Саймън Тисдал
За западните либерали и прогресивните защитници на отвореното, демократично управление, купчината от непокорни режими по света изглежда здраво заседнала в това, което Барак Обама веднъж нарече „грешната страна на историята". Теократите женомразци в Иран и генералите-геноциди в Мианмар са сред най-лошите нарушители.
След това има Русия на Владимир Путин, която се връща към до голяма степен илюзорна предишна слава. Беларус, Сирия, Никарагуа, Камбоджа и Еритрея също отговарят на регресивните критерии. Общото между всички тези режими е отричането на основното човешко право на самоопределение – правото на индивида да има думата в това как е подредено обществото.
И все пак за чиста злоба малцина могат да се мерят с автократичната, анахронична Северна Корея, лично феодално владение и кафкианска детска площадка на диктатора Ким Чен Ун, странен потомък на неработеща династия. Подобно на баща си и дядо си преди него, тъмничарят Ким затваря севернокорейците в нещо като мрак по пладне, ад на Студената война.
Историята на ръководството на Ким показва колко грешно е то. Към нерешената бедност, хроничния недостиг на храна и икономическото безпокойство трябва да се добави неговият неумел отговор на пандемията. Една полицейска държава, укрепена от затворнически лагери, обрича повечето от своите поданици на тиха мизерия. Демократична, просперираща Южна Корея в съседство е постоянен укор. За известно време, около 2017-2019 г., изглеждаше, че Ким може да промени курса. Санкциите на ООН и САЩ навредиха, вътрешният натиск се увеличи. Но Доналд Тръмп, след като се обяви за рядко дипломатическо отваряне, обърка много. След това фиаско Ким изостави дългогодишната цел на Севера да нормализира връзките със Запада – и се върна обратно към тъмната страна.
Предпочитайки страха и силата пред мирното развитие, Ким и неговият ядрен арсенал стават все по-заплашителни. Тестовете на балистични ракети, някои от които способни да ударят САЩ, се разпространиха бързо. Първото успешно изстрелване на военен шпионски сателит от миналата седмица отново повдигна опасения.
Впоследствие ухиленият Ким беше показан да разглежда предполагаеми снимки от въздушно наблюдение на базата Андерсен на американските военновъздушни сили на Гуам в западната част на Тихия океан. Той обеща да построи още сателити, за да разшири „юмрука" на армията на Северна Корея, казаха държавните медии.
Официални лица в Южна Корея, Япония и САЩ гневно осъдиха изстрелването, което наруши резолюциите на ООН. В отговор Сеул частично спря военен пакт, договорен през 2018 г., за да избегне случайни трансгранични сблъсъци. Сега Северна Корея заплашва с учения с бойни стрелби по демаркационната линия. И така рискът от конфронтация нараства.
Едно от притесненията е, че войните в Украйна и Палестина и високопоставените американско-китайски спорове за Тайван прикриват по-големите, екзистенциални опасности, породени от Ким. „Докато вниманието на света е съсредоточено другаде, Североизточна Азия се е превърнала в ядрена буря. В ход е пълномащабна надпревара във въоръжаването. Запасите от ядрени оръжия и ракети на Северна Корея нараснаха и Ким призова за експоненциално увеличаване" на арсенала. Тъй като всички регионални актьори се придвижват към „стратегии за задействане на спусъка", някои американски служители вярват, че ядреното унищожаване е само на едно лошо решение разстояние". предупреди този месец Сюзън Торнтън, бивш помощник държавен секретар на САЩ за Източна Азия.
Заплахата също е вездесъща и скрита. Ръководителите на службите за сигурност на Обединеното кралство миналата седмица обвиниха Ким в организиране на кибератаки по света.
Промяната на Ким има и стратегическо измерение – защото той очевидно е свързан с Русия и Китай. Неотдавнашна среща на върха с Путин беше фокусирана почти изцяло върху въоръженията. САЩ смятат, че сега Пхенян доставя боеприпаси за войната на Русия в Украйна в замяна на помощта на Москва с ракети с голям обсег и технология за изстрелване в космоса.
Тези разработки имат както символично, така и практическо значение. На практика Ким залага на успеха на опита на Китай да узурпира основаното на правила глобално лидерство на западните демокрации след 1945 г. и да го замени с авторитарен световен ред без права на човека, оркестриран от Пекин.
Президентът на Китай Си Дзинпин, подкрепян от партньорството си „без граници" с Путин, не крие желанието си да измести САЩ. Неговата амбиция е обединителен вик към деспотичните, нелиберални и демократично предизвикани режими навсякъде – и Северна Корея очевидно е чула сирената на Си. Това е големият шанс на Ким. Най-накрая, или поне той така си мисли, може да се окаже от правилната страна на историята.
Пак ли греши Ким? Журито все още не е наясно с големия геостратегически въпрос на 21-ви век. Междувременно преговорите лице в лице на Си с президента на САЩ Джо Байдън в Сан Франциско този месец изглежда смекчиха двустранното напрежение. По отношение на Северна Корея Белият дом каза, че те са обсъдили денуклеаризацията на полуострова и възможния следващ ядрен опит на Ким.
Байдън се опитва да овладее заплахата от Северна Корея и едновременно с това да отговори на възхода на Китай, отчасти чрез укрепване на регионалните съюзи. Когато става въпрос за случайните, провокативни лудории на Ким, дори Си не е напълно сигурен какво да очаква
САЩ, Япония и Южна Корея подписаха тристранен пакт за сигурност през август. Това последва подобрението на Байдън на Четворката, която групира САЩ, Индия, Япония и Австралия; новият пакт Aukus с Австралия и Обединеното кралство; и засилена американска подкрепа за Филипините и Тайван.
Китай гледа на тези събития със смесица от враждебност и параноя. И все пак, когато става въпрос за случайните, провокативни лудории на Ким, дори Си не е напълно сигурен какво да очаква.
Пекин е ключов търговски партньор на Севера. Но е подозрителен, например, към нарастващото военно сътрудничество с Русия, която не винаги е надежден приятел на Китай. И подобно на Япония и Южна Корея, тя се тревожи за ядрената сигурност и стабилност.
Това може би е една от причините Си неочаквано да започне диалог на високо ниво с Токио и Сеул. Той също така предполага, че засилването на споделената загриженост относно непредсказуемия Пхенян все още може да се окаже стимул за засилено китайско-американско сътрудничество, надграждайки разговорите от този месец.
Странно е да се мисли, че истинската историческа съдба на страшния Ким може да не е да избере „правилната" или „грешната" страна, а неволно да действа като мост между двете големи суперсили в света, че има „обща воля".
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед