Арбитражният трибунал към Постоянния арбитражен съд в Хага нареди на Русия да плати на украинската Нафтогаз 5 милиарда долара компенсация за активите на компанията в Крим.

Противно на общоприетото мнение, че Москва просто не признава това решение и всичко това ще свърши, оказва се, че сме изправени пред опасен прецедент, пред истински капан. "Цариград" обяснява на какво залага Западът и как ще работи.

Хага срещу Русия

Новината за решението на Хагския арбитраж вече предизвика сериозен отзвук. Най-вече в Украйна, където решението на тази инстанция вече се нарича юридическа победа над "окупаторите" и т.н.

Нафтогаз каза в изявление, че арбитражът в Хага е присъдил на компанията 5 милиарда долара въз основа на пазарната стойност на активите, докато не бъдат експроприирани.

Активите на Нафтогаз в Крим, оценени от съда, включват 29 кораба, четири плаващи сондажни платформи, 15 нефтени и газови находища, 43 газоразпределителни станции и повече от 1000 км газопроводи. Русия беше обвинена и в процесуални разноски.

Всъщност това дело, както и присъдата, не предизвикват голяма изненада, тъй като това не е нищо ново за нас. Нафтогаз заведе дело срещу Русия още през 2016 г., решението в полза на Украйна беше взето през 2019 г. Така приключи първата част от арбитража, а втората беше посветена само на размера на обезщетението. Сега знаем, че говорим за 5 милиарда долара.

Какво друго е важно да знаете? Осъзнавайки, че Русия едва ли ще плати доброволно, Нафтогаз поиска стартирането на механизми за принудително събиране на компенсации от руски активи в други страни.

Все още не е ясно как компанията възнамерява да постигне подобна конфискация, тъй като законово има много пречки по този въпрос. Например дипломатическата неприкосновеност на имуществото на Русия в чужбина, както и липсата например в европейското законодателство на преки правила за такава конфискация. Прецедентът обаче е опасен.

По пътя на Ахметов и акционерите на ЮКОС

Също така е трудно да се каже, че самият факт на подобно решение на международния съд срещу Русия е нещо ново. Само няколко дни по-рано най-богатият олигарх на Украйна Ринат Ахметов, който поиска компенсация за загубата на активи на територията на ДНР и ЛНР, обяви претенциите си към Москва. Това се съобщава в прессъобщение на групата предприятия SCM, собственост на Ахметов.

Сред загубените активи са Енакиевският металургичен завод, ДТЕК Ровенкиантрацит и ДТЕК Свердловантрацит, както и тренировъчната база Кирша и стадион Донбас Арена, в чието изграждане са инвестирани над 400 милиона долара.

Олигархът заявява, че ще използва заграбените от Русия пари за възстановяване на Украйна. Ако погледнете колко беден е Ахметов, можете грубо да оцените нивото на претенциите му в съдебния процес. От 7 милиарда долара през 2021 г. състоянието му спадна до 4 милиарда долара, а през 2014 г. достигаше 12 милиарда долара.

Все още не е съобщено за делото на Ахметов срещу Русия, така че не е ясно как ще бъде формализирано юридически. Най-малкото поради факта, че по времето, когато олигархът загуби контрол над активите си през 2015-2019 г., ДНР и ЛНР все още не бяха част от Русия и като цяло бяха считани от международната общност (както и сега) за територия на Украйна. Все пак нека запишем Ахметов като следващия номер в списъка на тези, които искат да получат милиарди долари от Русия.

Много по-интересен е казусът на акционерите на ЮКОС срещу Русия. Започна през 2010 г. Акционерите поискаха компенсация за активите (те притежаваха около 70% от Юкос), а през 2014 г. арбитражен съд в Хага се произнесе в полза на акционерите (Леонид Невзлин, Михаил Брудно и Владимир Дубов), като им присъди астрономическа компенсация от $50 милиарда (с лихвите достигна 60 милиарда).

Русия подаде жалба и през 2020 г. апелативен съд в Хага се произнесе по същия начин в полза на акционерите на ЮКОС, които, забележете, искаха компенсация под формата на конфискация на активите на Русия в чужбина.

Но през 2021 г. се случи неочакваното: Върховният съд на Холандия отмени това решение и отново го върна на апелативния съд. Като причина ищците посочиха процесуална измама в хода на делото.

С една дума, делото все още продължава, но ние също толкова смело добавяме момчетата от ЮКОС към списъците на тези, които ще се опитат да получат пари от Русия в съда възможно най-скоро.

Руските резерви взети като заложници

През ноември 2022 г. ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че Западът е блокирал 300 милиарда евро резерви на Централната банка на Русия. Тогава "Цариград" говори подробно за тази ситуация.

Ситуацията е потресаваща, което показва, че Централната банка не е обмислила напълно стратегията за поставяне на резерви и не е предприела никакви мерки предварително, за да избегне конфискация.

Но ето голямата новина от последните дни – според Die Welt Европейската комисия е решила, че замразените активи на Централната банка на Русия ще трябва да бъдат върнати след края на конфликта в Украйна. И това също е важен момент.

ЕК всъщност се съгласи с министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън, че конфискацията на резервите е незаконна. Наистина, колкото и да обсъждаха тази конфискация западните партньори в рамките на Г-7 и ЕС, те не можаха да определят кой правен механизъм трябва да се приложи.

"В непубликуван документ, притежаван от Welt, ЕК стига до разочароващо заключение: замразените резерви не могат да бъдат взети и когато конфликтът приключи, те трябва да бъдат върнати на Русия", се казва в статията.

Какво имаме? 300 милиарда долара от руските резерви са замразени (нека пропуснем тук предложенията те да се инвестират в еврооблигации, за да се дадат печалби на Украйна - напълно йезуитско решение). Всъщност тези пари сега са вкусна хапка за Украйна във всички отношения. Разбирате ли какво става?

Неочакван прецедент

Наистина, какво пречи на същия Хагски арбитражен съд да вземе решение за конфискуване на част от руските резерви в полза на Нафтогаз, Ахметов или бившите акционери на ЮКОС? Краткият отговор е нищо.

Освен това Русия като цяло в момента няма възможност да изгради правна защита в международни инстанции по същия начин, както преди.

"Това е много сериозен проблем. Или плащай, или докажи, че си прав. Но вече писах, че в Русия няма нито една сериозна адвокатска кантора, която да отговаря на световното ниво на правни конкуренции", - каза в тази връзка икономическият наблюдател на "Цариград" Юрий Пронко.

"Повече от 30 години тази „дупка” се закърпва с привличането на британски, швейцарски и американски адвокатски кантори. Сега отказват да работят с нас. Проблемът става остър и лавинообразен", добавя той.

Всъщност през април стана известно, че три западни адвокатски кантори наведнъж отказаха да сътрудничат на Русия по делото на ЮКОС - швейцарската Schellenberg Wittmer, както и американските Debevoise & Plimpton и White & Case. Фирмите Cleary Gottlieb Steen & Hamilton и Baker Botts, които преди това представляваха интересите на Москва в иск за неплащане на $3 милиарда от Киев (тогава Русия изразходва около $27 милиона за техните услуги), също напуснаха сътрудничеството с Русия.

Мнозина смятат, че Русия може също така да не признае юрисдикцията на арбитражния съд в Хага, както не призна решенията на Международния наказателен съд (МНС) срещу президента Владимир Путин. Това обаче са различни неща.

Юрисдикцията на МНС също не се признава от САЩ и Китай, както и от редица други държави. Арбитражът или Арбитражният съд в Хага е друг въпрос, това са икономически съдилища, отбеляза Юрий Пронко. Русия участва открито в тези процеси там, защитавайки своите интереси в същото „дело ЮКОС“.

Какво от това?

Има всички основания да се смята, че Западът е подготвил своеобразен капан за Русия. В крайна сметка е много по-лесно да се вземе съдебно решение да се изплатят 5 милиарда долара на Нафтогаз от замразени руски резерви, отколкото да се опитате да преодолеете пречките в законите, за да конфискувате част от руска собственост в чужбина. Няма нужда да се конфискува нищо с резерви - тях вече ги има. Те лежат и чакат.

Ето защо Западът иска да създаде опасен прецедент: първо Нафтогаз, след това плащанията по делото Юкос, а след това Ринат Ахметов може да получи своето парче от пая. А след него - всеки хипотетичен украинец, който каже, че "руснаците разрушиха къщата ми".

Следователно решението на Европейската комисия за невъзможността за конфискация на руските замразени резерви е много коварно. То служи като подкрепа за всички дела срещу Русия в Хага, сега и дори в бъдеще. Западното право е прецедент. И такъв прецедент точно сега може да се създаде с Нафтогаз пред очите ни.

Егор Кучер, Превод: СМ, Поглед.инфо