Почти веднага след изявления на Джо Байдън, че „продължава глобалната война между демокрациите и автокрациите” се оказва, че това определение просто губи смисъл.
Такава реторика без съмнение се използва, за да се формулира от страна та администрацията на американския президент „съревнованието на великите сили”. Визират се Китай и САЩ.
Няма съмнение, че това е мотив САЩ да се опитват да създадат „глобална коалиция” срещу Китай. Вашингтон иска да види все повече държави в т.н. „американска лига” . Но се оказва, че повечето държави от „лигата” са окачествявани преди това като автокрации. Те пък заедно с някои съюзници на САЩ сближават свои политики към Пекин. Налагат се действия, за да се смени посоката на такова движение и Вашингтон да върне тези държави към американското лоно. Неотдавнашната среща на Г-20 в Индия даде възможност на Байдън да представи инфраструктурен проект, който да свърже Индия с Европа чрез „икономически коридор”. Наблюдатели го определиха като „проект воден от страха от Китай”. Целта да се свърже Индия, Персийския залив и Европа чрез железници, морски линии, висококачествеин кабели за данни и енергийни линии няма как да не е отговор на стратегическия китайски проект „Един пояс, един път”. А Индия е онази страна, която на всяка цена трябва да се постави в дилема и се приобщи към „американската лига”. Намекът на Байдън в Д|елхи за „разширяване състава на СС на ООН” и съответно реорганизацията му е също част от тази стратегия на САЩ. Тези дни изтече в телеграм информация от говорителя Кърби, че на форума на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Байдън ще предложи „разширяване състава на СС на ООН”, за да „противодейства на Китай и Русия”. Отново се посочва „разширяване на състава с държави като Индия, Бразилия, Германия, Япония”. Няма дума за Турция, която от години има амбиция за членство в СС на ООН. Дали ще се реализират тези стратегии, защото това не зависи само от Вашингтон, не е ясно на този етап. Но посещението на Байдън във Виетнам след Делхи показа, че усилията за „обкръжаване на Китай” не само продължават. Те се зареждат с нова енергия в това отношение. Така, както се въвлича Армения със съвместни военни учения със САЩ, за да се отстрани миротворческата роля на Русия в тлеещия конфликт между Ереван и Баку. Стара мечта на Запада е да се настани в Кавказ. Около Русия. Ако може и Крим да се включи там. Важното е да е по границите на Русия, в ключови за сигурността й територии.
В същото време т.н. „развиващи се” или „възходящите държави” не губят време и показват, че желанието за „промяна на правилата на глобалния ред” не са празни приказки за отстъпки или малки придобивки от страна на хегемона. Приблизително 80% от населението на света съставя групата на „развиващите се страни”, които на 15-16 септември с призив „за промяна на световния ред” проведоха среща на върха заедно с Китай в Хавана. . Назовали са тези страни Г-77, а срещата на върха е Г-77- Китай. Твърди се, че става въпрос за 134 държави т.е. 2/3 от ООН. Китай не е официален член на Г-77, но играе важна роля. Както винаги Пекин предпочита позицията на „ръка разстояние”, но с водещо влияние. Глобалният шах не е просто игра. Става въпрос и за оцеляване, и за отстояване на позиции като геополитически играч, и за роля на международната сцена, и за икономика, която да осигурява възходящото прсспериращо развитие.
Всъщност Г- 77 е възроден проект, създаден още през 1964г от 77 държави, представляващи т.н. Глобален Юг и то в опозиция на ориентирания към Запада „богат Север”. Силно послание е, че срещата Г-77-Китай се провежда в Хавана, Куба. Страната, която живее под американска блокада вече десетилетия. Почти 60 години. Участничките показват, че пред тях са предизвикателства, които изискват нов ред по света Разочарованието от реда, наложен от Запада, е толкова силно, че желанието за промени този път чука на вратата повече от отчетливо. Президентът на Куба, Мигел Диас Канел, който е настоящ председател на Г-77-Китай, е подчертал на сращата на върха в Хавана, че „след толкова години, в които Северът подреждаше света според своите интереси, промяната на правилата на играта вече е в ръцете на Юга”. Диас Канел изтъкнал и че „развиващите се страни са основните жертви на многостранната криза в света – от експлоататорската неравноправна търговия до глобалното затопляне”. Не може да не се направи извод, че и БРИКС, и сращата на върха на Г-77-Китай отразяват основната идея за преструктуриране на разпадащата се западна хегемония и неравноправна световна система в рамките на многополюсна рамка. Такива са и повечето послания на срещата. Няма как задълбочаващите се отношения между Китай, вече втората икономика в света след САЩ, и Глобалният Юг да не предизвикват „загриженост във Вашингтон”. В Пекин вече бе заявено чрез МВнР, че „механизмът Г-77-Китай подкрепя международната справедливост и равнопоставеност.Защитава общите права и интереси на развиващите се страни”. Очакванията са тази срлеща на върха да допринесе за по-голяма солидарност между развиващите се странви , по-тясно сътрудничество и съвместни отговори на предизвикателствата. Рязбира се.че възприемането на факта, че в близко бъдеще Китай ще изпревари САЩ оказва въздействие върху хегемонистичните глобални политики на Вашингтон .Там казват, че Китай се стреми да промени установените правила на либералния световен ред. Затова САЩ продължават да преследват всеобхватна, многоизмерна стратегия за спиране и контролиране на възхода на Китай. Ястребите във Вашингтон даже твърдят, че Пекин се доближава до военен паритет със САЩ и настояват да се насочи по-голяма част от бюджета на страната към Азиатско-Тихоокеанския регион Но администрацията на Байдън се опитва да води т.н. политика на диалог „президент-президент” и „войник-войник” с Китай и да се засилва ролята на Вашингтон в Азиатско-Тихоокеанския район. Особено по отношение на Китай-Тайван. Търси се определено военен отпечатък в тази посока от страна на САЩ, но Китай си има своята стратегия. Срещата в Хавана я потвърди. В основата е равноправно сътрудничество, справедлив свят и повече търговско-икономически отношения вместо решаване на проблеми по военнен път. Както се казва, събитията предстоят.
