Гордън Браун
Ако искате да надникнете в бъдещето на Европа, просто погледнете последните събития в Испания в навечерието на общите избори на 23 юли. Билборд на една от главните улици в Мадрид, демонизиращ феминизма, миграцията и ЛГБТК+ общността, показва техните символи изхвърлени насилствено в кофа за боклук .Това е най-новата шокираща тактика, използвана от крайнодясната партия Vox в опита й да завлече изборите в културни войни, под предлог за защита на традиционната национална държава.
Реториката ескалира, когато Сантяго Абаскал, лидер на Vox, невярно заяви по време на подстрекателски телевизионен предизборен дебат, че почти 70% от груповите изнасилвания са извършени от чужденци. Тези тактики не са нови – по време на референдума за Брекзит през 2016 г. експлозивният плакат на Найджъл Фараж за „преломна точка" изобразяваше орда от мигранти, насочващи се към Великобритания. Неслучайно точно същата снимка беше окачена на предизборните билбордове в Унгария от нейния премиер Виктор Орбан под заглавието „Стоп". Унгария е европейската страна с най-ниско ниво на граждани, родени извън страната, но „копи-пейст" кампанията на Орбан направи печелившо искането за стени, които да спират „нашествениците".
Национализмът на Vox надхвърля противопоставянето на външната миграция и включва изрично анти-гей и анти-феминистки атаки, определящи тези движения като заплаха за самото съществуване на националната държава. Когато е в коалиции на местно ниво, партията заглушава всякакви инициативи за равнопоставеност на половете, създавайки на тяхно място „отдели за семейства". Във Валенсия Vox наложи промяна в определението за домашно насилие, свеждайки го до „вътресемеен" проблем. На Балеарските острови партията премахва всякакво официално признаване на LGBTQ+ движението. Освен това неговата ултранационалистическа програма включва унищожаване на движенията за регионална автономия чрез забрана на каталунските и баските сепаратистки партии.
Разбира се, фокусът на десните върху културните войни е да отклони вниманието от своите неолиберални икономически политики, които изискват приватизация на комуналните услуги, разширяване на частното здравеопазване и най-високи данъчни облекчения, включително премахването на сегашния данък върху богатството, в сила до 2024. Испания – и нейният смел премиер Педро Санчес – сега са на първа линия в защита на прогресивните ценности, борейки се срещу опитите на десните да заглушат неговата икономическа програма за по-добри работни места и действия срещу бедността.
Въпреки че Vox няма да спечели директно, може да се окаже, че ще доминира в следващото правителство на Испания, тъй като консервативната Народна партия (PP), която вече се присъединява към Vox в пактовете за регионално и местно управление, търси подкрепа за изграждане на управляващо мнозинство. Преди няколко седмици лидерът на РР на Екстремадура, Мария Гуардиола, обеща, че няма да има работа с партия, която, както каза тя, „отрича мачо-насилието, дехуманизира имигрантите, хвърля флага на LGBTQ+ в кошчето". След това, в пълно лицемерие, тя обяви, че нейната партия няма друг избор, освен да сключи сделка с Vox, за да може да управлява.
Ако блокът от десни партии изпревари Санчес, почти 50-годишното политическо табу срещу неофашистки партии на власт ще бъде нарушено. Vox ще се премести от банда задкулисни демагози, в залата на испанския кабинет, създавайки политическо земетресение, което ще бъде усетено в целия континент в годината на председателството на Испания на Европейския съюз.
Силата му ще насърчи крайнодесните партии, които се разпространяват из целия континент. Крайнодясната германска партия, AfD, регистрира повече от 20% национална подкрепа и също спечели категорично първите си местни избори, приближавайки се в полезрението на ХДС/ХСС, които със само 25% са принудени да се преместят още по-вдясно. Финландската партия току-що взе седем министерства в наскоро сформираното дясно финландско правителство. Австрийската крайнодясна Партия на свободата изглежда ще бъде управляващата партия след изборите догодина, присъединявайки се към крайнодясната Fratelli d'Italia на Джорджия Мелони, която вече е в правителството в Рим. И кой може да каже, че лозунгът за Брекзит „Върнете контрола" няма да се превърне в пътя на Марин льо Пен към властта, обещаващ край на уличното насилие и възстановяване на реда в разделена Франция?
Крайнодесните партии в Европа работят заедно от юли 2021 г., когато 16 от тях подписаха декларация срещу интеграцията в ЕС. Тази невероятна международна коалиция от антиинтернационалисти, всеки – по ирония на съдбата – твърдящ, че води свои собствени уникални национални кампании, подбуждайки нативистки страхове на аутсайдери, се съгласи, че национализмът, традицията и нуклеарното семейство са опората на Европа срещу космополитните опити за унищожаване на националните държави и техните култури.
Докато центристите и прогресивните партии самодоволно отписват днешното недоволство от глобализацията като преходен момент, тези културни воини ще уловят популярното желание за промяна и ще обърнат всеки сантиметър от скорошния напредък в правата на човека и международното сътрудничество. Не на последно място в цяла Европа зеленият дневен ред вече е атакуван от дясно в Германия, Холандия и Европейския парламент.
Както призна Орбан, това, която дава правото да се водят културни войни е, че неолибералните версии на глобализацията се провалиха, отказвайки сигурност на работещите в един нестабилен свят. Множеството кризи, от спадането на стандарта на живот до влошаващото се замърсяване, трябва да ни убедят, че не е възможно връщане към нормалното състояние на проваленото статукво.
Съществува положителна, прогресивна, общоевропейска програма за социална и икономическа политика, която се върти около повишаването на жизнения стандарт, подкрепяна от Санчес, която трябва да бъде водена с убеденост. И не трябва да забравяме (както Джордж Оруел писа в друга епоха), „че само морално усилие може да победи ксенофобския национализъм".