Фермерът Вим Брауер седи на терасата си, вижда се транспарант „Без ферми няма бъдеще!", а лаптопът му е отворен на страница, разкриваща, че той е един от най-големите замърсители в Холандия, с азота, отделян всяка година от неговите 1360 телета. Бизнесът му се намира в една от най-интензивно отглежданите части на най-интензивно отглеждащата в Европа страна, огромен износител с повече от 110 милиона глави добитък, включително говеда, пилета и свине.
Емисиите на азотни съединения са голям проблем в тази малка, натъпкана страна, превръщайки се в доминиращ политически въпрос в хода на четиригодишна криза. Наред с други въздействия, кризата попречи на жизненоважното жилищно строителство, тъй като строителите се нуждаят от разрешителни за азот, за да покрият емисиите от строителството. Кризата поляризира общественото мнение, стимулира възхода на ново селско популистко движение и мобилизира еколозите, които са отчаяно загрижени за състоянието на дивите местообитания.
На няколко километра от Барневелд се намират защитените от ЕС природни резервати Veluwe, където биоразнообразието е застрашено. Емисиите на Брауер са девет пъти над прага, цитиран в холандска политика, одобрена от ЕС, която предложи на около 3000 животновъди „върхови замърсители" доброволно изкупуване от 975 милиона евро. „Тази сутрин направих изчислението за „120% от стойността на моята ферма", което министърът на природата нарече изключително привлекателно решение, Няма нищо изключително привлекателно за мен. Дори не бихте могли да възстановите фермата за тази сума. Но когато даден бизнес попълни формуляра и разбере, че е най-големият замърсител, това е смъртна присъда" каза Брауер.
Брауер казва, че фермата му е въглеродно неутрална, но се страхува, че бидейки най-голям замърсител, кредитните линии ще изчезнат. Като председател на местния клон на синдиката на фермерите LTO, той съчувства силно на другите. „На всеки 14 дни един фермер в Холандия слага край на живота си. Ако една здрава кариера продължи 40 години, ние сме прекарали 10% от нашата, живеейки в несигурност".
Поредица от решения на върховния съд по дела, заведени от природозащитници, доведоха Холандия до застой заради замърсяването. Азотният оксид (NO) и азотният диоксид (NO2) от транспорта и амонякът от селското стопанство оказват отрицателно въздействие върху защитените от ЕС природни резервати в нарушение на правото на ЕС. Скоростите са ограничени по магистралите и отчаяно необходимото жилищно строителство е на пауза. Комисия от 2020 г. препоръча намаляване на замърсяването с азот с 50% до 2030 г., а последващ доклад предложи да се поиска от 500 до 600 пикови замърсители – предимно животновъди – да затворят в рамките на една година.
„Това е нарушение на целия баланс на хранителните вещества: твърде много азот, подкисляване на почвата, липса на калций, магнезий, калий. Поради това получавате въздействие върху почвените микроорганизми и земните червеи. Някои растения изпреварват останалите, така че разнообразието намалява. Насекомите и пеперудите, които живеят на тези растения, намаляват, а след това и птиците. Защо сме толкова строги в Белгия и Холандия? Защото вече надхвърляме критичните натоварвания."
След месеци на протести от фермери, първите затваряния ще бъдат доброволни, Кристиан ван дер Вал, министър на природата, каза по-рано този месец. „Правителството е напълно ангажирано с този доброволен подход и се надява, че много от фирмите, които отговарят на изискванията, ще участват, правителството иска да предотврати задължителните мерки."
Принудително изкупуване вече се случва в Белгия, но се оказва, че е политически неприятно в Холандия. Гражданското движение на фермерите (BBB), нова дясноцентристка партия, обхванала вълна от селски гняв срещу екологичните политики, наскоро спечели ключови регионални избори, докато партиите в управляващата коалиция загубиха подкрепа. Общественото доверие в политиката е ниско.
Съюзът на фермерите LTO заяви, че се оттегля от преговорите за споразумение за селското стопанство относно бъдещи екологични задължения и правителствена подкрепа. В него се казва, че няма достатъчно яснота относно азотните емисии или как фермерите ще се конкурират с чуждестранни продукти без същите изисквания за замърсяване.
Луиз Манинг, професор по устойчиви агро-хранителни системи в университета Линкълн, каза, че тъй като „международните споразумения засягат фермите, бизнеса и селските общности в световен мащаб, правителствата не трябва да изпускат от поглед социалните договори като продоволствена сигурност, устойчиви общества и справедлив преход".