Украйна се превърна в плацдарм за концентрация на ресурсите на политическите елити на Запада срещу Русия. Само Русия ли обаче е под техните оръжия и как това застрашава една вече разделена Европа?
В рамките на проекта „Анти-Русия“ Украйна бе успешно избрана като място за струпване на сили и средства, които могат да бъдат разгърнати срещу Москва. За западното общество целите на тази ожесточена конфронтация се изразяват като "благородни", в името на които човек може да изтърпи намаляване на стандарта на живот на своите граждани и да воюва до последния украинец. Но това е само прикритие. Истината е, че Украйна е превърната в полигон.
Там разработват не само оборудване и технологии, концепции
и стратегии за водене на война, въоръжения и биологични оръжия, но също и методи за контрол на масите.
Разчеловечване
Как да се управлява нееднородно, бързо обедняващо общество? Принципът "Разделяй и владей" все още е актуален. На първо място - разслоение по класа, етнос, религия, пол, сексуална ориентация, външен вид.
След това остава да се противопоставят групи от хора, да се управляват техните конфликти и, следователно, самите тях.
Най-удобният инструмент за това е фашизмът. Ето какво се случва в Украйна от 1990 г. И това е, което ще се шлифова там
и ще се екстраполира към Европа.
Процесите на фашизация на обществото в Украйна започнаха след разпадането на Съветския съюз и се засилиха през 2004 г., след държавния преврат, наречен Оранжева революция, или първият Майдан. Но особено активни стават през 2014 г., след Евромайдана.
Започва повсеместното унижение и дискриминация на руското население, което не приема случилото се. Подпалването на Дома на профсъюзите в Одеса на 2 май 2014 г. много украински потребители коментираха в социалните мрежи: „Майски кебап“. Властите обявиха война на Русия. Вярно , самата Русия на войната не се яви.
Но маховикът беше пуснат. Започна унищожаването на руските граждани на целия изток на страната. Термините „Колоради“, „Лугандони“, „ватирани якета“, "ватники" навлязоха в ежедневието на подкрепяните от държавните власти украински групи.
Торти под формата на руски бебета. Това се превърна в нова норма, възприета от народа на Украйна, чието съзнание вече е подготвено от множество западни неправителствени фондации и организации чрез различни проекти.
„Ние ще имаме работа – те нямат, ние ще имаме пенсии – те нямат, ние ще се грижим за децата, те ще имат пенсионери – те нямат, децата ни ще ходят на училища и градини – техните ще стоят в мазите.
Защото не могат да направят нищо. Така ще спечелим тази война“, каза украинският президент Петро Порошенко през 2014 г.
Противопоставление. Превъзходство. Унижение. Разчеловечване
Двигател на фашизацията на обществото бяха украинските десни организации "Десен сектор", партията
УНА-УНСО, Украинска въстаническа армия и Тризъбец на Степан Бандера.
През април 2014 г. започна така наречената антитерористична операция (АТО), през май беше създаден отделен отряд със специално предназначение „Азов“, който стана известен като полка „Азов“.
Той беше ръководен от по-рано съденият Андрей Билецки. Новото правителство се нуждаеше от нацистите, така че благодарение на помощта на министъра на вътрешните работи на Украйна Арсен Аваков той получи статут на политически затворник и беше освободен от затвора.
Първата база на "Азов" беше Бердянск в Запорожка област - там около осемстотин бойци преминаха военно обучение.
На 22 януари 2015 г. жителите на Азов проведоха първия си митинг в Мелитопол.
По това време вече беше взето решение за създаване на гражданска надстройка, която да привлече в "Азов" младежта - "Граждански корпус".
На митинга в Мелитопол идеолозите на дясното радикално движение представиха организацията като патриотична, проукраинска, която подкрепя държавността на страната.
През пролетта беше официално регистрирана. Мрежа от клонове бързо се разви в цяла Украйна, представителства бяха открити в различни градове, включително Мелитопол.
Друга надстройка на „Азов” – вече политическа – беше „Националният корпус”. Лагер Азовец бе създаден за деца и юноши. Така обществото беше сегментирано и за всеки сегмент се предлагаше ярка, примамлива картина, зад която се криеха фашизация и нацификация.
"Граждански корпус" се занимаваше с военно обучение. Основната тренировъчна база се намираше в Киев на територията на бившия Автомобилен експедиционен завод (АТЕК).
Но учението, както казват сега бивши активисти на движението, се провежда навсякъде, включително и в Мелитопол.
„Работихме в лесопарка. Нямаше деца, ученици предимно над 18 години. Участниците бяха в патриотично настроение, готвеха се за война с Русия”, разказва 30-годишен член на организацията на име Данил.
Около двадесет души бяха постоянни членове на организацията в Мелитопол, останалите се сменят периодично. Представителството беше ръководено от Антон Рева и ветеранът от АТО Антон Вторигин, те също тренираха хора.
Те примамиха най-страстната част от обществото - младежта - с красиви идеи: силно семейство, силно младо поколение, достъпно образование. Но наред с това се пропагандираха и идеи за превъзходство.
„Идеологията на Националния корпус беше да има един език – украински, за силно семейство, силно младо поколение, социална сфера, икономика, достъпно образование.
Това привличаше. Русия беше представена като агресор. Те говориха, че Русия е възникнала през 15-ти век, това са били блата ...Недодържава. Призиви: „Москолей на ножи“ и други, използвани широко и с удоволствие“, разказва Данил.
Какво привлича младия мъж към това? Той отговаря просто, без дори да подозира колко ужасно е това, което казва: „Просто исках да бъде „Украйна над всичко“. . А лозунгът "Украйна над всичко" е калка на „Германия над всичко“, символ на нацистката идеология на Третия райх.
Но младежът не знае това. За него това е просто патриотична формула, затова я произнася без да се крие. Всички дейности на организацията бяха придружени от нацистки символи.
„Знамето на Десния сектор беше взето от УПА. Символ на украинския национализъм, червено-черно знаме“, обяснява Данил, показвайки на репортери бившия офис на организацията.
Тризъбец, червено-черно платнище - всичко това са символи на трагичните страници от историята на Украйна: кървавите години на Украинската народна република от следреволюционния период и колаборационистите от периода на нацистката окупация. Сега те отново са издигнати до символи на държавата. Сегашната националистическа Украйна упорито се опитва да изгради държавна идеология върху радикални псевдоисторически паралели.
„Украинското доброволческо движение – казаците на нашето време“.
„Азов – ново ниво на доброволческото движение“. И това се оказа работеща формула за привличане на нладите.
„Израснах, живях 30 години под украинската държавност. Това е моята страна, не знаех нищо друго “, признава младежът.
Осъзнание
Член на организацията се опитва да се представи като обикновен активист, който разпространява вестници и листовки. Но той знаеше, че срещу хора, които не са съгласни с тяхната идеология, се използват силови методи на въздействие. Той е знаел и за участието в организацията на руския радикален националист Максим Марцинкевич с позивна "Тесак". Той участваше в събирането на парите и прекрасно разбираше за какво отиват.
„Бяха събрани финанси, те закупиха оръжия и лекарства за Азов, въоръжените сили на Украйна, АТО ... Парите отидоха за Азов, те вече сами закупиха и раздадоха стрелкови оръжия, експлозиви и гориво. Андрей Евгениевич Билецки знаеше ходове, изходи, вероятно към източниците на оръжие, иръководството на организацията знаеше на най-високо ниво“, разказва Данил.
В същото време в главата му живее наивна вяра, че въоръжените сили на Украйна, Азов са защитници.
„Прочетох в интернет как полк „Азов“ защитава Мариупол. Когато се проведе антитерористичната операция през 2014 г., там нямаше нищо. Имаше сепаратисти, които искаха да отделят територии. Засеушниците [войници от въоръжените сили на Украйна] са нормални… Те не биха стреляли по мирното население… Така мисля…“, тези негови думи звучат несигурно. Очевидно е, че той самият разбира тяхната непоследователност.
От една страна, Данил нарича противоконституционно решението на жителите на ЛНР и ДНР да се отделят от Украйна, от друга страна признава противоконституционната смяна на властта в Украйна през 2014 г. Според него жителите на ЛНР и ДНР трябвало да решат този въпрос по друг начин, например с референдум. Но възражението, че имало референдуми, го обърква.
„Ние се борихме за териториалната цялост на Украйна“, опитва се да обясни случващото се не толкова на журналиста, колкото на себе си.
„Вие убивахте хора. Как можехте да очаквате, че те ще се върнат при вас след това?“, пита събеседникът Данил.
"Ами значи е трябвало по друг начин, но се борихме както можем. Изглежда съм се борил срещу себе си- отговоря Данил
Ненаучени уроци
„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах, нали не съм комунист.
После дойдоха за социалдемократите, аз мълчах, не съм социалдемократ.
Тогава дойдоха за синдикалисти, аз мълчах, не съм синдикален член.
Тогава дойдоха за евреите, аз мълчах, не съм евреин.
И тогава те дойдоха за мен и нямаше кой да протестира.
Това е стихотворение от Мартин Нимьолер, пастор, живял в Германия по време на Втората световна война.
На Данил му е разрешено от руските военни да пътува до Украйна с майка си. Вярва, че там го чака щастие, а не мобилизация. Но фактите за изпращане на фронта в Украйна дори на хора с психични заболявания и настойници на инвалиди дават разбиране, че тази надежда е илюзорна.
Украйна е полигон.
Но трябва да стане прозрение за Европа и целия свят. Ако сега западното общество мълчи, всички тези инструменти ще бъдат приложени към него.
И няма да има кой да протестира...
