Джонатан Уотс
Най-богатият 1% от човечеството е отговорен за повече въглеродни емисии, отколкото най-бедните 66%, с ужасни последици за уязвимите общности и глобалните усилия за справяне с извънредната климатична ситуация, се казва в доклад.
Най-изчерпателното проучване на глобалното климатично неравенство, правено някога, показва, че тази елитна група, съставена от 77 милиона души, включваща милиардери, милионери и хора с над 140 000 щатски долара годишен доход, дава 16% от всички емисии на CO2 през 2019 г. – достатъчно, за да причини повече от един милион смъртни случаи поради топлина, според доклада.
През последните шест месеца Guardian работи на ексклузивна основа с Oxfam, Стокхолмския институт по околна среда и други експерти, за да създаде специалното разследване Голямото въглеродно разделение. То изследва причините и последствията от въглеродното неравенство и непропорционалното въздействие на свръхбогатите индивиди, които са наречени „елита на замърсителите". Климатичната справедливост ще бъде на първо място в дневния ред на срещата на върха за климата на ООН Cop28 този месец в Обединените арабски емирства.
Докладът на Oxfam показва, че докато най-богатият 1% са склонни да живеят климатично изолиран живот, техните емисии – 5,9 милиарда тона CO2 през 2019 г. – са отговорни за огромното страдание на другите.
Използвайки формулата „разходи за смъртност" – използвана от Агенцията за опазване на околната среда на САЩ – от 226 смъртни случая в повече по света за всеки милион тона въглерод, докладът изчислява, че емисиите само от този 1% биха били достатъчни, за да причинят смъртни случаи на 1,3 милиона души през следващите десетилетия.
За периода от 1990 г. до 2019 г. натрупаните емисии от въпросния 1% са еквивалентни на унищожаване на миналогодишните реколти от царевица в ЕС, от пшеницата в САЩ, ориза от Бангладеш и соята в Китай.
Страданието пада непропорционално върху хората, живеещи в бедност, маргинализираните етнически общности, мигрантите и жените и момичетата, които живеят и работят навън или в домове, уязвими от екстремни климатични условия, според изследването. Тези групи е по-малко вероятно да имат спестявания, застраховки или социална защита, което ги излага на по-голям икономически, както и физически риск от наводнения, суша, горещи вълни и горски пожари. ООН казва, че развиващите се страни представляват 91% от смъртните случаи, свързани с екстремни метеорологични условия.
Докладът установява, че ще са необходими около 1500 години на някой от най-бедните 99%, да произведе толкова въглерод, колкото най-богат милиардер прави за една година.
„Свръхбогатите ограбват и замърсяват планетата до степен на унищожение и тези, които най-малко могат да си го позволят, плащат най-високата цена. Двойните кризи на климата и неравенството се подхранват една друга", каза Киара Лигуори, старши съветник по политиката за справедливост в областта на климата на Oxfam.
Разликата в богатството между нациите само отчасти обяснява несъответствието. Докладът показва, че през 2019 г. – последната година, за която има изчерпателни данни – страните с високи доходи (предимно в глобалния север) са отговорни за 40% от глобалните базирани на потреблението емисии на CO2, докато приносът на страните с ниски доходи (предимно в глобалния юг) е бил незначителните 0,4%. Африка, която е дом на около един на всеки шест от световното население, е отговорна за само 4% от емисиите.
По-малко обсъждан, но по-бързо разрастващ се проблем е неравенството в рамките на държавите. Милиардерите все още са преобладаващо бели, мъже и са базирани в САЩ и Европа, но членове на тази влиятелна класа на супер богатите могат да бъдат намерени все повече и в други части на света. Милионерите са още по-разпръснати.
Докладът казва, че това е лоша новина за климата на много нива. Екстравагантният въглероден отпечатък от 0,1% – от суперяхти, частни самолети и имения до космически полети и „бункери за края на света" – е 77 пъти по-висок от горното ниво, допустимо за да достигне глобалното затопляне пик от 1,5C.
Корпоративните акции, притежание на много супер богати, са от силно замърсяващи бизнеси. Този елит също така притежава огромна и нарастваща политическа власт, като притежава медийни организации и социални мрежи, наема рекламни и PR агенции и лобисти и се смесва социално с висши политици, които също често са членове на най-богатия 1%, според доклада.
В САЩ например всеки четвърти член на Конгреса притежава акции в компании за изкопаеми горива на обща стойност между 33 и 93 милиона долара. В доклада се казва, че това помага да се обясни защо глобалните емисии продължават да нарастват и защо правителствата в глобалния север са предоставили 1,8 трилиона долара за субсидиране на индустрията за изкопаеми горива през 2020 г., противно на техните международни обещания за постепенно премахване на въглеродните емисии.
Oxfam призовава за високи данъци върху богатството на свръхбогатите и извънредни данъци върху компаниите за изкопаеми горива, за да се подпомогнат най-засегнатите, да се намали неравенството и да се финансира преход към възобновяема енергия. В него се казва, че данък от 60% върху доходите на най-богатия 1% ще събере 6,4 трилиона долара годишно и може да намали емисиите с 695 милиона тона, което е повече от отпечатъка на Обединеното кралство през 2019 г.
Временният изпълнителен директор на Oxfam International, Амитаб Бехар, каза: „Необлагането на богатството позволява на най-богатите да ни ограбват, да съсипват нашата планета и да се отказват от демокрацията. Данъчното облагане на изключителното богатство трансформира шансовете ни да се справим както с неравенството, така и с климатичната криза. Това са заложени трилиони долари за инвестиране в динамични зелени правителства от 21-ви век, но също и за повторно инжектиране в нашите демокрации."
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед