Крис Армстронг
Богатите се вгледаха в своите суперяхти и решиха, че не са достатъчно големи. Новата порода мегаяхти, които са с дължина най-малко 70 метра, може да са най-скъпите движими активи, създавани някога.
Проектираният по поръчка Eclipse на Роман Абрамович се оценява на над 800 милиона долара. Когато му омръзне плувният басейн, подводницата и бронята, той може да използва една от хеликоптерните площадки, за да лети до Solaris за 475 милиона долара, която също притежава. По пътя може би ще зърне Azzam за 600 милиона долара, поръчана от бившия президент на Обединените арабски емирства.
Индустрията на луксозните лодки също така предлага опции зад щанда: Kismet, например, може да бъде закупена за 184 милиона долара. Така или иначе, все още са необходими дълбоки джобове: текущите разходи могат да надхвърлят 10% от покупната цена на кораба всяка година.
На този разрастващ се пазар е заложено много повече от покупните цени на тези яхти. Мегаяхтите са все по-голяма беда за нашите общества и светът би бил по-добър без тях.
Първо и най-важно, притежаването на мегаяхта е най-замърсяващата дейност, в която един човек може да участва. Яхтите на Абрамович отделят повече от 22 000 тона въглерод всяка година, което е повече от някои малки държави. Дори летенето на дълги разстояния всеки ден от годината или климатизирането на голям дворец няма да се доближи до тези нива на емисии.
По-голямата част от тези емисии се случват независимо дали яхтата наистина пътува някъде. Просто притежаването на такава – или дори изграждането й – е акт на огромен климатичен вандализъм. Помага, разбира се, че яхтите в момента са освободени от повечето правила за емисиите, наблюдавани от Международната морска организация. Това трябва да се промени.
Второ, мегаяхтите са мощен символ на свят, разяден от прекомерно неравенство. Докато милиони хора живеят в бедност на храна и гориво, милиардерите са заети да поръчват най-екстравагантните потребителски стоки, създавани някога, просто за да осигурят промяна на обстановката далеч от техните мега имения. Годишните разходи, свързани с притежаването на яхта от 400 милиона долара например, биха били достатъчни за поддържане на малка болница в САЩ или за прилагане на 10 милиона ваксини срещу малария в Африка.
Бил Гейтс може да спечели аплодисменти, защото просто наема, вместо да купува мегаяхти. Но 2 милиона долара, за които се съобщава, че е похарчил за седмичен наем, биха били много по-добре посветени на целта на фондацията му да сложи край на тропическите болести.
Трето, мегаяхтите защитават своите собственици от обществен контрол – което обяснява защо Тайгър Уудс нарече лодката си Privacy. Много по-сериозно, мегаяхтите защитават наистина безскрупулните собственици от обсега на закона. Въоръжените охранители и опушените бронирани стъкла са ефективна противоотрова срещу любопитните очи на органите на реда и е трудно да се действа при подозрение за престъпления, когато в миг кораб може да отплава от териториалните води на дадена държава.
Следователно не е изненада, че мегаяхтите се свързват с престъпления, включващи пране на пари, проституция и незаконна употреба на наркотици. От членовете на екипажа се изисква да подпишат споразумения за неразкриване на информация, което ги предпазва от подаването на сигнали.
Ако мегаяхтите са такъв проблем, какво може да се направи за тях? Едно от предложенията е да има голям данък върху големите яхти. Предложението има достойнства, но има и два недостатъка: първо, ако можете да си позволите да купите мегаяхта, вероятно можете да си позволите да платите и данък върху нея. Ако мегаяхтите подхранват климатичната катастрофа, данъчното им облагане може да не е достатъчно. Второ, фактът, че собствениците на яхти могат да избират под знамето на коя държава да плават - и могат да плават под удобен флаг, ако решат - означава, че би било изключително трудно да се наложи такъв данък.
Алтернатива би била просто да спрем да ги строим. В случая с ядрените оръжия, нашата колективна безопасност беше подобрена чрез договори за неразпространение, които подкопават разпространението на ракети и насърчават постепенното им изтегляне. Някои активисти, учени и политици твърдят, че подходът сега трябва да се приложи към изкопаемите горива, които представляват също толкова сериозна заплаха за нашето бъдеще. Договор за неразпространение на мегаяхти би накарал страните да се съгласят да спрат да строят кораби над определен размер.
Всеки ефективен подход обаче ще трябва да е насочен и към съществуващите яхти, а не само към нови. Техният огромен въглероден отпечатък означава, че мегаяхтите допринасят катастрофално за климатичната криза просто поради факта, че съществуват.
Една от възможностите е да се забрани достъпът на мегаяхти до пристанища или дори до териториални води. Италианският град Неапол, например, наскоро забрани яхтите, по-големи от 75 метра от своите пристанища. Всяка мегаяхта, която е изведена от експлоатация в резултат на този натиск, и всяка нова поръчка, която е отменена, представлява победа за климата.
Ако лидерите откажат да действат, е ясно какво следва. Точно както мегаяхтите пристигнаха, за да изместят суперяхтите, милиардерите по света вече са се вгледали в следващата си награда: гигаяхтата.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед