Каролайн Дейвис
Оскар Уайлд смята, че „тежката работа е убежището на онези, които нямат какво по-добро да правят". Той предвижда „общество на култивирано свободно време, докато машините изпълняват необходимите и неприятни задачи".
Мечтата на Карл Маркс беше за „Държавно регулирано общо производство, което позволява на освободените работници да ловуват сутрин, да ловят риба следобед, да отглеждат добитък вечер, да критикуват след вечеря, без да се налага да бъдат обвързани с една работа".
Социалистическият активист от 19-ти век Уилям Морис се застъпва за по-приятна работа, вярвайки, че „след като мотивът за печалба на фабриката бъде премахнат, по-малко необходимият труд ще доведе до четиричасов работен ден".
Така че предложението на Илон Мъск към Риши Сунак: „Обществото може да достигне точка, в която няма нужда от работа. Можете да вършите работа, ако искате работа, но ИИ ще прави всичко" съживява дебата по въпроса за това как работим, който отдавна се обсъжда.
И все пак, свят без работа, мислят експертите, може да е по-дистопичен, отколкото утопичен.
„Това е стара, стара история, която всъщност никога не се случва. Имаше една поема в древна Гърция, в която се казваше: „Не е ли чудесно, че изобретихме воденицата, за да не се налага вече да мелим царевицата си? Жените могат да седят и да не правят нищо цял ден оттук нататък." Това е такава повтаряща се идея", каза Том Ходжкинсън, съосновател на списание Idler, което в продължение на три десетилетия е платформа за разглеждане на работата и свободното време.
„Хора като Бертран Ръсел говореха за това през 30-те години. Какво щяхме да правим без работа? Едно мнение е, че хората няма да знаят какво да правят, защото хората са повече или по-малко роби. Те просто ще седят и ще гледат през деня телевизия или порно по цял ден".
„Всъщност, като им се даде повече свободно време, като например отпуск по време на Covid, те започват да живеят по-добре. Те създават съседски групи, занимават се повече с градинарство, ремонтират къщата, прекарват повече време със семейството си, занимават се с творчество, свирят музика, пишат поезия, всички неща, които са част от това, което бих нарекъл добър живот." каза Ходжкинсън.
„Въпреки това, проучванията показват, че платената работа е полезна за психичното здраве, за статуса и идентичността. Мисля, че трябва да вършим нещо. Трябва да вървим към по-кратка работна седмица и по-пълно със свободно време общество. Ще е необходим радикален преглед на нашите икономически и образователни модели, за да се премахне работата в мащаба, който Мъск прогнозира", каза Ходжкинсън.
Едно значимо изследване през 2019 г., ръководено от Брендън Бърчел, професор по социални науки и бивш президент на Magdalene College, Кеймбридж, установи „Осем часа платена работа седмично е оптимално от гледна точка на ползите за психичното здраве".
„Като оставим настрана ужасните професии, които наистина ви прецакват, обикновената ви работа е добра за вас по отношение на социалното взаимодействие, колективната работа, осигуряването на структура и чувството за идентичност. Свят без работа е ужасна представа за това как би изглеждало обществото поради всякакви причини и психичното здраве на хората" казва Бърчел,
„Пазарът на труда, като начин за разпределяне на пари в икономиката, ще трябва да се трансформира, както и образователната система, за да научи хората как да запълват дните си, като пишат поезия или ходят на риболов или каквото и да е, вместо да ходят във фабрика или офис. Доказано е, че преминаването към по-кратко работно време има огромни ползи за хората. Но ако се преместим в общество, в което много хора са напълно изключени от пазара на труда, тогава много се притеснявам, че това ще бъде много дистопично бъдеще", твърди Бърчел.
В своята книга Making Light Work: An End to Toil in the 21st Century, Дейвид Спенсър, професор по икономика в университета в Лийдс, също излага аргументите за по-малко работа, но не и нейното премахване: „Това би ни оставило потенциално лишени от неща, които ценим в работата, като общинската инициатива, личните взаимоотношения и развитието на умения. Така че по същество ние ще бъдем по-бедно, по-тъжно, по-малко квалифицирано общество. Да, ще има някаква загуба поради загубата на работа. Осъзнавам, че не всяка работа е добра. Така че трябва да автоматизираме тежката работа, да се стремим да използваме ИИ за да намалим болката от работата, и следователно да запазим работата, която е добра." каза Спенсър.
„Умелата работа е добра работа и има роля в създаването на по-добро общество. Трябва да използваме технологията, за да създаваме по-малко и по-добра работа. В този смисъл бъдещето може да бъде наистина положително. Това е бъдещето, представено от Оскар Уайлд, Уилям Морис и много утопично позитивно мислене, където технологията прави работата по-лека. Тя не елиминира работата – тя внася светлина в работата." каза Спенсър.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед