Ситуацията в Украйна напомня на Корея отпреди 70 години, твърдят в анализ за френското електронно издание Marianne Пиер Клере и Матю Хок, заместник-директор и заместник-генерален секретар на Millénaire, независим мозъчен тръст, специализиран в публичните политики.
С декларираното от Владимир Путин намерение да разположи стратегически ядрени оръжия в Беларус, се отваря нова страница в конфликта в Украйна. То може да се разглежда като отзвук на евентуалните доставки на снаряди с обеднен уран от британците за Украйна. Ако припомнянето за силата на атома тревожи Европа и създава атмосфера на страх, то Украйна и Русия изглеждат далеч от бързо разрешаване на конфликта.
Ситуация, която напомня Корейската война, която бушува между 1950 и 1953 г. и където мир никога не е могъл да бъде подписан пред лицето на упоритостта на двете страни. Така войната в Украйна ще последва същия сценарий, което може да наруши баланса в Европа и в света.
На фронта нито една от двете нации не успява да вземе надмощие над другата и този конфликт се измести от война на придвижване към война за позиции. Това се илюстрира от една страна от обсадата на Бахмут - град, който трябваше да падне през април 2022 г. според руснаците, но чиято обсада продължава вече повече от осем месеца, или от тази на град Авдеевка.
От друга страна, украинците не успяха да отблъснат повече руската армия. Това фиксиране на фронта доведе до втвърдяване на конфликта и всяка воюваща страна се стреми да унищожи капацитета на противника за изтегляне, за да избегне контранастъпление. За да подпомогнат това втвърдяване на конфликта, както Русия, така и Украйна планират нови материални и човешки ресурси: нова мобилизация за Москва и ускоряване на доставките на оръжие и западно оборудване за Киев.
Втвърдяването на конфликта и позициите прави немислим мира в краткосрочен план. И Путин, и Зеленски са против всякакви преговори. Кремъл иска да анексира части от Украйна и така да си осигури нейния неутралитет. В Киев изискват безусловно изтеглянето на руската армия и връщането на различните окупирани територии.
Само че двете държави трябва да се напаснат със суперсили, чиито позиции се променят. От една страна, след като беше относително пасивен от началото на конфликта, Китай предложи свой мирен план от дванадесет точки за разрешаване на конфликт, който тежи върху международната търговия, в момент, когато възобновява икономиката си. От друга страна, въпреки тяхната помощ, Съединените щати изглежда искат да окажат натиск върху Володимир Зеленски да започне преговори, за да могат да съсредоточат усилията си върху Индо-Тихоокеанската зона.
Кореизация
Ситуацията в Украйна напомня Корея преди 70 години. До края на Втората световна война Корея е разделена на две от граница, наложена на 38-ия паралел. Но Северна Корея решава да атакува Южна на 25 юни 1950 г. Тази изключително брутална и кървава война прави двете враждуващи страни непримирими за десетилетия. Както през 1950 г., нахлуването в Украйна беше оправдано от Владимир Путин с необходимостта да се свали доминирания от Запада световен ред.
По подобен начин опитът за разрешаване на Корейската война въвлече всички международни сили в баланса на силите между Изтока и Запада. Мирни преговори, които въпреки това никога не се увенчаха с успех поради непреодолимите различия.
Кореизацията на войната в Украйна очевидно не е идеален сценарий, но не е и най-лошият. Това ще доведе до превръщането на част от Източна Украйна в демилитаризирана зона без сблъсъци, но където все още присъстват войници, за да предотвратят възобновяването им. Както в Корея, на територията на Украйна има много висока концентрация на противопехотни мини и е сигурно, че това наличие на мини удължава конфликта, като затруднява възобновяването на ежедневието.
Белязани от дълъг и брутален конфликт, Украйна и Русия няма да могат да постигнат мир. Особено след като суперсилите биха могли да се отвърнат от украинския въпрос в случай на други международни кризи, като например в Тайван, по примера на Виетнам, който бързо фокусира американските намерения в Азия в средата на 60-те години.
Как ще се отрази подобен сценарий върху света?
Подобен сценарий несъмнено би нарушил международния баланс. Първо, това би осигурило териториална победа за Русия, която ще успее да запази териториите, получени след споразумението от Минск, отваряйки военния път на авторитарните режими за разрешаване на техните конфликти. Освен това господството на Съединените щати, неспособни да накарат своя съюзник да триумфира въпреки значителната материална помощ, всъщност би било поставено под въпрос.
И накрая, трябва да си припомним, че след корейското прекратяване на огъня американците се приближиха до Тайван от страх да не загубят влияние в района. По същия начин, виждайки западния лагер отслабен, Китай може да се опита да се възползва от това, за да си възвърне по военен път острова въпреки подкрепата на Съединените щати.
Европа ще излезе големия губещ в този конфликт. Наличието на разпокъсана и неумиротворена Украйна в съседство не би било добра новина. Въпреки прекратяването на боевете не бихме могли да търгуваме с двете страни както преди войната. Освен това този климат на постоянен конфликт може да ни накара да живеем в постоянен страх от възобновяване на сблъсъци и ескалация с ракетен огън, който може да засегне Европа.
Трябва да си припомним самолета MH17, свален в Украйна през 2014 г. от проруските бунтовници, което доведе до смъртта на 298 души. Истински баланс на страха ще се установи на Стария континент, както стана в Северна Азия в продължение на много десетилетия, заради една войнствена Северна Корея. Това завръщане на трагедията на историята в Европа би ускорило настъпващите геополитически промени и би принудило Франция и Европа да защитят един трети международен ред в света.
