Фатма Айдемир
На партитата в Берлин има нова гореща тема за разговор. Над винените шприцове и цигарите и на фона на леките приказки някой ще попита: „Е, къде отиваме?" И дори ако тези в разговора почти не се познават, всеки знае какво точно означава този въпрос. Следващите федерални избори в Германия се провеждат след по-малко от две години и има шанс крайнодясната партия Alternative für Deutschland (AfD) да бъде част от правителството.
Не само, че AfD в момента е на второ място в националните проучвания, тя има повече потенциални гласоподаватели от която и да е от трите партии в управляващата коалиция (Социалдемократи, Зелените и икономически либералните Свободни демократи). Ръстът в популярността на крайната десница подхранва промени в настроенията в почти всеки политически лагер. Откровената антиимигрантска реторика прониква в ежедневието. Някои германци, изглежда, само са чакали възможност да обвинят малцинствата за съвременните болести.
„Иди, умри в Средиземно море!" някой изкрещя на приятел, който се блъсна в него погрешка на претъпкана метростанция. „Чужденците вън от нашата красива Германия, уличнице!" гласи ръкописно писмо в пощенската кутия на друга приятелка, подписано анонимно от „съсед". Но когато ме попитат небрежно на парти „къде ще мигрирам, когато нацистите превземат властта", кръвта ми кипи.
Вероятно това е така, защото социалната тъкан на партитата, където се задава този въпрос, се състои главно от млади творци, които са достатъчно привилегировани, за да могат да се преместят в чужбина в миг. Какво ще кажете за нашите приятели, семейства и другари, които не могат да напуснат? Ами онези, които веднъж вече са оставили всичко, за да са тук и да живеят?
Разбирам: плашещо е. Първото открито крайнодясно правителство в Германия след Втората световна война би било кошмар за малцинствата и потомците на имигранти като мен.
Но честно казано, за по-уязвимите сред нас без германско гражданство или дори сигурен статут на пребиваване, този кошмар може вече да е започнал. Който и да е смятал, че оптимизмът на фразата на Ангела Меркел „Ние можем да направим това" относно бежанската криза от 2015 г. все още е в сила в Германия, ще са разбили илюзиите си от октомврийската корица на Der Spiegel, която включваше канцлера, Олаф Шолц, социалдемократ и неговия цитат: „Трябва да започнем да депортираме в голям мащаб."
Нов законопроект, предназначен да се справи с „незаконната миграция" чрез ускоряване на депортациите, е последният опит на управляващата коалиция да си върне гласоподавателите отдясно. При внимателно разглеждане законопроектът изглежда нехуманен, но и доста символичен, тъй като почти няма да повлияе на броя на депортираните. Вместо това депортациите, които вече се случват, ще бъдат по-брутални, с разширени правомощия на полицията.
За да добиете представа за чувствителността на отношението на германската полиция към имигрантите, трябва само да се разходите из Neukölln, облагороден берлински квартал, традиционно обитаван от имигранти от работническата класа от Близкия изток. Това, което започна като мисия за разтрогване на забранените демонстрации на солидарност с Палестина, се превърна в систематична кампания за расово профилиране.
Защитата на живота на евреите трябва да бъде задължение на германската държава, а не инструмент за налагане на расистка политика. Но оформянето на антисемитизма като внесен проблем от Близкия изток се превърна в много удобна стратегия за расистките политици и абсурдна в Германия на всички места. Така че не е чудно, че министерството на правосъдието обяви миналия месец, че криминални досиета, включващи антисемитска агитация, ще бъдат причина за депортиране и пречка за натурализация след предстоящите реформи.
Но какво да кажем за антисемитите, които вече са германски граждани? Къде ще бъде депортиран вицепремиерът на Бавария Хуберт Айвангер? През лятото Айвангер омаловажи скандала около осмиващия Аушвиц нацистки пропаганден памфлет, за който се твърди, че е разпространявал в младостта си. Той отрече да е написал брошурата, но призна, че е притежавал копия. Така или иначе, той беше възнаграден за скандала с рекорден брой гласове за своята дясна популистка партия Freie Wähler (Свободни избиратели) на баварските провинциални избори. Толкова за германския лозунг за възпоменание „Никога отново".
Тази държава в момента е депресираща бъркотия. Събирането и напускането може да бъде разбираем импулс, особено за евреите, за цветнокожите и за тези, които се противопоставят както на антисемитизма, така и на расизма. Да, лошо време е да живееш тук, но е по-лошо време да си тръгнеш. Макар и само защото искат да се махнем, трябва да останем и да им бъдем трън в задника.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед