"Не е роля на републиката да управлява и финансира всекидневник", казва през 2021 г. тогавашният австрийски канцлер Себастиан Курц и с това поставя началото на края на най-стария вестник в света - "Винер цайтунг".
Ежедневникът излиза от 8 август 1703 г., преживял е войни, политически интриги и финансови трудности, но не и дигитализацията, съчетана с нежеланието на Курц да поддържа изданието, което макар и не особено критично към него, не губи време и в ласкателства.
Спирането на вестник в 20-те години на XXI в. не е изненада - всички новини вече се побират в смартфон, а хартиените издания имат все по-малък тираж и все по-ниска популярност. Поне на пръв поглед.
"Винер цайтунг" - една тристагодишна история
През 1768 г. вестникът помества на страниците си информация за концерт с участието на "особено талантлив" 12-годишен на име... Волфганг Моцарт. През 1789 г. е първото издание, което публикува на немски "Декларацията за правата на човека и гражданина".Това са малка част от примерите за значението на изданието и способността му да участва във важните моменти от историята на Австрия и света.
Основан като частна инициатива, вестникът е конфискуван от Хабсбургите, недоволни от подкрепата на изданието към либералните идеи на революцията от 1848 г., и властите не подновяват лиценза му. На 11 ноември 1918 г., след поражението на Австрия в Първата световна война, вестникът публикува писмото за абдикация на последния хабсбургски император - кайзер Карл.
Издаването не спира и след разпадането на Хабсбургската империя. "Винер цайтунг" е закрит от нацистите през 1939 г., но се възражда през 1945 г.
През тривековното си съществуване отбелязва всички важни моменти в австрийската история и е нейно отражение.
Вестник със специфичен профил, до последния си брой той от една страна е собственост на австрийското правителство, а от друга - е редакционно независим. Приема се за издание, което обхваща широк спектър от новини и теми в различни сфери, но основният му приход идва благодарение на отпадналия вече закон, според който всички компании плащат за публикуване на промени от търговския регистър в печатното издание, както и за оповестяване на финансовите си отчети.
Последният брой на "Винер цайтунг" излезе на 30 юни 2023 г.
Като вестник, четен основно от високообразована аудитория, той има скромни тиражи, които не може да се мерят с популярните таблоиди. В Австрия живеят около 9 млн. души и доскоро ежедневниците бяха 14, от които най-популярни са таблоидите.
При 5% читатели на "Винер цайтунг", евроскептичният таблоид "Кронен цайтунг", е предпочитан от 54%, като той е и най-четеният всекидневник на глава от населението в Европа.
Именно този таблоид и връзките му с бившия канцлер Курц станаха повод за последното разследване за корупция срещу него. Причина е информацията, че чрез непрозрачни сделки Курц е финансирал чрез пари от Министерство на финансите въпросната медия, която в замяна е трябвало да гради позитивния му облик. И макар това да поставя под съмнение обективността на пресата в страната, информацията за предпочитанията на аудиторията дава друг сигнал - че въпреки всичко пресата все още е важна и се ползва с доверие.
Ако по данни на Евробарометър средното доверие в ЕС към печатните медии е 39%, то за Австрия е 45% и те се ползват с най-високо доверие след телевизията и радиото.
А защо това е важно? Защото когато в Австрия има съмнение за връзка между политик и медия, това води до мащабен политически скандал, който не се замита под килима за три дни, а това дава шанс за доверие.
Кой вярва на пресата
Макар и в световен мащаб печатните медии да си отиват една по една, социологията говори, че пресата не умира напълно, или поне запазва високо доверие към себе си. И въпреки че масово популярни са таблоидните издания, любопитен е случаят с Финландия.
Държавата с най-щастливо население и най-високи резултати в сферата на образованието се оказа и най-четяща печатни медии - над 50% от населението твърдят, че четат всекидневно вестници, а доверието в пресата е 58%. Това е и страната, в която хората са най-неподатливи на фалшиви новини (според последното изследване за медийна грамотност).
Жителите на Финландия се доверяват на пресата.
За сравнение в България печатните медии се ползват с доверието на 18% от респондентите (пак по данни на Евробарометър за 2022 г.), като в същото време страната е сред онези с най-голям риск от проникване на фалшива информация. България е и на 86-о място в последната класация за индекс на щастието.
Според индекса за свобода на медиите "Репортери без граници" за 2023 г. Финландия е на пето място, Австрия - на 29-о, а България - на 71-во. Какво могат да ни подскажат всички тези данни?
"Във Финландия, доверието към новините е подкрепено от обща култура на доверие, основно образование за всички и относително силна професионална независимост на журналистите", казва Еса Рюнанен - един от авторите на доклада на Института за изследване на журналистиката "Ройтерс" към университета в Оксфорд, който работи по данните за Финландия през миналата година.
Така държавата е пример за връзката между доверие към медиите, образование и ниска податливост към фалшиви новини, но и за това, че пресата все още се ползва с доверие там, където държавата е посветила време в изграждането на това доверие.
Заслужава си да отбележим, че при Австрия, която се сблъсква с проблема Курц-"Кронен цайтунг" (и други съмнения за непроверена информация, споделяна от таблоидите), подобна зависимост все още предизвиква не само национален скандал, но и разследване.
Това само по себе си е знак, че има на какво да почива доверието към печатните медии, въпреки отчитаните рискове, свързани с проникването на дезинформацията. И ако вървим по линията на индексите и отново се върнем към въпроса за щастието, то можем да отбележим, че според последния такъв Австрия е на 10-то място.
Ако направим сравнение и за другите източници на информация, то ако в първенеца Финландия и в Австрия пресата се ползва с относително високо доверие на фона на други медии, то доверието в блогове, YouTube канали и приятели в социалните мрежи е по-ниско от средното за ЕС. В България то надвишава значително средните нива.
Печатните медии все още имат значение, но какво е то зависи от държавата, в която се издават, и нейното отношение към медиите и към свободата на словото. Колкото по-свободни са медиите, толкова по-високо е доверието към тях и към властите.
И вероятно колкото по-малко време губят хората в съмнение дали това, което четат, е вярно, толкова по-щастливи са. И ако пресата наистина постепенно си отива, то отношението към нея "приживе" е показателно и за отношението към обществата към медиите. Високото доверие към пресата обикновено върви с по-голяма медийна свобода, по-развито и щастливо общество.
И зад тези резултати стоят медии с вековна история.
