Саймън Тисдал
Объркан ли е Джо? За по-малко от три години като президент на САЩ Джо Байдън се сблъска с повече от справедливия дял от международни кризи. Изтеглянето на Америка от Афганистан се взриви в ръцете му като касетъчна бомба. След това дойде пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и най-голямата война в Европа от 1945 г. насам. Сега изведнъж Близкият изток е в пламъци.
Може просто да е лош късмет. Или може би Байдън, който се гордее с експертизата си във външната политика, не е толкова добър в управлението на света, колкото си мисли. Но има и друго обяснение. Казва се Доналд Тръмп. Ако президентството на Байдън е прокълнато, това е от токсичното наследство на „много стабилния гений", който го предшества.
Струва си да се отбележи как отровните ефекти от геостратегическите катастрофи на Тръмп, неумелите му политически и егоистични грешки продължават да се усещат по целия свят – не на последно място, защото той се надява отново да бъде президент.
През 2020 г., с израелския премиер Бенямин Нетаняху на негова страна, Тръмп разкри своята „окончателно сделка за мир в Израел и Палестина". Неговият план беше подарък за десните еврейски националисти, предлагайки на Израел пълен контрол над Йерусалим и големи части от Западния бряг и долината на река Йордан, като същевременно разби надеждите за жизнеспособна палестинска държава. Беше смешно, аматьорски едностранчиво. Само дето не беше шега. Той изключи и унижи палестинската власт на Махмуд Абас, убеди мнозина, че мирният диалог е безполезен и така даде сила на Хамас.
Нетаняху отдавна съветваше Тръмп, че палестинците могат спокойно да бъдат игнорирани, нормализирането с арабските държави е по-добър и по-доходоносен залог, а Иран е по-голямата заплаха. Сега той едва сдържа радостта си. „Ти беше най-големият приятел, който Израел някога е имал в Белия дом", изгука той. Естествено, Тръмп го прихвана.
Катастрофалните последици от опасните фантазии на Тръмп вече са ясни за всички – но Байдън, чиито перспективи за преизбиране са изложени на риск, е този, който получава жега отляво и отдясно. Отчасти той сам си е виновен. Той смяташе, че палестинският въпрос може да бъде замразен. Междувременно Тръмп се обърна срещу Нетаняху, докато хвалеше близкия съюзник на Хамас, подкрепяната от Иран Хизбула, като „много умни".
Решението от 2018 г. на Тръмп, подтикван от Израел, да се откаже едностранно от подкрепеното от ООН споразумение за противодействие на разпространението на ядрени оръжия с Иран беше най-голямата грешка на американската външна политика след нахлуването в Ирак. Последвалите допълнителни икономически санкции на САЩ фатално отслабиха умерено реформаторското президентство на Хасан Рухани.
Иран прие конфронтационния сигнал на Тръмп – и рязко се измести към антизападната, отхвърляща десница. Известният хардлайнер, Ебрахим Раиси, президент от 2021 г., се стреми към тесни съюзи с Русия и Китай. Корумпирана, антидемократична клерикална олигархия, оглавявана от аятолах Али Хаменей, брутално потиска несъгласието, особено защитниците на правата на жените.
И все пак, ако политиката на ангажираност Барак Обама-Байдън, подкрепяна от Великобритания и ЕС, беше поддържана от Тръмп, нещата днес можеше да са много различни, вътре и извън Иран.
Вместо това Байдън се изправя срещу ядосан враг, който ежедневно заплашва да ескалира войната Израел-Хамас. Иран и неговите милиции са причината той да разполага огромна военна сила в региона. Иран е причината американските бази в Персийския залив, Сирия и Ирак да са под обстрел. И благодарение на Тръмп (и Нетаняху), Иран може да е по-близо от всякога до придобиването на капацитет за ядрено оръжие.
Безкритичното, покорно, често подозрително скрито отношение на Тръмп към Владимир Путин подкопа руската политика на Байдън, причинявайки неописуема, трайна вреда. Неразказано, защото демократите се отказаха да се опитват да хвърлят светлина върху най-малко дузина, публично незаписани разговори и срещи между Тръмп и Путин в продължение на четири години в Белия дом.
Не е необходимо да вярваме, че призраците на Москва притежават неудобни секс записи или че Тръмп е подтикнал руската намеса в изборите в САЩ, за да се чудим дали е сключил частни сделки с Путин. Той например предполагаше ли, че САЩ ще останат настрана, ако Русия нахлуе в Украйна, където се водят боеве за Донбас и Крим от 2014 г.? Тръмп има личен спор с президента на Украйна Володимир Зеленски. Само това е достатъчно, за да оформи политиката му.
Критиките на Тръмп към европейските съюзници и заплахите за напускане на НАТО причиниха пагубна загуба на взаимно доверие, която Байдън все още се бори да поправи. От своя страна манипулативният Путин се застъпва за бившия президент. Наскоро той заяви, че федералните съдебни дела срещу Тръмп представляват „преследване на политически съперник по политически причини". Очевидно той би искал да види приятеля си отново на власт.
Дали поведението на Тръмп на поста, неговите импийчмънти и неуспешен преврат насърчиха Путин (и китайския Си Дзинпин) да гледат на американската демокрация като на болна, проваляща се и деморализирана. Вероятно. „Мирната сделка" на Тръмп за Афганистан от 2020 г. – всъщност една жалка капитулация пред талибаните – потвърди ниското им мнение. Това доведе директно до хаотичното изтегляне през 2021 г. и раздробяване на глобалното доверие в САЩ, за което до голяма степен беше обвинен Байдън.
Нищо чудно, че Путин изчислява, че американската издръжливост отново ще избледнее, тъй като Тръмп, провеждайки кампания, когато не е в съда, разбива политиката на Байдън в Украйна и неговите последователи републиканци в Камарата на представителите блокират военната помощ за Киев. Без да се притеснява от фиаското си в Близкия изток, Тръмп напразно се хвали, че би сключил мирно споразумение с Украйна за една нощ – ако бъде преизбран (а не в затвора).
Времето е необичайно предизвикателно в световните дела. И Байдън нямаше късмет и в страната, като се има предвид кризата с разходите за живот след пандемията и върховният съд, който се разпадна. И все пак най-голямото му политическо нещастие остава вредното глобално наследство и продължаващото, уникално разрушително присъствие на Тръмп.
Той е нещо повече от съперник, който чака 80-годишен президент да се подхлъзне и да падне. Символично Тръмп е враг. Той е мракът, той е чудовище, дебнещо в дълбините, той е вътрешният враг. Той е Йона на Джо.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед