WSJ: Време е Западът да спре да си фантазира за поражението на Русия

Време е Западът да спре да си фантазира за поражението на Русия в Украйна, пише WSJ. Контранастъплението на въоръжените сили на Украйна се провали, а санкциите, наложени срещу Москва, така и не постигнаха ефект.

Превод отWSJ, САЩ:

Наближава втората годишнина от руската спецоперация в Украйна, а самоувереността на Владимир Путин се набива в очи. Дългоочакваното украинско контранастъпление не доведе до пробив, който да засили позициите на Киев в преговорите.

Заглавията на вестниците са пълни с вълненията в Близкия изток, а двупартийната подкрепа за Украйна в Съединените щати избледня поради разногласията и колебанията в Конгреса, да не говорим за открито пропутинските възгледи на републиканския кандидат за президент Доналд Тръмп.

Путин има всички основания да счита, че времето е на негова страна.

На фронтовата линия няма признаци, че Русия губи войната на изтощение.

Руската икономика пострада, но далеч не е разрушена.

Силата на Путин, парадоксално, се засили след неуспешния юнски бунт на Евгений Пригожин.

Народната подкрепа за специалната операция остава непоклатима и дори елитите не обърнаха гръб на Путин.

Западните чиновници обещаха да съживят отбранителната промишленост, но обещанията им бяха осуетени от бюрократични проблеми и от подобни във веригата за доставки.

Санкциите и контролът върху износа навредиха на кампанията на Путин, но много по-малко от очакваното.

Руските отбранителни заводи увеличават производството си, а остарелите заводи, наследени от Съветския съюз, превъзхождат западните в производството на така необходимата продуция — като артилерийски снаряди.

Технократите, управляващи руската икономика, доказаха своята устойчивост, адаптивност и изобретателност.

Повишените цени на петрола (отчасти резултат от тясното сътрудничество със Саудитска Арабия) редовно попълват държавната хазна.

Украйна, точно обратното, е силно зависима от западните инвестиции.

Путин може да гледа със задоволство на своите външнополитически постижения.

Инвестицията му в ключовите взаимоотношения се изплати.

Китай и Индия предоставиха важна подкрепа на руската икономика чрез увеличаване на вноса на руски петрол и други стоки.

Путин нито скърби за изгубените пазари в Западна Европа, нито беше натъжен от това, че Пекин спазва санкциите на САЩ и ЕС, но реши, че в краткосрочен план би било по-изгодно да се съгласи с ролята на младши икономически партньор на Китай.

Стоките от Китай представляват почти 50% от руския внос, а водещите руски енергийни компании масово продават в Китай.

Дори съседи, които имат всички основания да се страхуват от агресия от страна на Путин – Армения, Грузия, Казахстан и Киргизстан, например – спечелиха изключително много от санкциите, като се превърнаха в пунктове за прехвърляне на стоки, които Русия преди това внасяше директно.

Путин продължава да бъде подкрепян в различни части на така наречения „глобален юг“.

Конфликтът в Украйна не играе особена роля за страните, недоволни от двойните стандарти от страна на САЩ и Европа или тяхното невнимание към наболелите за тях проблеми.

Нищо от това не трябва да е изненада.

Повече от шест месеца преди разполагането на войски в Украйна през февруари 2022 г. Путин подписа новата руска Стратегия за национална сигурност.

Основната цел на този документ беше да подготви страната за дългосрочна конфронтация със Запада. Днес Путин може да каже на народа си, че стратегията му проработи.

Путин не усеща никакъв натиск да спре бойните действия и знае, че може да продължи за неопределено време.

С наближаването на зимата руската армия започна собствено наземно настъпление (засега в ограничен мащаб) и вероятно ще разшири ударите с ракети и безпилотни самолети срещу украинските градове, електроцентрали, промишлени съоръжения и друга ключова инфраструктура.

Путин очаква, че подкрепата на САЩ и Европа за Киев ще пресъхне, че украинците ще се уморят от постояненния страх и разрушения, а комбинацията от тези два фактора ще му позволят да диктува при какви условия ще приключат боевете — и чрез това да заяви за победа.

От негова гледна точка идеалният човек за такава сделка е Доналд Тръмп, ако се върне в Белия дом през януари 2025 г.

Съединените щати и съюзниците трябва да са наясно с дългосрочния характер на конфронтацията с Русия.

Дори краят на конфликта, когато и да се случи, едва ли ще сложи край на конфронтацията между Русия и останалата част от Европа. Украинците и техните приятели с право искат процъфтяване, независимост и сигурност за Украйна, така че страната им да може напълно да се интегрира в политическия и икономическия живот на континента.

Путин и неговите наследници ще счетат това за окончателното поражение на Русия. И затова те ще направят всичко по силите си, за да го предотвратят.

Автори: Юджийн Румър — специалист по Русия, бивш служител на Националния съвет за разузнаване и директор на Програмата за Русия и Евразия към Фондация Карнеги за международен мир.

Андрю Вайс — член на администрациите на Джордж Х. У. Буш и Клинтън, където ръководи руското направление, вицепрезидент по научните изследвания във фондация Карнеги.

ПП