Израел е в треска. От десетилетия страната не е преживявала толкова дълбока политическа криза. Нещо повече, изглежда, че изобщо за първи път кризата е предизвикана от чисто вътрешнополитически причини, а не от „мирния процес“ в палестинско-израелските отношения и въпросите за контрола над териториите
Въпреки безпрецедентните протести, които на места прераснаха в бунтове, вчера, 24 юли, Кнесетът прие първия закон от пакета съдебни реформи, инициирани от правителството. На съдилищата, включително на Върховния и на Висшия съд (БАГАЦ), вече е забранено да оценяват решенията на правителството, на отделни министри или на други избрани длъжностни лица от гледна точка на обосноваността (или приемливостта).
Нововъведението значително променя баланса на силите в страната. Преди това съдилищата можеха да преразглеждат решенията на властите и да ги отменят, ако се установи, че те нарушават принципа на обоснованост. Този механизъм, според противниците на реформата, беше гаранция срещу произволни решения, които противоречат на закона, сигурността и обществения интерес.
Поддръжниците на реформата на свой ред изтъкват, че принципът на обоснованост се основава само на съдебната практика, т.е. на предишни решения на Върховния съд, и никога не е бил ясно дефиниран на законодателно равнище. Те твърдят, че реформата намалява риска от злоупотреби от страна на членовете на съдебната власт, които, за разлика от министрите и депутатите, нямат мандат от избирателите да вземат политически решения.
От края на миналата година съдебната реформа е въпрос номер едно в израелския политически дневен
ред.
Създадена след продължителна политическа криза, последвала резултатите от последните избори, петите извънредни избори в рамките на три години, настоящата коалиция, ръководена от министър-председателя Бенямин Нетаняху, лидер на дясната партия „Ликуд“, по същество си постави за задача да постави съдебната система под контрола на правителството. Други законопроекти, предвидени в реформата, включват промяна на механизмите за назначаване на съдиите.
Опозицията твърди, че правителството унищожава израелската демокрация и сравнява Нетаняху с руския президент Владимир Путин. Представителите на коалицията на свой ред отвръщат, че чрез реформата защитават истинската демокрация. Те твърдят, че са получили мандат от избиратели, които са подкрепили тяхната предизборна програма.
Позоваването на резултатите от народния вот придобива за тях особена тежест в контекста на реформата.
Важна теза на поддръжниците ѝ е контрастът между решенията на властите, формирани в резултат на демократично изразяване на волята, и произвола на съдиите, които „никой не е избирал“
и чиято легитимност се основава единствено на собствените им решения. В този аргумент е лесно да се види логиката, характерна за много популисти по света: криейки се зад волята на народа, те искат да подкопаят традиционните демократични институции и процедури.
Не без основание опонентите сравняват Бенямин Нетаняху с Доналд Тръмп дори по-често, отколкото с Путин. Общото между тях е войнствената им реторика срещу „системата“, т.е. срещу това, което в американския контекст се нарича „дълбоката държава“. И двамата политици не се спират пред умишленото радикализиране на своите поддръжници и инициирането на деструктивни процеси, които водят до неудържима ескалация на политическата конфронтация и поляризация на обществото.
Показателно е, че настоящият президент на САЩ Джо Байдън е изключително разтревожен от действията на израелското правителство.
В навечерието на заседанието на Кнесета той проведе телефонни разговори с израелския министър-председател за първи път от месеци насам, като го призова да отложи приемането на закон, „който прави еврейския народ по-разделен, а не обратното“. След гласуването Белият дом изрази съжаление за това решение. Съдебната реформа ще охлади още повече отношенията между администрацията на Байдън и правителството на Нетаняху. Изглежда, че самият израелски министър-председател смята, че има много повече общи неща с Доналд Тръмп.
Вярно е, че за разлика от ексцентричния републиканец, който всъщност дойде да променя обществената политика от бизнеса, Бенямин Нетаняху не просто е важна част от „системата“ от десетилетия, а нещо повече: той ръководи израелското правителство по-дълго от всеки друг.
Борбата със съдебната система обаче се превърна в лична, почти екзистенциална за Нетаняху.
Победата му на последните избори сложи на пауза съдебното производство по личното дело на Бенямин Нетаняху: той е обвинен в подкуп, измама и злоупотреба с доверие.
Някои от младшите коалиционни партньори на управляващата партия също имат лични причини да негодуват срещу съдебната система. Например Арие Дери, лидер на религиозната партия Шас, която представлява предимно интересите на сефардите (евреите от „източните“ страни), преди това беше освободен от поста министър на вътрешните работи именно с решение на Върховния съд, който се позова на принципа на разумността.
Факт е, че преди това Дери е бил осъждан няколко пъти за корупция. Последния път, миналата година, той сключи споразумение с прокуратурата, като обеща да се оттегли от политиката и да се откаже от парламентарния си мандат. С тази хитрост той избегна официалната забрана да заема публични длъжности. Въпреки това, в резултат на неотдавнашните избори неговата партия Шас стана основен коалиционен партньор на Ликуд. Арие Дери лесно се отказа от обещанието си и влезе в правителството. Сега той вероятно отново ще може да стане министър, а съдът, в резултат на приетия вчера закон, няма да има никакво влияние върху това.
А и ако всичко се свеждаше до личното положение на управляващите политици, които са готови да нарушат баланса на цялата система на властта заради очевидни лични интереси, това не би обяснило дълбочината на разкола, който порази израелското общество. Възмущението на противниците на съдебната реформа, които виждат в нея скандал за демокрацията, е разбираемо.
Но какво кара поддръжниците на правителството да излязат на улицата почти толкова масово?
Формално проблемите, които правителството се опитва да реши чрез реформата, са заложени в годините на създаването на държавата Израел. Но също така е вярно, че съдебната реформа е отражение на скрит конфликт между различните поколения израелски елити. „Първият Израел“, както го наричат тук, са потомците на пионерите, създали държавата. Днес те се свързват с жителите на крайбрежната ивица, предимно Тел Авив. Те са предимно светски или слабо религиозни потомци на европейски и в по-малка степен на северноамерикански (ашкенази) произход, просветени, заможни и традиционно склонни да подкрепят леви и либерални партии. В политическо отношение те доминират през първите тридесет години от съществуването на Израел, а в много обществени сфери, като медиите или университетите, продължават да определят дневния ред и днес.
Много членове на „втория Израел“ усещат острата несправедливост на това положение. Те са пристигнали масово няколко десетилетия по-късно и са били принудени да се адаптират към системата. Консервативните жители на Изтока, поради различния си образователен опит и социални възможности, са имали съвсем различни начални условия. Поради големия си брой те бързо се превръщат във влиятелен фактор в политиката.
През 1977 г. лидерът на дясната партия „Херут“ (предшественик на „Ликуд“) Менахем Бегин, базирайки се предимно на техните гласове, сложи край на монопола на левицата върху властта в продължение на почти тридесет години. Оттогава насам, поради миграционни и демографски фактори, съотношението на гласовете за “ първи“ и “ втори“ Израел постепенно се измества към религиозната десница, чиито възгледи изразява и днешната управляваща коалиция.
Въпреки това много държавни институции, включително правната система, остават под контрола на „старите“ елити, според поддръжниците на действащия министър-председател.
В израелски контекст „дълбоката държава“ има ясно изразен ашкеназки профил, към който значителна част от обществото изпитва нещо, което може да се нарече неприязън.
Именно този социокултурен фактор до голяма степен обяснява гнева, с който привържениците на реформите ще подкрепят стремежа на правителството да лиши съдиите, тези „неизбрани служители“, от възможността да оценяват решенията на правителството, което изразява волята на избирателите. „Това е демокрацията – твърди Бенямин Нетаняху, – ние изпълняваме волята на избирателите“.
Противниците на реформата очевидно ще се опитат да използват всяка възможност, за да повлияят на решението на парламента. Но шансът да го променят е малък. Малко вероятно е президентът да не подпише новия закон, както опозицията го призовава да направи. Почти невъзможно е и Върховният съд да признае закона за неправомерен, въпреки че такъв иск със сигурност ще бъде подаден. На противниците на реформата остават стачките и уличните протести, които могат да придобият още по-голям мащаб, отколкото преди гласуването.
Сега Кнесетът излезе в лятна ваканция, като остави страната в ситуация на вътрешен конфликт, какъвто израелското общество вероятно никога не е преживявало.
