Украйна и Полша може да се обединят след края на спецоперацията. Президентът Володимир Зеленски намекна за това, като посочи, че в бъдеще няма да има граници между двете страни.

През XVI век подобно „партньорство“ съществува в рамките на Речпосполита. Какви са шансовете за създаване на втора такава и какви рискове могат да възникнат в този случай за Русия?

Президентът на Украйна Володимир Зеленски по време на посещение във Варшава заяви, че скоро няма да има граници между двете държави – нито икономически, нито политически, нито исторически. Изданието "Страна", позовавайки се на свои източници, отбелязва, че в офиса на Зеленски се обсъжда възможността за създаване на конфедерация на Украйна и Полша, нещо като "нова Речпосполита".

„Тази идея все още изглежда като някаква екзотика. Това се яви като един от отговорите на важен, може да се каже, стратегически въпрос - как да се гарантира сигурността на Украйна, ако на страната ни бъде отказано да бъде приета в НАТО след войната ”, заяви източникът.

Любопитно е, че Полша многократно е заявявала своите амбиции спрямо Украйна. През януари бившият полски външен министър Радослав Сикорски каза, че Варшава е обмисляла варианта за анексиране на западната част на Украйна в самото начало на руската СВО. Официална Варшава нарече тези думи "руска пропаганда", но експертите смятат, че Сикорски просто е казал това, което полските власти са планирали отдавна.

В същото време в средата на март полската дипломация изпадна в нов скандал. Посланикът на Варшава в Париж призна, че полската армия ще трябва да се изправи срещу руските въоръжени сили, ако ВСУ бъдат победени. По-късно изявлението на дипломата беше дезавуирано, но го направиха неумело. Според експертите, в действителност Варшава отново е очертала плановете си за украинската криза - и по този въпрос тя не е съгласна с другите партньори от НАТО, които не биха искали Полша да се разширява.

Ако Украйна и Полша все пак се обединят, в което експертите почти не се съмняват, това може да се превърне в миниверсия на Речпосполита, съществувала в периода 1569-1795 г. Обединението на Кралство Полша и Великото Литовско княжество се намира на територията на съвременни Полша, Украйна, Беларус и Литва. В същото време експертната общност отбелязва, че де факто Полша вече поглъща достъпната за нея част от Украйна. Дали това ще се случи де юре зависи от плановете на САЩ.

„Сега Варшава предоставя военна помощ на ВСУ с причина. В отговор поляците започват да се се ширят в Украйна, планирайки енергийни доставки от украинските атомни електроцентрали, работейки по други енергийни и транспортни проекти и получавайки гигантска работна сила под формата на милиони бежанци. Варшава извлича всички ползи от конфликта в Украйна“, казва Сергей Цеков, член на комисията по международни отношения на Съвета на федерацията.

„Поражението на ВСУ на бойното поле също е от полза за Варшава, макар и в по-малка степен. В този случай самата Западна Украйна ще иска да се присъедини към Полша в очакване на уж европейски стандарт на живот. Вярно е, че през първите няколко години местните жители бързо ще се разочароват от отношението на поляците към тях. Но това е друг въпрос“, добави той. „Следователно, независимо как ще се развие ситуацията в Украйна, Полша получава и ще получава своите ползи във всеки случай. Въпросът е само в техния размер и обхват”, каза Цеков.

Експертът полонист Станислав Стремидловски припомни, че Дуда вече е говорил в духа на Зеленски и преди година говори за премахването на границите между двете страни. „Идеята за създаване на единна полско-украинска държава не е популярна в полското общество. Страхуват се да не наследи проблемите, възникнали по време на Речпосполита. В случай на конфедерация с Украйна, Полша ще получи допълнителни предизвикателства“, убеден е Стремидловски.

Според него поляците, дори без да се обединяват с Украйна, „изсмукват необходимите ресурси от нея“, включително работна ръка, но сега Варшава иска преди всичко да спечели пари от възстановяването на страната и претендира да получи финансова пакет от Запада в размер на 10% от общите разходи, които се оценяват на няколкостотин милиарда долара.

„Полша би искала повече контрол върху местното самоуправление с очакването, че официално Киев ще продължи да контролира част от териториите на Украйна. Ако Западът наистина е заинтересован от нейното възстановяване, тогава парите ще отидат за изграждането на пътища, жилища, възстановяването на индустрията и енергетиката. Ако Полша има възможност да контролира правителството не само на национално ниво, но и чрез местното самоуправление, Варшава ще получи повечето от договорите“, обяснява събеседникът.

Експертът обаче се съмнява, че Полша ще успее да използва „ничията земя“ в случай на поражение на ВСУ. Стремидловски припомни, че полската армия е в самото начало на своето преструктуриране, практически няма флот, а военновъздушните сили са "в плачевно състояние". Следователно само в случай на инициатива от западните райони на Украйна „Полша ще поеме отговорността за тези територии“.

„Неволно имам асоциация с Варшавския договор от 1920 г. между Юзеф Пилсудски и Симон Петлюра. Поляците обещават на Петлюра помощ срещу Съветска Русия. Всичко това се превръща в началото на полско-съветската война, настъплението на полските войски до Киев и завършва с подписването на Рижкия договор през 1921 г. и разделянето на земите. Не изключвам повторение на тази ситуация “, отбеляза експертът.

Според него това, което Зеленски прави, е „по-близко до събитията отпреди век, когато Петлюра пожертва Западна Украйна в опит да запази Киев за себе си, но в крайна сметка не успява“. От военна гледна точка всяко сближаване между Украйна и Полша заплашва да приближи НАТО още повече до границите на Русия, добавя политологът.

„Освен това, ако Полша стане федерация, тогава тя ще престане да бъде моноетническа, украинският език трябва да получи статут на втори държавен език. Тогава ще се стигне до ситуация, в която отново ще се появи полско-украинският проект, на който ще трябва да отговорим с нашия руско-украински проект. Този вид конкуренция ще доведе до предизвикателства“, предупреждава Стремидловски.

В същото време Фьодор Лукянов, главен редактор на списание „Русия в глобалните дела“, отбелязва, че в момента конфигурацията на международните отношения се променя толкова много, че става възможна трансформацията на съюзи и граници. Подчертава се, че текущите процеси ще набират скорост, което прави разсъжденията върху историческите паралели с Речпосполита и Люблинската уния доста сериозни.

„Е, ако добавим силно усещане за цикличността на историята и повторението на нейните сюжети, които украинския конфликт произвежда и обстоятелствата, свързани с него, тогава не трябва да смеете на „униите“ и „речите“. Въпросът за сливането на днешна Молдова и Румъния вече витае във въздуха не като дим от наргиле, а като един от практическите сценарии“, каза още политологът.

„Като цяло е ясно, че европейската интеграция, каквато беше през втората половина на ХХ и началото на XXI век, няма да преживее сегашните катаклизми. След войната всичко ще се подреди по някакъв начин по различен начин “, добави Лукянов.

„Ако Украйна остане в границите на западните територии, тя може да бъде включена в полската държава. Важно е обаче да се направи забележка: това ще се случи само ако САЩ преценят, че такъв изход е най-изгоден. По принцип Вашингтон ще бъде доволен от всяка интеграция на безстопанствена земя в западния блок“, казва журналистът Александър Носович.

„Варшава сама няма да се заеме с възстановяването на Украйна и влизането ѝ в Полша. Ще трябва да прибегне до западен капитал, което със сигурност ще бъде съгласуван с Щатите. Разбира се, появата на нова конфедерация близо до руските граници ще бъде определено предизвикателство за Москва”, отбелязва експертът.

„Първо, в този случай териториите, които наричахме „антируски“, ще бъдат под пряката защита на НАТО. Това ще позволи относително безнаказано да се запази в бивша Украйна цялата идеологическа интензивност, довела до трагичните събития и последвалата СВО. Така Варшава ще получи добър инструмент за натиск върху Русия“, подчертава събеседникът.

„Второ, ще получим нова държава, която ще “чоплим“ темата за териториалните спорове. Полша определено ще се обърне към реториката, според която повечето от новите региони на Русия ще трябва да отидат при нея. Мисля, че ще се обърне специално внимание на Херсонска област, защото никой не е против увеличаването на броя на моретата, на които има излаз“, подчертава експертът.

„Тази ситуация обаче ще даде на Русия известно тактическо предимство в областта на дипломацията. Всеки път, когато ни обвиняват в незаконността на анексирането на Мариупол или Мелитопол, ще можем да посочим новите граници на Полша, като добавим, че Варшава няма морално право да прави подобни забележки“, обобщава Носович.

Евгений Поздняков, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо