Асад Рехман
След като Cop28 приключи след 14 изтощителни дни, много хора се хванаха за сламката и търсеха смисъл само в споменаването в текста на прехода от изкопаеми горива. Ще има заглавия, говорещи за това какъв огромен напредък е дори да се каже това – дори без никакви изисквания за реални действия.
Това би било добре дошло преди 20 или дори 10 години, но това не беше промяната на играта, необходима за предотвратяване на климатичната катастрофа, за прекратяване на ерата на смъртоносните изкопаеми горива или за спасяване на целта от 1,5C. Да се твърди, че това е триумф или нещо подобно, е просто лъжа.
Още една лъжа, която да добавим към всички останали лъжи, изричани толкова често, че онези, които ги изричат, започват да им вярват: лъжата, че богатите страни се грижат за климатичната справедливост. Лъжата, че човешките права са отделни от климатичната справедливост. Лъжата, че САЩ, Канада, Австралия, Норвегия и Обединеното кралство имат висока амбиция, а това липсва на развиващите се страни.
Богатите държави са работили усилено, за да изкарат кухо заглавие за изкопаемите горива от този Сор. Те са като императори без дрехи. Обединеното кралство, САЩ и ЕС не само категорично отказаха да обсъдят намаляване на собствените си емисии в съответствие както със справедливостта, така и с науката, но тяхното споразумение за „поетапно премахване на изкопаемите горива" има повече вратички, отколкото пита швейцарско сирене. То идва без признаване на историческа отговорност, или преразпределение, или преработване на финансова система от дълг, данъци и търговия, която е монтирана, за да държи развиващите се страни заключени в експлоатация на ресурси просто за да пълнят хазните на богатите страни.
Нашите движения, нашите общности на първа линия знаят, че това са лъжи. Учените, както и много развиващи се страни знаят, че това са лъжи. Тези, които вече живеят в реалностите на несправедливия климатичен срив, знаят, че 1,5C ще доведе до смъртна присъда за най-бедните, но все пак оставаме на път за 3C глобално затопляне.
В залите на разкошен конферентен център в Dubai Expo City – конферентен център, построен с кръвта и потта на хиляди експлоатирани работници мигранти – могъщи правителства, с корпоративни лобисти, шепнещи им в ушите договорени текстове, всички с дълбоки последици за милиарди хора живее глобално. От дългогодишен горчив опит знаем, че преговорите за климата не са само за въглерод, но и за глобалната икономика, за тези, които се възползват от манипулираната икономика, която иска да продължат да се възползват, дори когато тя отвежда човечеството до ръба на катастрофата.
Никога не сме си правили илюзии относно мащаба на задачата, която стои пред нас. Групите за климатична справедливост виждат преговорите в ООН като оспорвано пространство, където нашата власт, като масови движения на хора, се противопоставя на силата на корпоративния капитал. Възможно е да нямаме същия достъп като богатите, за да гарантираме, че решенията, взети в Cop, защитават нашите интереси. Но ние умеем да използваме всички инструменти, с които разполагаме, за да запазим идеите си не само живи, но и да ги направим политически неизбежни.
Не съм Сор пораженец. Знам, че промяната може да бъде спечелена. В деня на откриването на конференцията фондът за загуби и щети най-накрая беше пуснат в действие, макар и с обещания, които са капка в морето в сравнение с мащаба на щетите. Този фонд беше създаден от нашите движения, за които се борихме във време, когато мнозина в пространството на ООН, включително основните еколози, открито твърдяха, че справедливостта отвлича вниманието от истинската цел за намаляване на въглерода. Междувременно администрацията на САЩ заяви, че подобно признание би било червена линия и че никога няма да поеме отговорност за щетите, които е причинило. Нашите напускания, нашите дейности на глобално и национално ниво, нашият натиск и решителност и нашата подробна политическа работа предложиха искрица надежда на мнозина.
На онези от нас, които се борят за климатична справедливост, често се казва, че сме на ръба или че сме нереалистични. Но нереалистични са хората с най-голяма власт в момента. Ние сме тези, които всъщност знаем, че това е битка на живот и смърт. Ние сме реалистите и затова сме единствената надежда за бъдещето. Така че ще се върнем, по-силни и по-могъщи, докато интересите на хората, а не печалбата, не оформят преговорите за климата.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед