Кенет Рогоф
Дори и с неотдавнашното частично отстъпление на дългосрочните реални и номинални лихвени проценти, те остават доста над ултраниските нива, към които политиците са свикнали, и е вероятно да останат на тези нива дори когато инфлацията се отдръпне. Крайно време е да се преразгледа широко разпространеният възглед за „държавния дълг като безплатен обяд".
Идеята, че лихвените проценти ще бъдат ниски завинаги, изглежда подкрепя мнението, че всяко безпокойство относно дълга е одобрение на „строги икономии". Мнозина вярват, че правителствата трябва да имат големи дефицити по време на рецесии и само малко по-малки дефицити в нормални времена. Никой не изглеждаше загрижен за възможните рискове, по-специално за инфлацията и лихвените проценти. Левицата подкрепяше идеята, че държавният дълг може да се използва за разширяване на социалните програми, надхвърляйки това, което може да бъде генерирано чрез намаляване на военните разходи, докато тези отдясно изглежда вярваха, че данъците съществуват само за да бъдат намалявани.
Най-погрешният подход включваше използването на централни банки за закупуване на държавен дълг, което изглеждаше безценно, когато краткосрочните лихвени проценти бяха нула. Тази идея е в основата на съвременната парична теория и „хеликоптерните пари". През последните години дори видни макроикономисти издигнаха идеята Федералният резерв на САЩ да отпише държавния дълг, след като го погълне чрез количествено облекчаване, привидно просто решение на всеки потенциален проблем с държавния дълг.
Но този подход предполага, че дори глобалните реални лихвени проценти да се повишат, всяко увеличение ще бъде постепенно и временно. Възможността рязкото покачване на лихвените проценти да увеличи драстично лихвените плащания по съществуващ дълг, включително дълг, държан от централните банки като банкови резерви, просто беше отхвърлена. Но ето ни: Фед, който преди плащаше нулева лихва върху тези резерви, сега плаща повече от 5%.
Освен няколко забележителни изключения, онези, които защитаваха идеята, че дългът е безплатен обяд, не признаха вероятността от нова реалност. На неотдавнашна конференция слушах добре известен финансов коментатор, който беше твърд защитник на разказа за „по-нисък завинаги" и сякаш не знаеше, че той е бил напълно развенчан. Когато бяха притиснати, те признаха, че ако лихвените проценти не се върнат бързо към ултраниските нива от 2010 г., бюджетните дефицити може да имат значение в крайна сметка. Но те не бяха склонни да признаят, че съществуващият излишък на дълга може да създаде проблем, тъй като това би поставило под съмнение техните предишни одобрения на пестеливи фискални политики.
Разбира се, следващата рецесия, когато и да се случи, вероятно ще доведе до значително намаляване на лихвените проценти, което потенциално ще предложи временна почивка на пазара на търговски недвижими имоти в САЩ със свръхзадлъжнялост, където днес мантрата е „остани жив до 25 г. ". Според мнението, ако собствениците на имоти могат да издържат още една година на падащи наеми и скок на разходите за финансиране, рязък спад на лихвените проценти през 2025 г. може да спре вълната от червено мастило, заплашваща да удави бизнеса им.
Но дори ако инфлацията намалее, лихвените проценти вероятно ще останат по-високи през следващото десетилетие, отколкото бяха през десетилетието след финансовата криза от 2008 г. Това отразява различни фактори, включително растящи нива на дълга, деглобализация, увеличени разходи за отбрана, зелен преход, популистки искания за преразпределение на доходите и постоянна инфлация. Дори демографските промени, често цитирани като обосновка за постоянно ниските лихвени проценти, могат да засегнат развитите страни по различен начин, тъй като те увеличават разходите за подкрепа на бързо застаряващото население.
Въпреки че светът със сигурност може да се адаптира към по-високите лихвени проценти, преходът все още продължава. Промяната може да бъде особено предизвикателна за европейските икономики, като се има предвид, че изключително ниските лихвени проценти са спойката, която държи еврозоната заедно. Политиките на Европейската централна банка за спасяване „каквото и да е" изглеждаха нескъпи, когато лихвените проценти бяха близо до нулата, но не е ясно дали блокът може да оцелее при бъдещи кризи, ако реалните лихвени проценти останат високи.
Както твърдях по-рано, Япония ще се бори да премине от политиката си на лихвен процент „нула завинаги", тъй като нейното правителство и финансова система са свикнали да третират дълга като безплатен. В САЩ уязвимостта на сектора на търговските недвижими имоти, заедно с увеличеното заемане, може да предизвика нова вълна от инфлация. Освен това, докато големите нововъзникващи икономики са успели да се справят с високите лихвени проценти досега, те са изправени пред огромен фискален натиск.
В тази нова глобална среда политиците и икономистите, дори тези, които преди това са принадлежали към лагера „по-ниски завинаги", може да се наложи да преоценят своите вярвания в светлината на настоящите пазарни реалности. Въпреки че е осъществимо да се разширят социалните програми или да се засилят военните способности без големи дефицити, това без повишаване на данъците не е без разходи. Вероятно ще разберем по трудния начин, че никога не е било.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед