Тя се нуждае от бъдеще – нуждае се от НАТО, пише прочутият историк в статия, публикувана от в. „Гардиън“ на 11 юли. Байдън трябва да прояви смелост на срещата на върха тази седмица и да помогне на Киев да получи сигурността, която ще му позволи да се възстанови.

Ако на срещата на върха на НАТО във Вилнюс тази седмица САЩ не поемат по-смело лидерство по отношение на дългосрочната сигурност на Украйна, един ден историците може да попитат: „Кой загуби Украйна?“ И шокиращият им отговор може да бъде: Президентът Джо Байдън.

Казвам това, след като разговарях с широк кръг от хора в Киев миналата седмица, преди да отпътувам от Украйна в събота, на 500-ия ден от най-голямата война в Европа от 1945 г. насам. Все още е налице изключителният боен дух, който открих при последното си посещение през февруари. Но за пет месеца някои хора сякаш са остарели с пет години. Те са изтощени. Жертвите, военни и цивилни, продължават да се увеличават.

Заедно с други членове на нашата проучвателна мисия на Европейския съвет за външна политика станах свидетел на молитви, които се пееха в манастира „Свети Михаил“ над ковчега на украинската писателка Виктория Амелина. Докато тя посещаваше Краматорск, за да документира руските военни престъпления, самата тя стана жертва на руско военно престъпление. Докато администрацията на Байдън се притеснява на всяка крачка от ескалация, Владимир Путин продължава да ескалира – особено с взривяването на язовир Каховка, който разруши огромни площи украинска земя. Екоцидът допълва геноцида.

В неотдавнашно проучване 78 % от украинците заявиха, че близки членове на семейството или приятели са били ранени или убити след пълномащабното нахлуване на Русия миналата година. Болката отчасти е заглушена от адреналина на съпротивата, но след войната страната ще се сблъска с широко разпространена травма. Един свещеник ни разказа за войник, който се върнал след няколко месеца на фронта, но не можел да спи. Вкъщи било прекалено тихо.

Високопоставени служители в областта на отбраната откровено признаха колко бавно напредва контраофанзивата това лято, особено срещу руските минни полета и многобройните линии на противотанкова отбрана в южната част на страната. Големият натиск с комбинирани оръжия от страна на обучени и оборудвани на Запад бригади тепърва предстои, но в този вид война предимството е в укрепената отбрана. Изключително важно е, че Русия е по-силна в небето. Оттук и постоянното настояване на Украйна за необходимостта от повече системи за противовъздушна отбрана – и изтребители F-16.

В проучване от май тази година 87% от украинците заявиха, че са оптимисти за бъдещето на страната си, но в личните разговори се наблюдава все по-трезв тон. Казаха ни, че до едно на всеки пет украински деца сега е извън страната. Тимофий Милованов, президент на Киевското училище по икономика, сподели с нас прогнозата си, че при сегашните тенденции работната сила ще намалее с цели една трета през следващите няколко години. Създаването на работни места, жилища и училища, без които милиони украинци няма да се завърнат от чужбина, е нелека задача.

Затова, когато казвам: „Кой загуби Украйна?“, нямам предвид загубата на войната. Имам предвид загубата на мира: страна, изтощена, опустошена, травмирана, все още лишена от част от територията си, земя в неизвестност. Защото това сега е бруталната, отмъстителна цел на Путин: ако не може да принуди Украйна да се върне в руската империя, ще се опита да я разруши.

Тук е мястото, където отговорността се връща към САЩ. Нейната военна подкрепа е от съществено значение, за да може Украйна да спечели войната. Дългосрочната сигурност е от съществено значение, за да може Украйна да спечели мира. Без сигурност ще има малко инвестиции, по-малко завръщащи се, няма да има успешно възстановяване. И това в крайна сметка означава, че членството на Украйна в НАТО е от решаващо значение.

Макар че военната и икономическата помощ на САЩ за Украйна е огромна и незаменима, Европа вече изпреварва САЩ в стратегическата си роля спрямо изпадналата в беда страна. ЕС направи това, което НАТО не направи: недвусмислено се ангажира с членството на Украйна. Както навсякъде другаде в Централна и Източна Европа след 1989 г., това вече оказва трансформиращо въздействие върху политиката на страната. Защото всички в Украйна вече имат тази голяма обща цел – „да се присъединят към Европа“. Неправителствени експерти и активисти ни казаха, че всъщност искат по-строги условия от страна на ЕС, за да се борят с корупцията, да укрепят върховенството на закона и да подобрят управлението. Четиригодишният пакет от мерки на ЕС за подкрепа в размер на 50 млрд. евро определя вътрешната програма за възстановяване и реформи.

Европейците са напред и в призива за категорично становище на срещата на върха във Вилнюс относно бъдещото членство на Украйна в НАТО. И това не са само централно- и източноевропейците. Президентът Еманюел Макрон категорично подкрепи френската позиция, което един киевски анализатор нарече „магическа трансформация“. Германия е по-колеблива, но най-големият проблем на Киев сега е във Вашингтон.

Украинците са реалисти. Те знаят, че не могат да се присъединят към НАТО, докато се води война. Те искат това, което наричат „политическа покана“, която ще бъде изпълнена само когато условията са подходящи. Като мост към този момент те търсят ангажименти за сигурност от водещи натовски сили като САЩ, Великобритания, Франция и Германия. Понякога те се наричат „гаранции за сигурност“, но, както обясни един експерт, по-точното описание би било „гаранции за подпомагане на сигурността“. Тези сили ще се ангажират да продължат да доставят военните средства, необходими на Украйна да се пребори с агресора. Това би било нещо подобно на това, което САЩ правят за Израел, но от множество партньори и с ясен път към евентуално членство в НАТО.

Към момента на писане на статията Байдън все още не е готов. В неделя той заяви пред журналиста от CNN Фарид Закария, че Украйна не е готова за членство в НАТО и че договореностите за сигурност в израелски стил трябва да бъдат на разположение, „ако има прекратяване на огъня, ако има мирно споразумение“. Той наблегна на думата „ако“. Ако се съпостави това с публичните и частните изявления на висши служители на САЩ, ще се открие доста твърда позиция. Членството в НАТО трябва да бъде разгърнато като бъдеща награда за това, че Украйна ще договори най-добрия мир, който може да постигне, вероятно приемайки значителна загуба на територия.

Ако това е резултатът от срещата на върха във Вилнюс, в Украйна ще настъпи огромно разочарование. (Морално съмнителният подарък от американски касетъчни бомби не е заместител на дългосрочни ангажименти за сигурност и само обърква дебата). В Киев вече чухме признаци на нарастващ гняв срещу Запада. Оставени да се борят сами още 500 дни, без твърдо обещание за бъдеща сигурност, дори и най-смелите от смелите ще се затруднят да възстановят своята разбита, изтощена и травмирана страна.

Но ако Западът предостави на Украйна военни средства, за да спечели тази война, като добави твърдо обещание за бъдещо членство в НАТО, когато тя приключи, тогава САЩ ще се сдобият с една Европа, която е много по-способна да се защити срещу отслабена Русия. Тогава САЩ ще могат да отделят повече собствени ресурси за геостратегическата заплаха от Китай.

Окончателното решение ще бъде взето едва тази седмица, на масата на лидерите във Вилнюс. Хайде, г-н Президент, постъпете правилно, смело, истински стратегически. Историята ви наблюдава.