Дейвид Пег и Пол Луис
Колко пари ще струва на британската общественост коронацията на крал Чарлз III? Каква данъчна ставка ще плаща нашият нов крал върху личните си доходи? На колко ангажимента са присъствали „работещите кралски особи" като херцозите на Глостър и Кент през последните пет години? Колко им бе платено? Колко наем плащат принцесите Беатрис и Юджини, които не са работещи кралски особи, за резиденции в кралски дворци?
През последните седмици Guardian зададе всички тези въпроси на Бъкингамския дворец. Отговорите се свеждат до „попитайте някой друг", „определете го сами" или просто „нямате право да знаете".
Некролозите на кралица Елизабет II еднакво аплодираха нейното спокойно управление на кралството или нейната предполагаема ненамеса в британската политика. Никой не спомена друга отличителна черта на нейното управление: вкоренена секретност, която породи култура, в която британският народ е лишен от най-основната информация за монархията.
Кореспонденцията с монарха или наследника, независимо дали е сеизмична или безобидна, е забранена за разкриване. Парламентарната критика на поведението на членове на кралското семейство, независимо колко опозорени са, е забранена. Дворецът казва, че кралските архиви – хранилището на историята на нашата конституционна монархия – са отворени за „всеки сериозен изследовател". Те обаче са частна собственост на Уиндзорите, които трябва дадат своето разрешение, преди изследователите да могат да ги изследват.
Никъде отказът да се пропусне светлината не е по-яростно наложен от кралските особи, отколкото по финансови въпроси. Завещанията дори на неясни членове на семейството се цензурират със съдебно решение. Членовете на кралското семейство стриктно пазят тайните на финансовото си богатство, като настояват, че то е „лично", дори когато очевидно е родено от публичните им роли.
Не бива да омаловажаваме постиженията на Елизабет II да наблюдаваме как тази пристрастеност към секретността позволява на най-неприемливите и разяждащи практики да пуснат корени. През последните три години официални документи, разкрити от Guardian, разкриха как кралицата и нейните съветници многократно са злоупотребявали с процедурата за съгласие на короната, за да променят тайно британските закони, включително през 1973 г., като част от успешен опит да прикрият нейното „неудобно" частно богатство от общественото.
Най-малко до 1968 г., а много вероятно и след това, домакинството на Елизабет II не е назначавало „цветнокожи имигранти или чужденци" на чиновнически роли, въпреки че им е било разрешено да работят като домашна прислуга. Дори днес Бъкингамският дворец настоява, че спазва закона за недискриминация само доброволно. Кралят одобрява ли това? Какви други злоупотреби все още не са разкрити? И как ще излязат наяве, когато монархията е освободена от Закона за свобода на информацията (FoI)?
Днес Guardian стартира Cost of the crown (Цената на короната), разследване на кралското богатство и финанси. През следващите дни и седмици нашите репортажи ще разкрият информация от обществен интерес за богатствата, които са били тихомълком натрупани от кралските особи благодарение на тяхната обществена функция. Нашите репортажи също ще демонстрират огромното предизвикателство да се получат отговори на най-простите въпроси.
Вземете например въпроса колко обществени пари се харчат за сигурност на кралското семейство. Правителството, толкова често съюзник на монарха по въпросите на поверителността, твърди, че разкриването дори само на една обща цифра за цялото семейство, без каквито и да било допълнителни подробности, би представлявало опасност за тях. То отказва да обясни подробно тези аргументи или защо държавни глави в други развити страни, включително френски и американски президенти, могат да публикуват подробности за разходите за тяхната сигурност.
На нашия колега Роб Евънс отне 10 години и отнасяне до Върховния съд, за да осигури освобождаването на „бележките с черния паяк" на принц Чарлз, които показват как престолонаследникът лобира пред висши правителствени министри за всичко – от убиване на язовец до алтернативни билкови лекарства. Правителството похарчи повече от £400 000 за съдебни разноски в окончателно неуспешен опит да запази бележките в тайна.
Това не е проблем само за журналистите. Учени, биографи, архивисти, активисти, любопитни граждани и дори парламентаристи, търсещи основна информация, са лишени от ясни отговори. Рори Кормак и Ричард Олдрич, историци на британските разузнавателни служби, са добре запознати с официалната тайна, когато това е оправдано.„И двамата с Ричард сме прекарали цялата си кариера, опитвайки се да напишем истории на MI5 и MI6", каза Кормак. „Ние напълно разбираме необходимостта от секретност около разузнавателните служби. Ние смятаме, че разузнавателните служби са тайната държава. Но те са като WikiLeaks в сравнение с кралското семейство".
През 1993 г. правителството на Джон Мейджър публикува открита правителствена бяла книга, която изпревари времето си в излагането на визия за информирано гражданство, включително по кралски въпроси. Той декларира: „Записите, свързани с кралското семейство, ще бъдат третирани по същия начин като всички останали записи". Предходната година Елизабет II призна в реч пред Гилдхола на Лондонското Сити, че „нито една институция – Сити, монархия, каквато и да е – не трябва да очаква да бъде свободна от контрола на тези, които й дават своята лоялност". Яснотата на тези ангажименти прави секретността през следващите десетилетия още по-поразителна. Един ярък пример е създаването на суверенната безвъзмездна помощ, споразумението за финансиране, въведено през 2011 г. от коалиционното правителство на Дейвид Камерън.
Предишната система за финансиране на кралските особи, устройство, наречено цивилна листа, е действала от 18 век. Въпреки всичките си недостатъци, тя предоставя на парламента разбивка на това колко пари трябва да бъдат платени на всеки член на семейството. И дава редовен шанс на избраните представители на британския народ да обсъждат колко пари на данъкоплатците трябва да бъдат предадени на неизбрания монарх. Съгласно суверенната безвъзмездна помощ, публичното финансиране за кралските особи се определя като пропорция от печалбите на имението на короната. Оказа се, че това е финансов удар за кралските особи, които са предали имението на короната през 1760 г.
Семейство Уиндзор вече не трябва да търпи ритуала на цивилната листа на парламентаристите, обсъждащи колко трябва да получават. Споразумението се оказа щедро (86 млн. британски лири тази година) и очакваните неочаквани печалби от имоти на короната поставиха краля в завидната позиция да трябва да поиска намаляване на бъдещите плащания.
И все пак опитът ни да открием точно какви обществени функции са изпълнили кралските особи в замяна на всички тези пари не е толкова ясен. Дворецът насочи репортерите към Съдебния циркуляр, официалния протокол за дейността им. Информацията обаче е достъпна само в ежедневните издания, без общи суми и начин за лесно търсене какви ангажименти са поели кралските особи през последните години.
За да разберем това, стигаме до село Дачет в Бъркшър и дома на Тим О'Донован, любезен пенсиониран застрахователен брокер, който е прекарал последните 44 години в събиране на собствени хартиени записи на тези ангажименти; архиви, които той щедро се съгласи да сподели. Възложихме на екип от софтуерни инженери да изгради програма за машинно обучение, която да чете колкото се може повече от циркулярите, които са дигитализирани, и да я помолим да ги анализира в опит да намери отговори.
Ако Обединеното кралство ще има кралско семейство като държавен глава, със сигурност неговите граждани трябва да имат по-лесен достъп до информация какво точно правят за тях.