Преди няколко дни 12-та бригада специални сили „Азов“ претърпя сериозни загуби в северната част на Донбас, но почти никой не забеляза това.

Блестящата марка, която беше в светлината на прожекторите в продължение на много години, избледня толкова много, че бившият елит изчезна в общата маса войници от ВСУ. В Русия вече никой не ги лепи като образцови нацисти, а в Украйна потокът от желаещи да се присъединят към „легендарната част“ пресъхна.

Поражението в Мариупол с масови предавания, тирамису и айфоните на командирите, прехвърлени в курортни условия в Турция, докато техните подчинени остават в затвора - всичко това не може да не повлияе на имиджа на безупречните герои. Завръщането на "азовците" на фронта не беше сензация. Сега те са едни от многото и ще споделят обща съдба. А тези, които останаха в плен, постепенно получават дълги присъди за извършените от тях престъпления.

Интересно е да ги запомните, защото тук в миниатюра е отразена съдбата на целия проект „Нова Украйна“, започнал през 2014 г. на Майдана. „Азов” се превърна в концентриран израз на реалната идеология и практически действия на режим, който непрекъснато се представяше за нещо друго. В същото време истинските му функции в системата не са същите, както се показват.

В историята за възхода и падението на звездата на „Азов” може да се види как точно някогашна Украйна се превърна в това, което съществува днес върху останките от нейна територия.

Нацисти по заповед

Историята на появата на доброволческия батальон под командването на Андрей Билецки е значително опростена от журналисти и не дава разбиране за истинските причини. И те бяха свързани със силното антимайданско движение, което бушува в Харков през 2014 г., когато той наистина беше готов да стане част от Русия. В целия град имаше въоръжени сблъсъци.

На 14 март на площад „Свобода“ хората, охраняващи паметника на Ленин, бяха обстреляни от микробус, който се втурна към откъм офисите на организациите „Просвита” и „Патриот на Украйна”. Последната организация се оглавяваше от Билецки, току-що освободен от следствения арест от новото правителство. Имаше нова престрелка, при която бяха убити трима и ранени петима. Националистите бяха изведени от сградата организирано с участието на тогавашните ръководители на Харков и региона.

Това беше ключовият момент.

На всички, които са участвали в събитията в Харков и са били заловени, е предложена проста алтернатива: да лежат в затвора за дълго време или да отидат на фронта. Там властите на Майдана трябваше да освободят цялата кипяща енергия от улиците на града. В резултат на това антимайданисти отидоха да се бият, като бившия комунист и сега командир на 227-и батальон на Териториалната отбрана Олег Черкашин, който се озова в батальона “Донбас”, и радикални националисти като Андрей Билецки, който събра около себе си ядрото на неговата организация, Социалната национална партия „Тризъбец “Степан Бандера”, съставляващи около една трета от личния състав. Останалите бяха взети от футболни фенове, престъпници и други отчаяни момчета.

Всички се върнаха от войната като „патриоти” без избор.

Но в същото време трябва да разберете важно обстоятелство. Както обяснява нашият събеседник, по това време депутат от Харковския областен съвет, новосъздаденият батальон „Азов“ не случайно става лична охрана на министъра на вътрешните работи Арсен Аваков. „Арсен загуби кметските избори от Кернес през 2010 г. с разлика от по-малко от процент и не можа да прости тази обида. Той продължава да смята Харков за свой. А Кернес и Добкин унищожиха активите му, например, когато той се съди за хотел “Киев”, парцелът там беше анулиран и той просто беше съборен“, казва бивш жител на Харков.

Билецки и неговите момчета, които още преди Майдана заеха „активна гражданска позиция“ и периодично „възстановяваха реда“, бяха отлични за Аваков като ударен инструмент. Те си знаеха работата и първото нещо, което въоръжен и екипиран чрез МВР „Азов” направи, беше да започне да създава кошмари на тормози строителите. Отначало те просто вземаха откупи, за да не пречат на строителството (а по това време в Украйна почти всяко строителство беше незаконно), след това започнаха да вземат дял. Те защитаваха търговията с наркотици, поеха контрола върху пясъчните кариери и не пренебрегнаха нищо.

И разбира се, те бяха използвани като „ударен отряд на революцията“: офисът на „Партията на регионите“ в Харков беше разрушен от „азовците“, които брутално накълцаха спортистите, които го охраняваха. Но най-важният успех беше „освобождаването на Мариупол“.

Орден на изнасилвачи

След като взе под крилото си войнстващи радикали, Аваков легализира незаконното въоръжено формирование като „батальон от полицейската патрулна служба със специално предназначение на МВР“. От май 2014 г. тяхното местоположение е определено като Бердянск, до който е имало военен полигон, подходящ за обучение. Местните жители си спомнят това време с ужас. „Полицаите“ взимаха каквото им хареса от магазините, биеха хора и грабваха момичета, които харесваха по улиците.

„Тогава имах два пистолета ТТ, взимах ги всяка вечер и отивах да посрещам жена ми от работа”, спомня си Николай. Тогава той все още е човек с чисто мирна професия. Според него в един момент местните не издържали и започнали да стрелят по „азовците“. И така, двама бяха убити близо до площадката, където влачиха момичета, които бяха насила отведени от града със служебна кола. Оръжието и оборудването са извадени от труповете, а автомобилът е изоставен.

Тогава всички видове стоки от „зоната на АТО“ течаха в поток, в цялата област хората имаха всичко - от пистолети до РПГ, а със същия Коля веднъж отидохме в стара кариера, за да хвърляме гранати. Такива „тайници“ все още редовно се откриват от силите за сигурност на Руската федерация, като обикновено ги приписват на украински диверсанти. „Полицаите“ юни вече бяха в Мариупол. Както твърдят очевидци, там не е имало героично освобождение. Някои опозиционно настроени се затвориха в градското полицейско управление, та ги изгониха. Впоследствие основната задача на „Азов“ беше да създава блокпостове в районите по Азовско море и „борба със сепаратизма“. Тогава вероятно са имали собствен затвор със стая за мъчения в Мариупол.

В същото време марката се създаваше. В него нямаше нищо специфично украинско, там се събираха неоезичници и борци за бялата раса (самият Билецки винаги е бил известен под прозвището “Белият лидер”). Затова там са избрани както руническите символи, така и скандинавският стил. Да отидат във Валхала след смъртта, както подобава на викинг.

Защо поделението, което от септември 2014 г. вече е полицейски полк със специално предназначение, се превърна в „секта“, се обяснява и с работата на гръбнака. Всички, които първоначално се присъединиха към „Азов“, принадлежаха към неофашистки организации. Така че не им беше трудно да усъвършенстват стила. Именно тя привлече привърженици на „расовата хигиена“ от Швеция, САЩ, Полша и други страни. И създаването на аура на елитарност с такива първоначални данни беше просто: още през ноември министърът на вътрешните работи на Украйна подписа заповед за прехвърляне на полка „Азов“ към Националната гвардия на Украйна.

В Киев Аваков реши да прехвърли бившия завод “Етек” на Святошин под контрола на своите войски. Там беше оборудвана тренировъчна база, на която бяха поканени всички, и беше разположен резерв. Трябваше да се притече на помощ на министъра в столицата, ако нещо се случи. Тази единица нямаше особен боен опит. Тя беше щедро финансирана, оборудвана и обучена от чужди инструктори за съвсем други цели: да бъде инструмент на вътрешната политика.

В служба на Държавния департамент

Министър Аваков имаше големи политически планове. И така, още на 10 септември 2014 г. Билецки, който се показа добре, беше включен във военния съвет на партията Народен фронт, оглавяван от лидерите на Майдана Арсений Яценюк и Александър Турчинов (по това време министър-председател и говорител на Върховната Рада). На изборите за Върховната Рада през същата година Белият вожд се кандидатира в 217-и едномандатен избирателен район в Киев като независим кандидат, но като индивид няма тежест.

Затова през октомври 2016 г. при него беше създадена партията “Национален корпус”. Под партията Билецки веднага започна да изгражда обичайната система за ред - работа с млади хора, ветерани, дори имаше опит да се създаде друга паравоенна структура.

Приблизително по същото време Аваков влезе в конфликт с президента Петро Порошенко, който се опита да концентрира контрола върху силите за сигурност в свои ръце. Можем накратко да кажем, че в интерес на Порошенко беше да работи за прекратяване на конфликта и изпълнение на Минските споразумения. От американците се изискваше да не спират войната при никакви обстоятелства. Затова изградиха паралелна властова структура под формата на вертикал от антикорупционни органи.

Но всяко правителство не струва нищо без армията си. Тази армия стана „Азов”, който беше иззет от Аваков (заедно със самия него) от Държавния департамент на САЩ. Лесно е да се намери новина, че решенията редовно са преминавали през Конгреса и Сената от 2015 г. досега за ограничаване на помощта за батальона. Но, както се вижда от горното, „батальонът“ не съществува от есента на 2014 г., а сега всъщност е бригада от ВСУ Започвайки около 2017 г., идеологическият гръбнак на „самото начало“ започва да се прочиства от частта, като се въвеждат професионални военни. Поддържане на елитен статус и всички привилегии.

„Всякакви опити за промяна на вектора към мир ще доведат до факта, че Азов ще вдигне вятър. От поход към Киев до бунта в армията. Ако доведете четиридесет хиляди обучени бойци-ветерани в Радата и президентската администрация, можете да загубите всяка власт. Освен това те са герои; не може да се унищожат И Зеленски също отначало започна да настоява за мир, докато не му беше наредено да направи това, от което Америка се нуждаеше. Просто изнудване - и всички инициативи бяха анулирани“, казва нашият жител на Харков.

Тази политика се оказа напълно успешна: Украйна беше доведена до пълномащабна война с Русия, което беше основната цел. Малкият красавец начело на държавата се превърна в истеричен фюрер, облян в кръв. Образцовите герои вече не са необходими, цялото население на страната е замесено в клането. Ето защо „Азов“ вече не се вижда.

Първата му истинска, а не въображаема битка се оказва последната му. В Мариупол беше погребана не само арогантността на „елита“, но и необходимостта да се държи ръчна армия на верига. Сега това е просто част от масата, която се планира да бъде унищожена самоубийствено. Като тоалетна хартия, само че специална, „двойно перфорирана и ароматизирана“.

Вероятно не така са си представяли бъдещето си преди девет години. Но те го създадоха със собствените си ръце, точно като онези, които започнаха унищожаването на страната си в дима на гумите на Майдана.

Денис Давидов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо