Фиона Харви
„Отклоняването на трилионите долари, с които светът субсидира производството на изкопаеми горива всяка година, и поставянето на имплицитна цена на въглеродните емисии, ще генерират огромните количества пари, необходими за справяне с климатичната криза", каза. Кристалина Георгиева, управляващ директор на МВФ. Кристалина е бивш главен изпълнителен директор на Световната банка и водещ еврокомисар, преди да поеме настоящата си роля през 2019 г.
Правителствата бяха отложили изричното ценообразуване на въглерода поради потенциалната непопулярност на новите въглеродни данъци, които се превърнаха в любими цели на антиклиматичните политици и партии по целия свят, от САЩ и Австралия до Европа и Обединеното кралство.
Ръководителят на Международния валутен фонд, каза, че е възможно да се постигне същия резултат – високовъглеродните дейности да отразяват истинските им разходи за обществото – чрез регулиране и чрез намаляване на лошите субсидии, които насърчават използването на изкопаеми горива. „Забавихме се с много важна политическа мисъл, която е стимулът за инвеститорите, като все още толерираме високи нива на субсидии за изкопаеми горива. И светът влоши това, като все още е доста бавен при въвеждането на ценообразуване на въглеродните емисии." каза тя в интервю за Guardian
Понеделник беше ден за финанси и търговия на срещата на върха за климата на ООН Cop28 в Дубай, като правителства, финансови институции и инвеститори от частния сектор обсъждаха нови инициативи, които да помогнат за намирането на трилионите, необходими за преминаване на света към нисковъглеродна икономика. Имаше няколко съществени съобщения за нови парични средства, тъй като повечето правителства бяха направили своите вноски във фонда за загуби и щети, който сега възлиза на около 700 милиона долара, през първата седмица на конференцията.
Проучвания на видни икономисти показват, че всяка година по света са необходими трилиони за инвестиции във възобновяема енергия и други нисковъглеродни технологии – например лорд Никълъс Стърн и Вера Сонгве установиха, че само развиващите се страни, с изключение на Китай, ще се нуждаят от повече от 2 трилиона долара годишно до 2030 г., за да намалим емисиите и да се справим с въздействието на екстремното време. Тези суми изглеждат огромни, но са относително малки в контекста на глобална икономика, която струва около 450 трилиона долара.
„МВФ изчисли, че преките и непреките субсидии, които отиват за изкопаеми горива, дори без да се отчитат доказани въздействия като разходите за здравеопазване, са достигнали над 7 трилиона долара, доведени до рекордни нива от реакциите на правителствата на криза на разходите за живот. Реформирането им би освободило ресурси, които биха могли да се влеят във възобновяема енергия и други нисковъглеродни технологии, стимулирайки пазара за „чист" растеж. От друга страна, въвеждането на въглеродна цена би наказало високовъглеродните инвестиции" каза Георгиева.
Икономистите твърдят от десетилетия, че ценообразуването на въглерода е най-ефективният начин за насочване на икономиките към отклоняване от изкопаемите горива. „Доказателството първо е, че работи. Когато поставите цена на въглерода, декарбонизацията се ускорява. Европейците въведоха схемата за търговия с емисии [през 2005 г.] и те растат, но въпреки това емисиите са намалели с 37%. Виждате същото в Канада с техния въглероден данък. Когато говорим за необходимостта от подкрепа на прехода към зелена икономика, откъде могат да дойдат парите – добре, ето го източникът", каза Георгиева.
Въпреки това, колкото и привлекателна да е цената на въглерода в икономическата теория, на практика правителствата не са склонни да налагат такива ясни цени и данъци, защото те лесно могат да бъдат атакувани и защото удрят най-тежко по-бедните хора, ако се прилагат зле. Протестите за жълти жилетки във Франция например бяха предизвикани от данъци върху горивата, а предложенията за ценообразуване на въглеродните емисии в САЩ и Австралия бяха изоставени след продължителни атаки от дясното крило.
„Малко вероятно ще започнем веднага да ценим въглерода навсякъде, защото не е толкова лесно да се идентифицира въглеродното съдържание и след това да се постави подходяща цена. Вместо това правителствата могат да използват регулиране. Определяне на минимални нива на ефективност, законодателство за постепенно премахване на стоки с високо съдържание на въглерод – като забраната от 2035 г. в Обединеното кралство за продажба на нови дизелови и бензинови автомобили – и принуждаване на индустриите към по-високи стандарти, като прилагане на строителни разпоредби за нови и ремонтирани домове, са всички начини в които правителствата могат да оскъпят високовъглеродните дейности", призна Георгиева.
„Когато говорим за цени на въглеродните емисии, перфектното не трябва да бъде враг на доброто. Да, най-добрият начин за въвеждане на въглеродни цени [е] въглероден данък. Но това не е политически осъществимо в някои страни. Можем също така да използваме регулаторно съответствие, при което стандартите водят до имплицитни цени на въглерода. МВФ, Световната банка, ОИСР и Световната търговска организация са създали работна група, която да проучи различните цени на въглеродните емисии, които се подразбират в страните по света от техните въглеродни политики и разпоредби. [Работната група ще разгледа] как можем да предложим еквивалентност на тези различни начини за ценообразуване на въглерода, така че да има справедливост и страните да приемат, че има равни условия", каза тя.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед