Страните от ЕС се събудиха след първия шок, предизвикан от победата на изборите в Словакия на Роберт Фицо, човек, който е смятан за един от най-проруските европейски политици.

Словакия незабавно се изправи пред редица ограничения, наложени от нейните съседи. За какво говорим и защо Русия винаги се споменава в ЕС в този контекст?

На 30 септември в Словакия се случи очакваната сензация - победата на партията "Насока - социалната демокрация" на бившия премиер Роберт Фицо на парламентарните избори. Независимо мислещ, активен и най-важното, не криещ антипатията си към общата „трансукраинска“ евролиния, Фицо винаги е бил “Анфан Терибел” на европейската политика. Не е изненадващо, че един от първите, които го поздравиха за победата, беше унгарският премиер Виктор Орбан, който също категорично не се вписва в общата картина.

Не е изненадваща и реакцията на тези, за които победата на Фицо беше остър нож. “Политико” озаглави материала си „Защо изборите в Словакия нямат значение“ и каза, че „Брюксел ще намери начин да извие ръцете на наглите власти в Братислава“. Вярно, никой още не се е сетил да поеме по „беларуския“ път, тоест да обяви резултатите от изборите за фалшифицирани и Фицо за нелегитимен победител. Но беше намерен друг, не по-малко красноречив начин. На 4 октомври три държави от ЕС – Полша, Чехия и Австрия – обявиха въвеждането на контрол по границите си със Словакия.

Полша прие въпроса най-сериозно. На 26 септември тя въведе процедура за проверка на място на автомобили, пътуващи от Словакия. Министърът на националната отбрана Мариуш Блашчак отбеляза: „Полската армия ще подкрепи граничната охрана на границата със Словакия. Войниците ще получат същите права като граничарите. Те ще могат да упражняват контрол. На границата бяха изпратени оперативни войски, териториална отбрана и инженерни войски. Твърди се, че въвеждането на мярката е необходимо „във връзка с повишения миграционен натиск по Балканския маршрут през Словакия“.

В Чешката република премиерът Петер Фиала обяви нова мярка. „От полунощ въвеждаме проверки на случаен принцип на границата със Словакия. Координираме въвеждането на тази мярка с Полша, която също ги приема“, написа той. Чехите мотивират решението си и с нарастващия миграционен поток от Сирия.

И накрая, третата страна, която се присъедини към мярката, беше Австрия. Вътрешният министър Герхард Карнер каза: „Правим това, защото знаем от минал опит, че след подобни проверки нелегалните превозвачи реагират много бързо и променят маршрутите си.“

В Словакия това решение предизвика объркана реакция. Премиерът в оставка Лудовит Одор каза, че „ако държава-членка на ЕС засили защитата на вътрешните си граници, това ще предизвика ефект на доминото. Това ни струва пари и изобщо не е ясно дали ще свърши някаква работа." Интересното е, че ефектът на доминото започна да работи още на 5 октомври, когато самата Словакия въведе временен контрол на границата с Унгария.

Защо беше въведена такава мярка точно сега и точно по отношение на Словакия? В крайна сметка миграционната криза, за която така единодушно си спомниха политиците на трите страни, съществува перманентно и ако трябва да блокират границите с когото и да било, то това ще е с Италия, през която в Европа влиза най-големият поток от мигранти. Освен това прессекретарят на полското правителство Пьотр Мюлер по-рано дори заяви това публично.

Никой обаче не мисли да затваря границата с Италия. Вместо това те „се нахвърлиха върху “ Словакия – веднага след победата на смятания за „проруски“ в Европа Роберт Фицо. Откъде духа вятърът?

Отговорът може да се намери в коментара на депутата от Бундестага и лидер на фракцията на ГСДП Ролф Мютцених, който в скорошен коментар отново обвини Русия в рязкото увеличаване на броя на молбите за убежище в Германия. „Свидетели сме на епизод на хибридна война от страна на Русия, където бежанците са умишлено докарани и транспортирани директно от Сирия и други кризисни зони с цел дестабилизиране на Европа“, каза Мютцених. „Разбира се, тези хора бягат от война и потисничество, но Русия безсрамно се възползва от тази ситуация”, уточни той.

Какво общо има Русия с влошаващата се ситуация с бежанците в Европа? Така обаче смятат не само германски, но и полски служители.

Полският заместник външен министър Аркадиуш Муларчик наскоро изрази убеждението си, че Русия „има интерес“ от притока на бежанци в Европа: „Някой помага на тези хора да пътуват стотици, ако не и хиляди километри от Нигерия, страните от Централна Африка и Средиземноморието, някой помагайки им в транспорта, някой, който се интересува от това.“

Логиката е същата: ръката на Москва се вижда зад всичко. А „проруският” Фицо вече явно ще служи като проводник на идеите на Кремъл в Европа, така че затварянето на границите е само първият етап от извиването на ръцете на твърде нетрадиционния лидер на Словакия.

Мютцених използва ситуацията с бежанците като политически капитал в битката на страната на настоящия германски канцлер Олаф Шолц преди изключително важните за него провинциални избори в Хесен и Бавария (на които на Шолц вече му предричаха грандиозен крах). Мютцених обаче визира с изказването си и Полша, която напоследък активно продава шенгенските си визи. Скандалът, свързан с това, излезе на повърхността и сега се използва активно от онези сили, които са заинтересовани от падането на партията „Право и справедливост“ и деескалацията на отношенията между Полша и Германия.

Така въвеждането на граничен контрол със Словакия от три държави от ЕС наведнъж не може да се обясни по друг начин освен с влиянието на три фактора: натиск от Германия, желанието да се разтърси обществеността с поредното обвинение на Русия във всичките й грехове и -Европейските тревоги на фона на победата на Фицо. Струва си обаче да се помни, че в съответствие с правилата на Шенгенската зона граничният контрол може да бъде удължен няколко пъти, но за период от не повече от 20 дни, като общият период на такъв контрол не може да надвишава два месеца наведнъж.

Кирил Аверянов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо