„Новата златна треска" е стремежът да се настигне Китай в производството и рафинирането на материалите, необходими за всичко – от компютри до автомобили: но дали не е станало твърде късно за спасяването на автомобилната индустрия в Европа?
Дълбоко в бивш източногермански град се крият първите плодове на грандиозния план на ЕС за „намаляване на риска" и прекъсване на зависимостта от внос за зелената революция. В Битерфелд-Волфен, на 140 км югозападно от Берлин, листната на Амстердамската борса компания AMG Lithium се бори да завърши изграждането на огромна фабрика, която ще бъде първата в Европа, доставяща литий за батерии.
В момента в цяла Европа има надпревара както за добив на сребристобелия мек метал, така и за производство на неговата рафинирана форма, литиев хидроксид – ключова съставка в батериите, които захранват електрически автомобили, прахосмукачки роботи и мобилни телефони. „Всеки иска да получи достъп до литий. Може би затова го наричат бялото злато, защото е като треска за злато. Това е атмосферата: Уау, трябва да бъда в този мач. Почти няма компания, занимаваща се със суровини, която да не се занимава с литий". казва Щефан Шерер, главен изпълнителен директор на AMG Lithium.
ЕС бърза, след като достигна до късното осъзнаване, че е прекалено зависим от Китай за множество критични суровини, 16 от които сега са изброени от Брюксел като приоритети в нова индустриална стратегия, предназначена да защити икономиката на блока и да постигнем амбициозната цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г.
Зависимостта също изнервя германските и други европейски производители на автомобили, чиито вътрешни пазари сега са застрашени от качествени китайски автомобили и контрола на Китай върху обработката на литий. Загрижеността е толкова голяма, че президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен започна антисубсидийно разследване на китайския внос, на фона на опасения, че големите производители, включително Volkswagen и BMW, ще имат проблеми с доставките на електрически автомобили от Китай.
Но литият като цяло не идва от Китай, така че как Пекин е постигнал такава командваща позиция? Заспала ли е Европа зад волана?
Доставките на литий са доминирани от пет държави, като по-голямата част от минерала се добива в Австралия и Чили, но Китай е този, който взима суровината и стана доминиращият доставчик на рафиниран литий. Семената на зависимостта на ЕС от Китай бяха посети през 80-те години след петролната криза, когато тогавашният китайски лидер Дън Сяопин отбеляза: „Близкият изток има петрол. Ние имаме редкоземни елементи".
Някога в САЩ, Европа и Япония имаше изобилие от редкоземни материали, но инвеститорите в тези региони се оттеглиха от минното дело, което се смяташе за мръсна и скъпа индустрия, предоставяйки огромен пазар на Китай, който се зае да изкупува световните акции и да се превърне в глобалния център, какъвто е днес.
„Литият и редкоземните елементи вече заменят газа и петрола в сърцето на нашата икономика. До 2030 г. търсенето ни на тези редкоземни метали ще се увеличи петкратно", предупреди фон дер Лайен миналата година в речта си за състоянието на съюза през 2022 г. „Трябва да избягваме да изпадаме в същата зависимост, както при петрола и газа."
ЕС се зае да прокара усилията за разширяване на зелените технологии със Закона за критичните суровини, който беше приет по-рано тази година за рекордно кратко време. Той смекчава правилата за държавна помощ, за да се конкурира със Закона за намаляване на инфлацията на САЩ и повишава целите за добив в Европа и за рециклиране на продукти, като телефони, които съдържат литий. Ако всичко върви по план, това трябва да стане регламент в ЕС този месец.
Преди пътуване до Латинска Америка, за да сключи сделки за производство на суровини, Фон дер Лайен каза пред репортери „ЕС има 97% зависимост от Китай по отношение на лития".
В Битерфелд, Шерер показва огромния завод, който ще помогне да се промени това. AMG Lithium очаква да започне работа до края на годината и има поръчки за 2026 г., като търсенето на прясна литиева сол в Европа се очаква да нарасне до 500 000 тона годишно до 2030 г. „Планираме да произведем 100 000 [тона] от това – достатъчно, за да осигури активната зареждаща съставка в 2,5 милиона коли" казва Шерер
Китайските производители вече имат 10-годишна преднина от автомобилната индустрия на ЕС и наваксването ще бъде дълъг и скъп процес. Преминаването от отваряне на мина до производство на литий за батерии може да отнеме седем години. Китайски конгломерати като BYD (Build Your Dreams) започнаха да произвеждат електрически батерии още през 1995 г. и сега произвеждат свои собствени електрически автомобили. Китай вече води цените надолу.
Сигрид де Врис, генерален директор на Европейската асоциация на производителите на автомобили, казва, че индустрията се нуждае от нещо повече от домашни доставки на литий, за да отвърне на удара. Подобно на мнозина, тя смята, че най-бързият начин за преминаване от бензин и дизел е да се предложат финансови стимули на потребителите.