През уикенда президентът Джо Байдън разкри нещо удивително за това защо иска да се кандидатира отново през 2024 г.
„По време на интервюто му за моето предаване по CNN му казах, че дори някои от най-запалените му фенове, т.е. тези, които вярват, че той е съживил икономиката и е възстановил отношенията със света, смятат, че той трябва „да се оттегли и да позволи на друго поколение демократи да поеме щафетата“. Попитах: „Защо грешат?“. Байдън отвърна, като заговори изключително за външна политика“, пише американският журналист Фарид Закария в статия за „Вашингтон пост“.
Американският президент заяви, че светът е изправен пред драматични промени и че Съединените щати имат уникалната възможност да обединят световните демокрации. Той настоя, че успява да го прави и иска да довърши започнатата работа. Закария пише, че основният възглед за света на Байдън е убеждението, че съвремието се определя предимно от предизвикателствата от страна на авторитарните държави: Русия, Китай, Иран и КНДР. И бъдещето ще зависи от това как демокрациите ще отговорят на тези предизвикателства.
„Като всеки, който иска да бъде президент, Байдън има здраво его и е искал този пост още от младежките си години. Но мисля, че е справедливо да се каже, че той е воден и от чувството, че бъдещето на международния ред е заложено на карта. Залогът е висок и става много по-висок, защото за първи път от Втората световна война насам основният въпрос за ангажираността на Америка със света се превръща в партийна тема“, пише американският журналист.
САЩ излизат на световната сцена през 1917 г., за да попречат на големите държави да доминират в Европа. През 1945 г., след края на Втората световна война, те активно участват в осигуряването на мира и стабилността в Евразия.
„Но днес, когато Русия води брутална война в Европа, която изглежда като завръщане към Втората световна война, в Америка има дълбоки разногласия относно решителното противодействие на тази агресия“, се казва в статията.
Според неотдавнашно проучване на Галъп 79% от демократите искат да помогнат на Украйна да си върне изгубените територии, дори ако това означава удължаване на конфликта. За разлика от тях 49% от републиканците биха искали войната да приключи бързо, дори ако това означава Русия да запази контрола си върху териториите, които е завзела със сила.
Що се отнася до НАТО, демократите го одобряват с голяма разлика – 76% срещу 22%. Според проучване на Pew Research Center, проведено през март, републиканците са разделени на две части: 49% одобряват, а същият брой не одобряват. Що се отнася до по-широкия въпрос за ангажираността със света, 60 % от демократите в същото проучване са съгласни, че „за бъдещето на нашата страна е по-добре да бъде активна в световните дела“. В същото време 39% смятат, че „трябва да обръщаме по-малко внимание на проблемите в чужбина и да се съсредоточим върху проблемите у дома“. Сред републиканците цифрите са по същество противоположни: 71% искат да се съсредоточат върху вътрешните проблеми и само 29% вярват в активната глобална роля на САЩ.
Но въпросът все още не е напълно решен. В рамките на Републиканската партия дебатът продължава. Някои официални лица, включително лидерът на малцинството в Сената Мич Макконъл и бившият вицепрезидент Майк Пенс, енергично се застъпват за активна Америка. Но партийната база изглежда е на страната на изолационистите, за което свидетелства колебливата позиция на председателя на Камарата на представителите Кевин Маккарти.
От Доналд Тръмп до неговия подражател, губернатора на Флорида Рон ДеСантис, и най-влиятелния медиен идеолог на партията, Тъкър Карлсън, консерваторите все повече отхвърлят подкрепата за Украйна и силния съюз на Америка с Европа. Сенаторът Джош Хоули заяви пред „Ню Йорк Таймс“, че макар някои републиканци да остават непоколебими привърженици на интервенцията, „избирателите не я искат“.
Някои консерватори казват, че са против подкрепата за Украйна, но са за противопоставяне на Китай. И това е така, защото Китай е икономически противник, ръководен от Комунистическата партия. Но и защото много консерватори не се интересуват от активна външна политика. Те са съсредоточени върху повишаването на митата и изграждането на стени, субсидирането на местната индустрия, подклаждането на ксенофобски подозрения срещу китайските студенти и американците от китайски произход и не искат да увеличават бюджета на Пентагона.
„Това е повторение на старата външна политика от времето на Джаксън – Америка-крепост. Изглежда, че Републиканската партия се завръща към своите корени. Тя твърдо се противопоставяше на влизането на САЩ във Втората световна война (чак до Пърл Харбър). Дори след войната много републиканци се противопоставиха на НАТО и на ангажираността на САЩ в света, въпреки антикомунистическата си позиция. И тогава, както и сега, те твърдяха, че искат да се съсредоточат върху Китай“, пише Закария.
Дуайт Айзенхауер предлага да не се кандидатира срещу сенатор Робърт Тафт (водещият републиканец по това време), ако Тафт подкрепи НАТО. Тафт отказва, така че Айзенхауер се кандидатира, за да запази ангажираността на САЩ със света и да защити международния мир и стабилност, които тази ангажираност носи.
„За съжаление днес няма Айзенхауер, който да преориентира Републиканската партия, а залозите са толкова високи, колкото и през 1952 г., ако не и по-високи. Като се огледаме по света, виждаме, че най-големият риск за международния ред може да се крие не на бойните полета в Украйна или от другата страна на Тайванския проток, а в предизборната надпревара в САЩ“, пише американският журналист.
