандемията, които бяха готови да бъдат похарчени с отслабването на Covid и точно когато войната в Украйна предизвика инфлацията да нарасне опасно близо до 10%. Трябваше да се противодейства на заплахата от нови скокове на инфлацията. Като правило, всеки 1% повишение на лихвените проценти води до спад на растежа на БВП на САЩ с 1% през следващите 18 месеца – така че скокът на лихвите от почти 0% до над 5% имаше безмилостен ефект - рецесия.
Имаше два компенсиращи се икономически импулса. Първият беше стимулът на масивните публични инвестиционни разходи, които се оказаха брилянтно навременни, което даде на потребителите неочакваната увереност да харчат точно когато е необходимо, въпреки мрачното им настроение. Вторият беше начинът, по който Федералният резерв, централната банка на САЩ, засили този импулс, като освободи банките от задълженията да носят капитал и големи резерви от ликвидност: парите може да са по-скъпи, но имаше повече от тях, което помогна на финансовата система да поддържа икономика. Това беше умно централно банкиране. Инфлацията започна да спада в отговор на повишаването на лихвените проценти, докато икономиката набра скорост. Миналата седмица председателят на Фед Джеръм Пауъл потвърди, че повишенията на лихвените проценти са приключили и прогнозира, че през 2024 г. ще има поне три намаления. Оттук и радостта на Уолстрийт, въпреки че потребителите и гласоподавателите продължават да изразяват ужаса си.
Има общо чувство на объркване. Едно от обясненията за несъответствието е, че въпреки че може да има повече работа, твърде много от нея е несигурна. Цените на храните и петрола може да са спрели да се покачват толкова бързо и дори падат, но все още са много по-високи, отколкото преди две години. Едва сега заплатите растат по-бързо от цените.
САЩ се движат по-бавно от Уолстрийт: тъй като намаляването на лихвените проценти се подхранва през 2024 г. и оживяващите цени на акциите се показват в по-ценни пенсионни спестовни сметки, американците ще започнат да бъдат по-щедри към своя президент.
Това ще се случи, но действат по-тъмни основни сили, които обещават да притъпят това чувство. Твърде много скъпи, неспечелени чуждестранни войни, като в Украйна и Газа се добавят към списъка, притъпиха самочувствието на САЩ. Това е държава, която се чувства в застой. Милиони нежелани, незаконни имигранти, пресичащи южната й граница, говорят за нейната привлекателност, но и това е проблем. Притокът трябва да бъде спрян или поне управляван по-добре и повредената имиграционна система да бъде коригирана. Така че, когато Тръмп, въпреки целия си нарцисизъм, лъжи, сексизъм и престъпност, говори за масово депортиране и спиране на всякаква подкрепа за чужди войни, той получава изслушване, колкото и поляризиращо да е.
Тази поляризация се отразява дори в проучванията на потребителското доверие. Например проучването на Университета на Мичиган показва огромни разлики в отношението между потребителите демократи и републиканци. Що се отнася до това дали сега е добър момент да направят голяма покупка, перспективите за бизнес и перспективите за семейните им финанси, републиканците са по-песимистично настроени от демократите с огромна разлика. Това е песимизъм, който насища социалните медии, където лошите новини изтласкват добрите, и то със светкавична скорост. Тръмпизмът стана токсичен не само политически, но и икономически.
Но скритите истини ще излязат наяве. Икономиката на САЩ е динамична: тя ще изпревари болен Китай. Тя остава незаменимата сила, дори и да е по-малко хегемонична: днешният свят е просто много по-сложен. Американците най-после няма да гласуват за престъпник, който се надява да използва президентството, за да избегне огромни глоби и дори затвор. Лейбъристите трябва да запазят вярата си в своя вариант на Байдъномика: той ще работи – стига партията да се погрижи, както направи Фед, за да гарантира, че преоформената британска финансова система предоставя жизненоважната подкрепа за по-големи частни бизнес инвестиции.
По-широкият урок е да се разбере правилно политиката и посланията. Твърде много се говори за желязна фискална дисциплина, труден избор и мрачна перспектива – недостатъчно надежда. Без стъпаловидна промяна в публичните инвестиции в мащаба на Байдън, растежът ще остане в капан под 2%, но бързо ще реагира на политическата рамка, която доказано работи – в това отношение Кийр Стармър е щастлив генерал и трябва да обсъди възможностите. Заплахата от дясното е по-малко върху икономическата политика, където е фалирала, а повече върху разпалването на интензивни страхове от имиграцията. Тук отново Стармър обещава да бъде щастлив генерал; днешните тревожни числа се очаква да спаднат – той просто трябва по-добре да продаде полиците си, за да може да провъзгласи победата, която убягва на Риши Сунак.
Това, което липсва, е вдъхновяваща политическа рамка. Сега е забравено, но Тони Блеър в навечерието на изборите през 1997 г. говори за непреходната стойност на етиката на социализма, как един трети начин би съчетал тази етика с индивидуалната отговорност и така да почете социалистическата традиция в нов вид. Предложението дори е въведено в новата клауза IV на лейбъристите. Стармър може да напомни на своята партия и страна, че рамката му е същата, само че той се стреми да я направи жива. Това ще му помогне както да спечели, така и да избегне заразата от съмнения, която сега толкова заплашва Байдън. Време е да се излезе отвъд оградата на мрака.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед