Отразявам този конфликт от почти 50 години и съм виждал израелци и палестинци да правят много ужасни неща едни на други: Палестински атентатори самоубийци, които взривяват израелски дискотеки и автобуси; израелски изтребители, които удрят квартали в Газа, в които живеят бойци на „Хамас“, но също така причиняват огромни цивилни жертви, пише Томас Фрийдман в редовния си коментар в „Ню Йорк таймс“. Но не съм виждал нещо подобно на това, което се случи през изминалия уикенд: отделни бойци на Хамас да събират израелски мъже, жени и деца, да ги гледат в очите, да ги застрелват и в един от случаите да разхождат гола жена из Газа под викове „Аллах акбар“.

Последният път, когато станах свидетел на подобно варварство лице в лице, беше избиването на палестински мъже, жени и деца от християнски милиции в бежанските лагери Сабра и Шатила в Бейрут през 1982 г. Първата жертва, която видях, беше възрастен мъж с бяла брада и дупка от куршум в слепоочието.

Макар да нямам илюзии относно отдавна заявената воля на „Хамас“ да унищожи еврейската държава, днес все пак се питам: Откъде дойде този подобен на ИДИЛ импулс за масови убийства като основна цел? Не завземането на територия, а простото убийство? Тук има нещо ново, което е важно да се разбере.

Тъй като не мога да разговарям с ръководството на „Хамас“, се опирам на опита си в региона и ето как го виждам.

Макар че тази операция със сигурност е била планирана от лидерите на „Хамас“ преди месеци, мисля, че нейният емоционален източник може да бъде обяснен отчасти с една снимка, която се появи в израелската преса на 3 октомври. Няколко израелски министри от правителството бяха отишли в Рияд, Саудитска Арабия, на първото си официално посещение в историята, за да участват в международни конференции в края на септември и началото на октомври, и това получи голям отзвук в израелската преса.

Но тъй като съм живял и в Бейрут, и в Йерусалим, най-много ме порази тази необичайна снимка – образ, за който знаех, че ще предизвика напълно различни емоционални реакции в двата свята.

Тя беше направена от екипа на израелския министър на комуникациите Шломо Кархи, който присъстваше на пощенска конференция на ООН в Рияд, докато извършваше молитва в хотелската си стая по случай еврейския празник Сукот. Един от тях снима колегата си, облечен в традиционен еврейски молитвен шал и ярмолка, докато държи свитък с Тора, а отвъд прозореца се вижда силуетът на Рияд.

За израелските евреи тази снимка е сбъдната мечта - върховен израз на това, че най-накрая са приети в Близкия изток, повече от век след началото на ционисткото движение за изграждане на модерна демократична държава в библейската родина на еврейския народ. Да можеш да се молиш с Тора в Саудитска Арабия, родината на исляма и дом на двата му най-свещени града - Мека и Медина, е ниво на приемане, което трогва душата на всеки израелски евреин.

Но същата тази снимка разпалва силен и емоционален гняв у много палестинци, особено у тези, които са свързани с ислямисткото движение „Мюсюлмански братя“, включително „Хамас“ и „Палестински ислямски джихад“. За тях тази снимка е пълното изражение на върховната цел на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху: да докаже на всички скептици, всъщност да им натрие носа, че може да сключи мир с всички арабски държави – дори със Саудитска Арабия – и да не се налага да отстъпва на палестинците нито сантиметър.

Що се отнася до дипломацията, това е мисията на живота на Нетаняху: да докаже на всички, че Израел може да получи своя сладкиш – приет от всички заобикалящи го арабски държави – и да отхапе и територия на палестинците.

Нямам представа дали ръководството на „Хамас“ е видяло тази конкретна снимка, но те са били напълно наясно с продължаващата еволюция, която тя отразява.

Смятам, че една от причините Хамас не само да започне това нападение сега - но и очевидно да нареди то да бъде възможно най-убийствено - е да предизвика израелска свръхреакция, като нахлуване в Ивицата Газа, което да доведе до масови жертви сред палестинското цивилно население и по този начин да принуди Саудитска Арабия да се оттегли от обсъжданото сега споразумение с посредничеството на САЩ за насърчаване на нормализирането на отношенията между Рияд и еврейската държава.

Както и да принуди Обединените арабски емирства, Бахрейн и Мароко, които бяха част от Аврамическите споразумения, изготвени от администрацията на Тръмп, да направят крачка назад от Израел.

Същността на посланието на "Хамас" към Нетаняху и неговата крайнодясна управляваща коалиция от еврейски супремасисти и ултраортодоксални е следната: Никога няма да бъдете у дома си тук - без значение колко земя от нашия свят ви продават нашите арабски братя от Персийския залив. Ние ще ви принудим да си загубите ума и да направите безумни неща в Газа, които да принудят арабските държави да ви избягват.

Обърнете внимание: „Хамас“ не задейства свои бойци на окупирания от Израел Западен бряг (а там има много такива), за да нападат еврейски селища. Той съсредоточи нападението си върху израелски села и ферми кибуц, които не са част от окупирания от Израел Западен бряг.

„Това бяха домовете на хората в Израел отпреди 1967 г., демократичен Израел, либерален Израел – живеещи в мирни кибуци или отиващи на дискотека, където се радваха на живота“, изтъкна пред мен израелският писател Ари Шавит. За Хамас „самото съществуване на Израел е провокация“, каза той. Само в един кибуц, Беери, бяха просто застреляни най-малко 108 души, включително деца.

И така, как Америка може най-добре да помогне на Израел сега, освен да застане зад правото му да се защитава, както президентът Байдън направи толкова категорично в днешната си реч? Мисля, че САЩ трябва да направят три неща.

Първо, надявам се, че президентът иска от Израел да си зададе този въпрос, докато обмисля какво да прави по-нататък в Газа:

Какво искат да направя аз най-големите ми врагове и как мога да направя точно обратното?

Това, което искат най-големите врагове на Израел – „Хамас“ и Иран – е Израел да нахлуе в Газа и да се забърка в стратегическа авантюра там, която би направила американското забъркване във Фалуджа да изглежда като детски рожден ден. Говорим за сражения от къща на къща, които биха подкопали симпатиите, спечелени от Израел на световната сцена, биха отклонили вниманието на света от убийствения режим в Техеран и биха принудили Израел да разгърне силите си, за да окупира за постоянно Газа и Западния бряг.

"Хамас" и Иран категорично не искат Израел да се въздържа от дълбоко или продължително навлизане в Газа.

Също така „Хамас“ не иска САЩ и Израел да продължат вместо това възможно най-бързо с преговорите за нормализиране на отношенията със Саудитска Арабия като част от сделка, която ще изисква от Израел да направи и реални отстъпки пред Палестинската власт на Западния бряг, която призна Израел като част от мирните споразумения от Осло.

Но за да може Израел да направи това, което в най-голяма степен отговаря на неговите интереси, а не на тези на „Хамас“ и Иран, вероятно ще е необходима много силна любов между Байдън и Нетаняху. Никога не бива да се забравя, че Нетаняху винаги е предпочитал да работи с „Хамас“, който е безкомпромисно враждебен към Израел, отколкото с неговия съперник, по-умерената Палестинска власт – която Нетаняху прави всичко възможно да дискредитира, въпреки че Палестинската власт отдавна работи в тясно сътрудничество с израелските служби за сигурност, за да запази спокойствието на Западния бряг, и Нетаняху знае това.

Нетаняху никога не е искал светът да повярва, че има "добри палестинци", които са готови да живеят рамо до рамо с Израел в мир, и да се опита да ги отгледа. От години насам той винаги е искал да каже на американските президенти: Какво искате от мен? Нямам с кого да разговарям от палестинска страна.

Ето как Израел достигна до етап, в който все по-скъпата – от морална и финансова гледна точка – израелска окупация на Западния бряг дори не беше тема на последните пет израелски избори.

Или както пише Чък Фрейлих, бивш заместник-съветник по националната сигурност на Израел, в статия в „Хаарец“ в неделя: „В продължение на десетилетие и половина министър-председателят Нетаняху се опитваше да институционализира разделението между Западния бряг и Газа, да подкопае Палестинската автономия, П.А., и да осъществява де факто сътрудничество с „Хамас“, като всичко това имаше за цел да демонстрира липсата на палестински партньор и да гарантира, че не може да има мирен процес, който би могъл да изисква териториален компромис на Западния бряг.“

И накрая, надявам се, че Байдън казва на Нетаняху, че Америка ще направи всичко възможно, за да помогне на демократичен Израел да се защити от теократичните фашисти от „Хамас“ – и техните братя по душа от „Хизбула“ в Ливан, ако влязат в бой.

Но от страна на Нетаняху сделката се състои в това, че той трябва да се свърже отново с либералния демократичен Израел, така че светът и регионът да видят това не като религиозна война, а като война между фронта на демокрацията и фронта на теокрацията. Това означава, че Нетаняху трябва да обнови кабинета си, да изгони религиозните фанатици и да създаде правителство на националното единство с Бени Ганц и Яир Лапид.

За съжаление Нетаняху все още дава приоритет на коалицията си от фанатици, от които се нуждае, за да го предпазят от съдебния процес за корупция и да завърши съдебния си преврат, който ще кастрира Върховния съд на Израел. Това наистина е объркано.

И това е много важна причина за това как Израел беше хванат неподготвен на първо място. Нетаняху е толкова вкопчен в този личен дневен ред, че е готов да раздели израелското общество както никога досега – и да разцепи собствената си армия и военновъздушни сили в процеса – за да получи контрол над съдилищата.

Обещавам ви, че ако и когато се проведе разследване за това как израелската армия е могла да пропусне това струпване на „Хамас“, разследващите ще открият, че ръководството на израелската армия е трябвало да отделя толкова много време само за да предотврати бойкота на своите пилоти и офицери от запаса на военновъздушните сили в знак на протест срещу съдебния преврат на Нетаняху – да не говорим за времето, вниманието и ресурсите, които е трябвало да отделят, за да попречат на екстремистки заселници и религиозни фанатици да вършат безумни неща в Йерусалим и на Западния бряг – че е отклонило погледа си от топката.

Америка не може да защити Израел в дългосрочен план от съвсем реалните заплахи, пред които е изправен, ако Израел няма правителство, което отразява най-доброто, а не най-лошото от неговото общество, и ако това правителство не е готово да се опита да постигне компромиси с най-доброто, а не с най-лошото от палестинското общество.