На 25 януари германският “Шпигел” съобщи, че германският канцлер Олаф Шолц ще разреши изпращането на танкове “Леопард-2” в Украйна.Същия ден самият Шолц потвърди това. Според него това решение е взето по време на "интензивни преговори с нашите съюзници и международни партньори".
В същото време той призова да не се допуска ескалация на конфликта до нивото на пряка военна конфронтация между Русия и НАТО.
Вече ни омръзна откровеното “оруелианстване” (мирът е война) в думите на Шолц. По-рано в Давос той каза, че за да сложи край на конфликта, Русия трябва да претърпи военно поражение. Сякаш не разбира, че поражението на Русия може да доведе до много по-глобален конфликт в Европа.
Но не е сигурно, че той не разбира, просто няма достатъчно политически субективизъм, за да се повлияе по някакъв начин на ситуацията. В същото време обаче Шолц в интервю за германски медии отрече предположението, че решението да се дадат на Киев танкове е причинено от външен натиск. Според него единственият мотив е необходимостта от оказване на допълнителна помощ на Украйна.
Той също така добави, че Германия винаги е координирала тясно действията си със съюзниците. „Когато вземахме всяко решение, ние винаги се уверявахме, че то е подготвено, добре обмислено и че решенията са взети съвместно със съюзниците“, каза той, отбелязвайки, че предприемането на такава стъпка като доставката на танкове на Украйна без главния съюзник на Германия - Съединените щати, би било безотговорно.
Наистина, след като на срещата в Рамщайн не успяха да постигне съгласие за единна позиция на НАТО относно танковете, германският лидер обяви, че ще изпрати немски машини едва след като американците го направят. Няма проблем, казаха американците, като на 25 януари обявиха, че планират да изпратят 31 танка M1 “Ейбрамс” в Киев.
Американският “Политико” пише, че в навечерието на обявяването на решението за прехвърляне на танкове, взето от Съединените щати, редица западни страни организираха разгорещен спор за доставките. „Президентът на САЩ Джо Байдън знаеше, че Германия ще предаде „Леопард“ само ако изпратим „Ейбрамс“ в Киев, и единството на съюзниците се оказа най-важно за него“, каза американски източник пред изданието.
Трябва обаче да се приеме, че не става дума само за единството на съюзниците, но и в това, че Германия отваря кутията на Пандора, срещу която тя дълго време се противопоставяше, но накрая пречупиха волята ѝ. Няма съмнение, че обещаните от Германия 14 Леопарда ще бъдат последвани и от останалите, а не само от танкове. Освен това съгласието на Берлин означава и разрешение за доставка на германски танкове от други страни от НАТО. Полша, Канада, Испания, Португалия, Норвегия и дори Финландия, която все още не е имала време да се присъедини към НАТО, вече обявиха готовност да направят това. Това ще бъде снежна топка, която досега беше сдържана от ината на Берлин.
Защо се съпротивляваше дълго време, но накрая се пречупи? Позволете ми да ви напомня, че в Германия има концепция, която забранява продажбата на оръжия на страни с политическа нестабилност и още повече въвлечени във военни конфликти. Още през 1971 г. ФРГ прие закон, изрично забраняващ доставките на оръжие за страни, които не са членки на НАТО. С обединението на Германия и възникването на ЕС правилата за продажба на оръжия започват да се подчиняват на новите общоевропейски и германски национални правила. През 1998 г. бяха разработени редица критерии, на които трябваше да отговаря държава, кандидатстваща за закупуване на германски оръжия, сред които бяха спазването от кандидата на международното право и правата на човека на нейна територия, неучастие в конфликти, както външни, така и граждански, липса на проблеми с вътрешната сигурност и стабилност.
Вярно, както се оказа по-късно, Берлин многократно нарушава собствените си правила. Преди две години доклад на Фондация “Хесиан” за изследване на мира и конфликтите, разкри нещо, което предизвика истински скандал в Германия. Оказа се, че Берлин продава оръжия на редица страни, меко казано - далеч от демокрацията в Латинска Америка, както и на страните от Близкия изток, въвлечени в конфликти, включително Саудитска Арабия, дори след скандала с убийството на Джамал Хашоги и на фона на откритата намеса на страната в гражданската война в Йемен. Освен това докладът включва данни за наличието на германски автомати в зоната на конфликта в Грузия през 2008 г., въпреки факта, че Берлин официално отхвърли искането на Тбилиси за доставки на оръжие.
Ясно е, че във всички тези случаи става въпрос за страни, далеч от Европа, продавайки оръжия на които, Берлин не рискува нищо особено, освен собствената си репутация. Съвсем различен въпрос е Украйна, конфликтът в която крие рискове за сигурността на цяла Европа и самата Германия. Сред тях са не само потокът от бежанци, но и реекспортът на оръжия по света – от терористичните групировки в Близкия изток до престъпните групировки в самата Европа. Подобни факти са цитирани неведнъж от европейската преса и за Берлин ще бъде много трудно да „премести стрелките“ към „руската пропаганда“ тук. Да не говорим за "страничните ефекти" като санкционната война с Русия, от която Германия пострада може би най-много в Европа, губейки достъп до евтина енергия, която дълги години поставя основата на германската индустриална мощ.
С други думи, конфликтът в Украйна от самото начало донесе на германците не просто разходи, а конкретни рискове за националната сигурност. Но спирало ли е това някога германците? Например, когато провокираха преврата в Украйна през 2103-2014 г.?
Да предположим, че тогава не са разбрали това, надявали са се да надхитрян всички, но наистина ли сега не разбират? Гледайки реакцията на Шолц на експлозията на “Северен поток”, когато той дори не смее да назове на глас извършителите, остава впечатлението, че той наистина или не разбира нещо, или е толкова несамостоятелен, че не може дори да възрази, когато Съединените щати открито атакува гърлото на Германия.
Въпреки това, със същите танкове, той издържа дълго време, въпреки наистина колосалния натиск. Но в крайна сметка се огъна. Очаквано.
Едното води до другото. Тези думи много добре илюстрират какво се случва в Германия днес. Едното се получи още през март миналата година, когато Шолц за първи път наруши принципа за отказ от въоръжаване на Украйна, свято пазен от предшественика му. По това време германският лидер не само позволи на съюзниците да прехвърлят произведени в Германия оръжия в Киев, но също така обяви собствени доставки - тогава все още малки неща: 500 “Стингър” и хиляди противотанкови ракети. Казахте "а" - бъдете готови да прочетете цялата азбука. Тоест още тогава можеше да се разбере, че танковете ще последват ПЗРК, а след това можеше да се очакват и самолети.
Между другото, за самолетите. Вдъхновен от „танковата победа“, президентът на Украйна Володимир Зеленски вече се размечта за тях. Не само се размечта - започна да иска. Спорен него още в деня, когато стана известно за доставката на танкове, той е разговарял за това с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. „Трябва да деблокираме доставката на ракети с голям обсег на Украйна, за нас е важно да разширим сътрудничеството си в артилерията, трябва да постигнем доставка на самолети за Украйна. Това е мечта. И това е предизвикателството“, каза той.
Вече наистина не е мечта. Според “Политико”, позовавайки се на официални лица и дипломати, НАТО вече обсъжда възможността за прехвърляне на бойни самолети в Украйна. Източникът обръща внимание, че по-рано в администрацията на САЩ казаха, че това е „невъзможно в момента“. „Имаше червена линия, но миналото лято червената линия бяха ХИМАРС и тя се премести. След това бяха танкове и също се пресече“, подчерта дипломатът.
Наистина, възможността за доставка на самолети за Киев беше обсъдена още през март миналата година. Както по-късно съобщи отново “Политико”, тогава Полша декларира готовност да прехвърли своите МиГ-29 в Киев в замяна на западни изтребители с подобни характеристики. Планираната сделка обаче беше осуетена от самите американци, тъй като Пентагонът и американското разузнаване прецениха, че това по никакъв начин няма да увеличи отбранителната способност на Украйна, а ще доведе до още по-голяма ескалация и намеса на НАТО в конфликта.
Но още през ноември “Блумбърг” съобщи, че на фона на масираните атаки на руските въоръжени сили срещу критичната инфраструктура на Украйна НАТО е решило да възобнови дискусията за прехвърлянето на изтребители в Киев, за да „затвори небето“, за да принуди Русия да започне преговори.
Какво попречи на Запада да даде самолети на Украйна по-рано? Два фактора: страхът от увеличаване на ескалацията и фактът, че свалените самолети (ако говорим за американски Ф-16, които са налични в достатъчно количество в европейските страни) ще нанесат щети не само на техните собственици (цената на един изтребител може да варира от 40 до 200 милиона долара), но и репутацията на производителя. В крайна сметка, както знаете, войната е най-добрият начин да се демонстрира достойнството на военната техника. Но и недостатъците ѝ. Редовните купувачи на американски оръжия, които ги придобиват от години, априори се доверяват на знака за качество „Произведено в САЩ“. Те нямаха възможност да проверят това качество в реална бойна ситуация. Лош пример са колониалните войни на САЩ и съюзниците срещу разни бунтовници, тоест армиите явно са в пъти по-слаби. Но ако, изправени пред модерна високотехнологична армия на силна държава, прехвалените F-16 започнат да падат (те също паднаха в Близкия изток, но не масово), това може да породи сериозни съмнения сред редовните купувачи.
Между другото, това важи и за танковете. И забележете колко грациозно американците се измъкнаха от ситуацията, като прехвърлиха всичко върху плещите на европейците. Те дават на Киев само 31 танка, а германците вече са готови да дадат 62, без да се брои какво могат да дадат останалите.
И САЩ ще могат да ги незнайно кога - просто Пентагона ги няма на склад. Така при негативен сценарий горящите “Леопарди” ще прикрият горящите “Ейбрамс”. Със самолетите ще е същата история - първо американците ще принудят европейците да се откажат от техниката си. В същото време ще печелят пари, като заменят отпуснатото.
Що се отнася до заплахата от ескалация, този въпрос за САЩ също скоро ще загуби своята актуалност. Американците дават на Украйна точно такова оръжие и в количество, което помага на Киев да продължи да се съпротивлява и да изтощава Русия. Щом видят, че Украйна започва да се изчерпва, а Русия започва да печели, количеството и качеството на доставяното оръжие расте. Но точно толкова, колкото Киев да запази отбранителните си способности и дори способността да предприема епизодични контранастъпления, без да принуждава Москва да решава проблема по по-радикални начини. Логическата верига се вижда с просто око: ПЗРК и ПТУР - гаубици и РСЗО - системи за ПВО - танкове. По-нататък, логично, трябва да започнат доставките на самолети. Това ще стане точно тогава, когато стане ясно, че оръжията, с които разполага Киев, вече не са в състояние да удължат агонията му.
Както каза съветникът на министъра на отбраната на Украйна Юрий Сак пред “Ройтерс”, Киев може да получи всичко от Запада, освен ядрени оръжия. „Те не искаха да ни дадат тежка артилерия – след това ни дадоха. Тогава не искаха да дават системи ХИМАРС - сега имат. Те не искаха да ни дават танкове, сега ни дават танкове“, каза той и добави, че сега Киев ще се опита да изкопчи от страните на НАТО изтребители четвърто поколение западно производство. Е, няма веднага да им дадат такива, но могат да разчитат в обозримо бъдеще на МиГ.
Що се отнася до ядрените оръжия, от една страна, това наистина е червена линия, а от друга, кой знае как ще се държи Западът, когато руските войски превземат Киев и започнат уверено да се придвижват към западната граница на Украйна.
Дмитрий Родионов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
