Мирът за израелци и палестинци изглежда е по-далеч от . Настоящата 2023 г. започна с поредица от ужасни инциденти, които са продължение на най-кървавата година за Западния бряг и Йерусалим от края на Втората интифада.

През 2022 г. загиват близо 150 палестинци и 30 израелци при различни атаки и инциденти. Други 49 души са убити в Ивицата Газа при при военната операция на Израел от август, а тази година започна дори по-лошо, като само в рамките на последните няколко седмици са загинали няколко десетки.

Въпросът в момента не е дали ще се случи Трета интифада, а по-скоро какво да се направи, така че тя да бъде предотвратена.

Скорошно съвместно социологическо проучване на Палестинският център за политически изследвания в Рамала и Международната програма за разрешаване на конфликти в Телавивския университет показват, че 61% от палестинците и 65% от израелците вярват, че на хоризонта се задава мащабна ескалация по подобие на вълната от насилие в периода 2000-2005 година, станал известен като Втора интифада ("интифада" е арабската дума за въстание - бел.ред.).

Все по-песимистично е и настроението спрямо двудържавното решение на конфликта, като едва 30% от палестинците и 34% от израелците го подкрепят.

"Подкрепата за недемократични форми на управление изпреварва идеята за двудържавно решение за първи път досега", отбелязва социологът д-р Далия Шейндлин. "Мирът никога не е изглеждал по-далеч."

Тези заключения идват на фона на поредна ескалация от началото на годината, следствие на най-голямата полицейска акция на специалните полицейски части за последните години, която е проведена в бежански лагер край Дженин. При нея загиват общо 10 души.

От дълго време насам въпросният лагер е център за дейността на терористични организации като "Палестински ислямски джихад" и бригадите "Ал Касам" (военното крило на Хамас), които организират от там атаки на територията на Израел.

През цялата минала година израелската армия и полиция проведоха множество операции в района, а при една от тях загина журналиста Ширин Абу Акле от Al Jazeera.

Ден след последната акция в Дженин палестинец застреля седем израелски граждани, които излизат от синагога в Източен Йерусалим след началото на шабат. Следват поредица от полицейски рейдове, последвани от терористични атаки, включително една извършена от 13-годишно момче, което застреля баща и детето му в Йерусалим.

Всичко се превръща в един затворен кръг на нападения и отговори на нападения, а място за диалог просто не остава. Дори посещението на американския държавен секретар Антъни Блинкен не помогна с нищо за отпускане на напрежението, като от него се чуха единствено и само клиширани послания след срещите му с израелския премиер Бенямин Нетаняху и президента на Палестинската автономия Махмуд Абас.

От една страна стои лидерът на най-консервативното правителство в историята на Израел, което освен Ликуд на Нетаняху, включва три религиозни и крайно-десни политически организации и техните радикални лидери като Бецалел Смотрич и Итамар Бен Гвир.

Последният дори взе поста на вътрешен министър, а Нетаняху в много отношения остава заложник на техния радикализъм и крайна реторика за анексия на Западния бряг, без предоставяне на равни права за палестинците и експулсиране от Израел на "нелоялни араби".

При всички положения премиерът трябва да взима предвид подобни възгледи в едно правителство, където дори той изглежда като умерена фигура на фона на цялата си история от скандали, корупционни разследвания и противоречиви подходи в своята работа. Най-скорошната идея от този кабинет са предложени мерки за улесняване на процедурата по придобиване на лично оръжие за израелските граждани с цел подобряване на личната самозащита.

Мярка, чиято ефективност е доста спорна при положение, че атентаторите и терористите са хора, вече приели приели смъртта и търсещи пътя към мъченичеството - да станат поредният портрет на улица в палестински бежански лагер, пред който да се правят поклонения.

От другата страна на Нетаняху стои един застаряващ и болен лидер в лицето на Махмуд Абас с безпомощно и неефективно правителство, затънало в корупция и обградено от Хамас и "Палестински ислямски джихад".

Абас няма никакъв шанс да направи каквото и да е срещу двете крайни групировки, просто защото те контролират цялата Ивица Газа и разширяват влиянието си в Западния бряг, както е видимо от акциите им в Дженин.

Те получават оръжие, екипировка и обучение от Иран чрез ливанското си протеже Хизбула и действат като част от по-широката мрежа от прокси съюзници на Техеран, която се разпростира през Ирак, Сирия и Ливан, за да достигне до Израел.

При подобна подкрепа трудно може да се очаква, че Хамас и ПИД ще се съгласят на компромис, просто защото от години те са част от инструментите и политиките на Иран, където палестинският въпрос не се разглежда като нещо повече от начин за атака срещу Израел.

В момента от израелска и палестинска страна инициативата се води от крайни фигури и радикали.

А това не означава нищо друго освен още насилие.