Анджелик Крисафис
Подкрепата на френския крайнодесен лидер Марин льо Пен за Израел след атаките на Хамас се разглежда като част от дългогодишен стремеж да отдалечи партията си Национален съюз от нейното токсично, антисемитско минало, преди да се кандидатира за президент през 2027 г.
Национален съюз, която сега е най-голямата опозиционна партия във френския парламент и води пред центристите на Еманюел Макрон за европейските избори догодина, твърдо подкрепи правото на Израел да се защитава след атаките на Хамас на 7 октомври и последвалото бомбардиране на Газа.
В реч в парламента, в която осъжда това, което тя нарече „погромите на израелска земя" и атакува лявата партия La France Insoumise на Жан-Люк Меланшон за нейната „непоносима позиция да не класифицира Хамас като терористична група", Льо Пен беше посрещната с аплодисменти от парламентаристите от традиционното дясно и център.
Докато се готви да се кандидатира за четвърти път за президент през 2027 г., нейната антиимиграционна партия обещава да защити френските евреи от това, което нарича най-голямата опасност: ислямизма. Джордан Бардела, президентът на нейната партия, каза пред френското радио: „За много френски евреи Националният съюз е щит срещу ислямистката идеология."
Франция е силно чувствителна към конфликта в Близкия изток, с общност от около половин милион евреи – най-голямата извън Израел и САЩ – и повече от 800 антисемитски инцидента, регистрирани от полицията от октомври. Франция също има най-голямата мюсюлманска общност в Европа.
Подкрепата на Марин Льо Пен за Израел се възприема от някои коментатори като известен политически опортюнизъм. Тя отдавна се стреми да „нормализира" своята партия и да я отдалечи от нейното антисемитско минало, което се смяташе за спирачка пред новите политически амбиции на партията. През 2015 г. Льо Пен изключи баща си Жан-Мари Льо Пен, основателя на партията, след като той повтори коментари, омаловажаващи Холокоста, за което има няколко присъди. По-късно тя промени името на партията от Национален фронт на Национален съюз
В изключително символичен ход няколко от парламентаристите на Льо Пен присъстваха на марш в Париж през октомври, в подкрепа на Израел. Това беше радикална промяна от предишни години. Въпреки че Льо Пен не присъства лично на марша на Израел, няколко политици от Национален съюз, които са членове на парламентарната група за приятелство Франция-Израел, тихомълком взеха участие.
Еврейските групи продължават да изразяват загриженост относно антиимиграционната, крайнодясна партия, включително относно политически въпроси като потенциална забрана за кошер храна, и дали евреите трябва да имат право да носят кипа на обществени места.
Годините на терористични атаки във Франция, от нападението на трибунала от Тулуза Мохамед Мера срещу еврейско училище през 2012 г. до атаките в Париж през 2015 г., включително срещу кошер супермаркет, накараха партията на Льо Пен да се фокусира все повече върху ислямизма.
Жан-Ив Камю, директор на Обсерваторията за радикална политика към фондация Жан-Жорес в Париж, каза, че бруталността на последните световни събития обслужва стремежа на Льо Пен за нормализиране, докато тя се позиционира срещу левицата на Меланшон и ухажва ново поколение избиратели.
„Проблемът за Марин Льо Пен е, че тя никога не може да се отърве от миналото – това е написано от историци и политолози. Националният фронт в началото беше крайно дясна партия, която имаше в редиците си хора, които бяха неофашисти, неонацисти, отрицатели, антисемити. Това е нещо, което тя никога не може да изтрие. Но за разлика от партия като британската Британска национална партия, която остана крайно настроена и никога не разбра как да се превърне в политическа партия, Национален съюз на Льо Пен от дълго време беше партия, която вече не е на ръба. Това, което виждаме днес, е чувството на Льо Пен и нейния антураж за тактическа политика".
Сесил Алдуи, професор в Станфордския университет и специалист по партията на Льо Пен, каза: „Жан-Мари Льо Пен е осъждан няколко пъти за отричане или омаловажаване на Холокоста или за антисемитски обиди. Жан-Мари льо Пен също изрази съчувствие към палестинския народ през 90-те години и беше против всякакво привеждане в политиката на САЩ в Близкия изток. Но партията винаги е подкрепяла съществуването на Израел – младият Жан-Мари Льо Пен беше почитател на Суецката операция през 1956 г., а след 11 септември 2001 г. крайната десница започна да вижда Израел като анклав на Запада в рамките на арабския свят, във войната на цивилизации".
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед