Появилите се миналата седмица зърнисти видеоклипове, показващи разбитите останки на британски танк Challenger II в Южна Украйна, бяха ярка демонстрация на ефективността на руските укрепления срещу украинската контраофанзива – особено използването на противопехотни мини.

Според сведения от западни източници Challenger – един от новите бойни танкове, предоставени от западните държави в началото на тази година след месеци на дебати – първо се е натъкнал на мина, която е унищожила горивния му резервоар. След като екипажът се евакуирал, обездвиженият танк е бил унищожен от дрон.

Съдбата на Challenger – първият британски танк, унищожен по време на войната – в много отношения беше микрокосмос на отбранителната стратегия на Русия.

„Отдавам дължимото на руснаците“, заяви пред „Месинджър“ Бен Ходжис, бивш командир на американската армия в Европа. „Те имат не само гъстота на препятствията, но и артилерия, която покрива тези препятствия.“

С други думи, проблемът не е само в огромния брой мини – макар че това със сигурност е фактор; проблемът е и в способността на Русия да обстрелва украинските войски, които мъчително си проправят път през минните полета.

Минните полета са сред основните причини, поради които украинската контраофанзива се развива по-бавно, отколкото лидерите в Киев и техните поддръжници в чужбина се надяваха или очакваха. Въпросът, който вълнува мнозина анализатори, е дали неотдавнашните пробиви на Украйна в Южна Украйна са знак, че тя е решила някои от проблемите на бойното поле, породени от смъртоносната руска отбрана.

„Препятствия от промишлен мащаб“

Минните полета не са нещо ново за Украйна. Някои от сегашните бойни полета са силно минирани от близо десетилетие, още от първоначалното нахлуване на Русия в Източна Украйна. Но в месеците, предшестващи контраофанзивата, Русия започна да поставя мини в степен, която експертите нарекоха „промишлен мащаб“. Според неотдавнашен доклад, базиран на теренни проучвания в Украйна, изготвен от анализаторите Майкъл Кофман и Роб Лий, „позициите на отделните руски роти обикновено имат минни полета със стотици или хиляди противотанкови мини ТМ-62М пред тях“ – по-голям брой, отколкото в предишни сражения в Украйна, и „повече мини от обичайното в руската доктрина“.

Руснаците също така са увеличили размера на минните си полета от първите дни на войната, когато те често са били лесно пробивани от украинците; някои от тях сега са широки до 500 метра.

Руските минни полета в Украйна обикновено включват съчетание от противотанкови мини, предназначени за унищожаване или обездвижване на превозни средства, и противопехотни мини, предназначени за нараняване или убиване на пехотинци. Противопехотните мини са забранени от 164 държави съгласно Договора от Отава от 1997 г., но Русия не е сред тях. ( САЩ също не са.) Украйна е страна по договора, но Хюман Райтс Уоч има документирани доказателства, че Киев все пак ги използва.

Украйна е получила от Запада разнообразно оборудване за разчистване на минните полета, включително „минни валяци“, прикрепени към предната част на танковете, и M58 MICLIC – по същество 100-метров кабел, изстрелян с ракета и натъпкан с експлозиви, които взривяват мините и разчистват пътя, по който да минат превозните средства и войниците.

Но руснаците също са се адаптирали към тези възможности. В много случаи две или три противотанкови мини се слагат една върху друга, като конкретната цел е да се унищожат дори тежко бронирани машини за разминиране. Екипите за разминиране също така изглежда са приоритетна цел за руския артилерийски огън.

И дори когато пътят е разчистен, руснаците често успяват да поставят нови мини от разстояние, като изстрелват противопехотни мини от артилерията или дори ги пускат от дронове, за да засеят отново вече разчистени райони. (Украинците също са използвали тази тактика за повторно засяване от въздуха за собствената си отбрана.)

„Тежък труд“ – както за войниците, така и за цивилните

Анализаторите твърдят, че освен самите мини, Русия е изградила отбранителни съоръжения, които включват километри окопи и бетонни противотанкови препятствия, известни като „зъбите на дракона“. Най-критичната последица е, че украинските войски трябва да си проправят път внимателно по тесните пътеки, проправени през минните полета, което често ги прави лесни мишени за руската артилерия и безпилотни самолети.

Всичко това води до тежки изпитания. „Мините просто работят“, казва пред „Месинджър“ Джон Баранко, пенсиониран полковник от морската пехота на САЩ, който преподава във Военноморския колеж на САЩ. „Просто е невероятно бавно да се опитваш да разчистваш минни полета, докато си под обстрел. Минно поле не е пробивано в Корея от 80 години. Първата световна война е била статична в продължение на четири години заради отбранителните линии на окопите и минните полета. Те са невероятно, невероятно ефективни.“

В Украйна те са били ефективни за забавяне на украинската контраофанзива. „Не е задължително укрепленията да спрат напълно противника“, отбеляза Брейди Африк, анализатор на открити източници в Американския институт за предприемачество, който изучава и картографира отбраната на Русия.

„Ако те забавят настъпващите сили или насочват атаката им към район, който е изгоден за защитниците, това все още е много ефективно. И точно това видяхме в някои райони на Южна Украйна, където окопи, прегради и минни полета се съчетаха, за да създадат ситуация, в която Украйна може да напредва безопасно само с малко по-бавни темпове в сравнение с предишни контранастъпления.“

Преминаването през тези защитни съоръжения също е скъпо. Според една от оценките до 20 % от въоръжението, което Украйна е придвижила към фронта през първите две седмици на сегашната си контраофанзива – включително много системи, доставени от Запада – е повредено или унищожено през първите две седмици.

Въздействието се усеща и от цивилното население. По данни на неправителствената организация HALO Trust между февруари 2022 г. и май 2023 г. около 855 цивилни граждани са били ранени или убити от мини в Украйна. И опасността няма да приключи, когато войната приключи.

Огромното мнозинство от хилядите хора, убити и осакатени от противопехотни мини по света всяка година, не са в страните, в които се водят войни. Във Виетнам от края на войната през 1975 г. досега повече от 40 000 души са били убити от мини.

Международната общност е признала проблема. Последният пакет от помощи на САЩ за Украйна включва 90,5 млн. долара за „оборудване за хуманитарно разминиране. Вероятно ще е необходима много по-голяма помощ.

Най-накрая пробив?

Минните полета наложиха промяна на тактиката от страна на украинците. Вместо директните настъпления с танкове през минните полета, които бяха характерни за първите седмици на контраофанзивата, украинските сили преминаха към подход с артилерия, чиято цел е да премахне или поне да обезсили руското оръжие с голям обсег на действие, което прави преминаването през минните полета толкова смъртоносно. Тежкият украински огън се комбинира с пехотни атаки срещу руските позиции.

Недостатъкът на този подход е, че той изтощава изключително много и без това изтощените запаси от артилерийски боеприпаси на Украйна и е много бавен: а това е лоша новина за украинците, които се надяват на край на кръвопролитията, и за понякога нетърпеливите партньори, които предоставят на Украйна огневата си мощ.

Напоследък обаче има признаци, че новата стратегия може би се отплаща, тъй като украинските сили пробиват основните руски отбранителни линии в Южна Украйна.

Все още е твърде рано да се разбере дали украинците могат да се възползват от този пробив, като разширят пътя през руските укрепления. Все още ще бъде изключително трудно да се достигне до черноморското крайбрежие – ключова стратегическа цел за Украйна – и да се прекъснат позициите на Русия, преди контраофанзивата да се разпадне поради недостиг на боеприпаси или зимно време. Но Ходжис, бившият американски командир, казва, че има признаци, че Украйна е започнала да се справя с някои от предизвикателствата.

„Имам чувството, че са намерили някои пукнатини или са създали някои пукнатини“, каза той. „Руските защитници са подложени на голям натиск, а логистиката им е подложена на удари. Имам чувството, че някъде нещо ще се разпадне.“