Войната е навсякъде – освен в Украйна и Газа, бойните действия продължават в 183 конфликта
„Всичко ще свърши до Коледа“ се превърна в едно от най-осмиваните пророчества в историята. То е направено от „мъдреци“ в Лондон, Париж, Берлин, Санкт Петербург и други европейски градове, когато през август 1914 г. избухва Първата световна война.
Тези „оптимисти“ основават прогнозите си на скорошен опит: Европа не е страдала от голям продължителен конфликт от падането на Наполеон един век по-рано. Въпреки това, както всички знаят днес, ужасната борба, започнала с нахлуването на Австрия в Сърбия, продължава четири години и отнема живота на около 20 милиона души, преди да бъде сключено примирието през 1918 г, пише колумнистът на агенция Bloomberg Макс Хейстингс, един от най-авторитетните военни историци и автор на монументалното изследване за Втората световна война „Светът във война“ (Сиела, в превод на Марин Загорчев), което беше публикувано тези дни.
„Тази седмица Международният институт за стратегически изследвания (IISS) в Лондон публикува последното издание на авторитетното си годишно изследване на въоръжените конфликти и то не предвещава мир за празниците. То обрисува мрачна картина на нарастващо насилие в много региони, което хронично не може да бъде спряно. Проучването, което се фокусира върху регионалните конфликти, а не върху противопоставянето на свръхсилите между Китай, Русия, САЩ и техните съюзници, регистрира 183 конфликта за 2023 г., което е най-големият брой от три десетилетия насам“, отбелязва Макс Хейстингс.
В доклада се подчертава „неразрешимостта като определяща характеристика на днешния глобален конфликтен ландшафт“. Недържавните въоръжени групировки (напр. ХАМАС) играят зловеща роля. На много места тези сили са подкрепяни от големи деструктивни държави, по-специално Русия и Иран.
„Въпреки че светът не е изправен пред голяма война като през 1914-18 г. и 1939-45 г., напрежението нараства, особено между САЩ и Китай. Бих искал да подчертая един въпрос, който според мен като историк е особено важен и опасен. Една от главните причини, поради които Европа започна война през 1914 г., е, че никой от основните играчи не беше толкова уплашен, колкото трябваше да бъде, от конфликта като най-голямата човешка катастрофа. След един век, в който континентът е преживял само няколко войни, в които Прусия е особено забележителен спекулант, твърде много държавници видяха във войната подходящ инструмент на политиката, който да използват, което се оказа катастрофална грешка“, казва Хейстингс.
Според него руският президент Владимир Путин „споделя това погрешно схващане“. „Неговото нахлуване в Грузия през 2008 г., в Крим през 2014 г., а сега и в континентална Украйна демонстрира безразсъдно приемане на рисковете от междудържавното насилие. Той е уверен, и става все по-уверен с намаляването на американската и европейската обществена подкрепа за Украйна, че той и неговият народ са по-силни от нас, падналите западняци“, пише историкът.
Хейстингс цитира най-важните според него изводи и тези от изследването на IISS:
Всяка перспектива за разрешаване на войната в Украйна трябва да зависи от това Киев да получи „гаранции за сигурност, които ще осигурят бъдещата териториална цялост на Украйна срещу външна агресия“.
Ускоряващата се климатична криза продължава да действа като мултипликатор както на първопричините за конфликти, така и на институционалната слабост в нестабилните държави.
Интензивността на конфликтите се увеличава с всяка изминала година, като през изминалата година броят на смъртните случаи се е увеличил с 14 %, а броят на събитията с насилие – с 28 %.
Светът е „доминиран от все по-трудно разрешими конфликти и въоръжено насилие на фона на нарастващ брой участници, сложни и пресичащи се мотивации, глобални влияния и ускорено изменение на климата“.
Международният комитет на Червения кръст наброява 459 въоръжени групировки, пораждащи хуманитарна загриженост, като 195 милиона души са под техен пълен или частичен контрол. Четири пети от групировките имат достатъчно влияние на местно или регионално ниво, за да събират данъци и да предоставят някои обществени услуги.
Все по-агресивната политика на авторитарните държави – по-специално Китай, Русия, Иран, Турция, Иран и държавите от Персийския залив – е основна причина за упадъка на традиционните процеси за разрешаване на конфликти и постигане на мир… Тези държави често подкрепят авторитарни режими и пренебрегват основните принципи на международното хуманитарно право.“
Украйна продължава да бъде най-насилственото място на планетата, но Сирия, Бразилия, Мианмар, Мексико и Ирак също са разкъсвани от войни. Повече от 10 000 души са убити от насилие в Нигерия, предимно от ръцете на джихадисти, и повече от 9 000 в Сомалия. Броят на бежанците, разселени от войната, е зашеметяващ: повече от шест милиона в Сирия, пет милиона в Афганистан, един милион в Мианмар.
Трябва да престанем да планираме защитата на Запада, изхождайки от предположението, че всяка заплаха, пред която сме изправени, ще „изчезне до Коледа“, заключава Макс Хейстингс.
