Шахин Вале
Близките отношения между Франция и Германия отдавна се смятат за двигател на следвоенна Европа, който е в основата на ЕС, единната валута и много други. Но двигателят не работи и през последните две години се натрупаха напрежение и разногласия. Това е иронично, защото поне на хартия френските и германските възгледи за Европа никога не са били толкова близки. Еманюел Макрон е може би най-проевропейският френски президент от едно поколение насам, а коалицията на Олаф Шолц се зарече да превърне ЕС във федерална държава, в рязък контраст с възгледа на Меркел, доминиращ през годините.
И все пак в критични области на сътрудничество за Европа Франция и Германия не могат да бъдат по-далеч една от друга, което е сериозен риск за Европа във време на голяма геополитическа опасност. Докато войната в Украйна – и смелият призив на Шолц през февруари 2022 г. за Zeitenwende (повратна точка) и край на традиционно сдържаната външна политика на Германия – трябваше да проправи пътя за истински скок в интегрираната европейска отбрана, реалността е, че нищо смислено е направено. Всъщност много френско-германски проекти за сътрудничество в областта на отбраната са се върнали назад.
Въпреки многото пеене на едни и същи химни в отговор на войната в Украйна (мощни санкции и ефективно използване на съвместните механизми на ЕС за военна и финансова подкрепа на Киев), напредъкът към истинска европейска стратегическа автономия е ограничен – и това въпреки потенциално предстоящите съдбоносни избори в САЩ и геополитическите кризи, които обгръщат Европа. Нарастващото недоверие е въпрос както на стил, така и на съдържание. Германия започна да презира постоянната позиция на Макрон, например. Но самата Германия също бавно, но сигурно се обръща навътре и става все по-националистична.
Проект между Франция и Германия за боен самолет от следващо поколение, критичен за защитата на небето на Европа, бавно и тихо се изчерпва. Първо, защото Германия продължава да поръчва изтребители F-35 от САЩ, но по-важното е - както съобщава Times - тя може потенциално да се откаже изцяло от проекта и да се присъедини към програмата Tempest на Обединеното кралство заедно с Италия и Япония. Това би било ужасен удар за Франция, подобен на отмяната от Австралия на програмата с Франция за подводници в полза на тристранния проект Aukus.
Основната наземна бойна система (MGCS), смел танк от следващо поколение, разработен от френската Nexter и германската KMW, също бавно се изчерпва. Rheinmetall, който се присъедини към консорциума през 2019 г., сега разработва и изгражда свой собствен танк. В резултат на това министрите на отбраната на Франция и Германия бяха принудени да признаят, че ако някой танк бъде доставен като част от това съвместно предприятие, то ще бъде с поне 10-годишно закъснение.
Най-големият отбранителен ход на Германия след войната в Украйна е разработването на European Sky Shield, система за противобалистични ракети, родена от осъзнаването, че стабилните системи за противовъздушна отбрана са от решаващо значение за Украйна при противодействието на въздушните удари на Русия. Но този проект се разработва без Франция и по-голямата част от Южна Европа, извън рамките на ЕС и на базата на американска и израелска технология. Германия подписа официално споразумение с Израел през септември и в крайна сметка възнамерява да интегрира системата в по-широките усилия на НАТО за противовъздушна отбрана. Важно е, че въздействието, което новата програма за противобалистични ракети би имала върху британското и френското ядрено възпиране или върху договорите за разпространение на ядрени оръжия, дори не е било сериозно обсъждано. Берлинският Zeitenwende оставя много кисел послевкус, а удвояването на трансатлантическите връзки за сметка на изграждането на нова европейска архитектура за сигурност, е непонятно за Париж.
Що се отнася до енергийната политика, Франция и Германия все повече се противопоставят и тези напрежения задържат енергийната и климатичната политика на Европа по дълбок начин. Германия, която обикновено разчита на електричество, внасяно от ядрените съоръжения на Франция, когато периодичното й производство от възобновяеми източници се забави, беше травматизирана от големи прекъсвания във френското производство на ядрена електроенергия през лятото на 2022 г., на фона на войната в Украйна и в разгара на това, което изглеждаше потенциално екзистенциална заплаха за икономиката на Германия. Фактът, че Германия трябваше да запали централи на въглища и природен газ, за да изнася електроенергия за Франция през тези съдбовни месеци, доведе до дълбока загуба на доверие в ядрената стратегия на Франция.
За Франция затварянето от Германия на напълно функциониращи атомни електроцентрали в разгара на война и във време на дълбока енергийна несигурност, само ще увеличи германските емисии и минава за чиста глупост. Реалността е, че оценката на никоя от страните за енергийната политика на другата не е грешна, но тя ги разделя и подкопава появата на сплотена и последователна европейска енергийна политика. Тя също така забавя инвестициите, необходими във възобновяеми енергийни източници, междусистемни връзки, интелигентни мрежи и производство и разпространение на водород.
Що се отнася до еврозоната, няма по-нататъшен напредък след големия скок напред на Ангела Меркел и Макрон през 2020 г., който даде възможност за 750 милиарда евро съвместни заеми и механизъм за възстановяване. Нито пък се вижда споразумение за реформиране на фискалните правила, за по-голям бюджет на ЕС, за разширяване на „собствените ресурси" на ЕС (неговите преки източници на приходи) или за разширяване на кризисния фонд за Covid, който е толкова важен за укрепването на европейската икономика след пандемията. В резултат - това, което беше приветствано през 2020 г. като важна стъпка за ЕС, може да се разпадне през следващите години.
Тези напрежения в критични области на политическо сътрудничество са дълбоки и засягат всеки аспект от европейския политически процес, включително продължаващия дебат за разширяване и институционална реформа. Работата беше ръководена от две ключови речи – едната изнесена от Макрон, другата от Шолц – в които и двамата защитиха амбициозна вътрешна програма за реформи на ЕС.
Макрон предложи смела визия за разширена Европа и реорганизация на континента под европейската политическа общност, която да включва държави извън ЕС като Обединеното кралство и Турция, но подчерта необходимостта от задълбочаване на интеграцията за самия ЕС.
Няколко месеца по-късно Шолц сключи голяма сделка. Той се съгласи да подкрепи институционалната реформа на ЕС преди следващото разширяване, но предложи танто за танто, което почива на това Франция да се съгласи да позволи мнозинството да гласува по външната политика, а Германия да се съгласи да се откаже от националното вето върху данъчната политика. Откакто тази оферта беше поставена на масата, отговорът на Франция беше доста двусмислен, френско-германските отношения се влошиха още повече и пространството за френско-германски компромис отстъпи.
Има няколко обяснения за напрежението, но оскъдна надежда за бързо подобрение. Макрон и Шолц изглежда са достигнали състояние на лично недоверие и несъвместимост, което няма вероятност да се промени скоро, ако изобщо някога. Текущата икономическа несигурност около европейската конкурентоспособност провокира много националистически рефлекс и в двете страни – най-видим в реакцията на войната в Украйна и на Закона за намаляване на инфлацията на Джо Байдън. И накрая, противно на Франция, Германия изглежда вярва, че единственият начин САЩ да бъдат ангажирани в Европа е да се избегне изграждането на автономен отбранителен капацитет и това може да не се промени, докато не бъде избран нов президент на САЩ.
Като цяло Германия фундаментално се съмнява дали зад месианските европейски речи на Макрон има някакво истинско желание или капацитет за компромис с националните интереси на Франция, като се има предвид несигурната вътрешна политическа ситуация на френския президент.
Срещата на Европейския съвет през декември ще бъде важен тест и сигнал. Очаква се 27-те правителствени ръководители официално да започнат преговори за присъединяване на Украйна. Този момент на истината трябва да определи процеса и програма за реформиране на Европа, включително чрез промени в договора. Той също така ще отбележи началото на кампанията за европейските избори през 2024 г. и ще подчертае, че има само малък прозорец от възможности преди изборите в Германия през 2025 г. и във Франция през 2027 г. Европа да продължи напред. Берлин и Париж трябва да го грабнат, преди да се затвори.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед