- Първият въпрос може би не е никак професионален, но е човешки. В същото време си го задават милиони, ако не и милиарди хора. Кога ще свърши всичко това?

 

 

- Знаете ли, не мога да кажа, че живея само с този въпрос, защото нашата задача като дипломати (е друга). Преди всичко нашите военни, решават по-важни задачи като обезпечаването на нашата самостоятелност, защитата на интересите на нашата култура за хората, които искат да бъдат част от нея. Вероятно те не мислят кога всичко това ще свърши. Водени са от желанието да свършат работата си ясно и бързо с минимални загуби. И колкото по-активно ги подкрепяме морално и политически, колкото по-ефективно обясняваме настоящите геополитически игри, вероятно толкова по-скоро светът ще разбере, че е необходимо това да приключи. Наблюдаваме опити, даже не опити, а упорита, настойчива линия на Запада, начело със САЩ, всичко това никога да не свърши. Докато те не преценят, че всяка заплаха за тяхната хегемония е елиминирана.

На този етап ние действаме по същия начин, както нашите западни колеги обещаха: трябва да има победа на бойното поле. Това е тяхната формула. Именно те отказаха да преговарят, принудиха режима в Киев да се оттегли от преговорния процес и то точно в момента, когато в края на март 2022 г. имаше възможност това да приключи по политически път. Но на Киев не беше позволено. Оттогава никой дори не се е опитал да убеди киевския режим в необходимостта от преговори. Никой не възрази, когато със свой указ Зеленски забрани преговорите с Руската федерация. Никой не му обърна внимание, когато многократно, намирайки се в "приповдигнато" състояние, е заявявал, че не разбира кой взема решения в Русия, с кого да разговаря (ако се стигне дотам). Да погледнем на това "според Фройд": самият той се чувства като зависима фигура, разбира, че е манипулиран, пренася своя проекция...

Всички искаме това да свърши, но тук е важен не факторът време, а същността, качеството на резултатите, които ще осигурим за нашия народ и хората, които искат да останат част от руската култура и които в продължение на много години, с насърчението на Запада, киевската хунта лиши всичко руско. В допълнение към законите, които бяха приети при Порошенко и след това при Зеленски: забрана на руското образование, руски медии, украински медии на руски (всички те бяха затворени), арести на депутати, които поне по някакъв начин показаха желание да търсят споразумения с Руската федерация, решения, които биха позволили налагането на административни глоби на тези, които не използват украински език в ежедневието (в магазини, поликлиники). Наскоро упълномощеният представител за защита на държавния език, не помня фамилията, пое инициативата, буквално вчера или завчера, за забрана на междуличностната комуникация на руски език. Съпруг и съпруга пият чай заедно в кухнята и някой (както казвахме) „доносник“ може да поиска срещу тях да бъде образувано наказателно дело. Добри "перспективи" по върховете на този режим.

- Всичко това е доста лицемерно. Например руският език беше забранен в Киево-Могилянската академия. Първо, в стените на това най-старо учебно заведение, сега във всички останали – такъв е планът. По някаква причина момчетата, които говорят руски, буквално са грабвани по улиците, отвличани, изпращани в армията. Тоест да воюваш за "Незалежната" може и без украински, но иначе - не. Същото право да носят оръжие, да защитават родината си, висок дълг - няма противопоказания за рускоезичните хора. Интересно...  Но всеки международен процес има своя вътрешна логика. Говорим за края, как си го представяме. Но засега изобщо не се вижда, тъй като има ескалация на конфликта. Не е ясно къде да спрем, рамката не се вижда. Вече се доставят тежки оръжия. Става дума за ракети. За какво да се подготвим?

- Изхождаме от обективните реалности. На първо място, от тези, които са залегнали в нашето законодателство, в Конституцията. Четири нови територии, две народни републики и две области, след резултатите от референдума, се присъединиха към Руската федерация. Тук, според мен, въпроси няма. Фактът, че Западът не може да се "успокои" и, както в печално известните приказки, с всяка стъпка "затъва" все повече и повече в известна субстанция (в блато), играе важна роля и влияе върху хода на операцията. Ако сега се стремим да изместим артилерията на украинските въоръжени сили на разстояние, което няма да представлява заплаха за нашите територии, то колкото повече далекобойни оръжия се доставят на режима в Киев, толкова по-далеч ще трябва да бъдат отдалечени от териториите, които са част от страната ни. Тази ескалация, напълно сте прав, започна като снежна топка с каски за украинските военни, после се появи стрелково оръжие, сега се говори за самолети. Германският канцлер  Шолц се "кълне", че това никога няма да се случи, но той е известен със способността си бързо да сменя позицията си. И той далеч не е единствен. Той  каза, че НАТО никога няма да воюва срещу Русия, а неговият министър на външните работи Бербок каза, че те вече воюват срещу Русия, заедно го правят. Говорителят на Пентагона Сингх каза, че няма от какво да се притеснявате, ако Киев започне да бомбардира Крим. Те или се самозалъгват, или не разбират за какво говорят.

Шолц веднъж каза, че сегашната криза започна с нахлуването на Русия в Украйна. Той дори не слуша своите предшественици, защото дори бившият германски канцлер Ангела Меркел каза още през 2015г., когато бяха подписани Минските споразумения, че никой няма да ги изпълни. Ако не признаеш, че тогава са били посяти семената на кризата, това означава да си политик, който отказва да види истината. Но 2015г. също не е най-важната крайна дата. Да си припомним държавния преврат от 2014г., който също се случи въпреки гаранциите, поставени в документа за уреждане и провеждане на предсрочни избори от германци, французи и поляци. На следващата сутрин тези гаранции бяха потъпкани и на власт дойде открито нацистки режим, включително партията „Свобода“. Имаше такъв Тягнибок (не е виждан отдавна), който в онези години беше записан като неонацист от много европейски страни. Имаше лозунги, може да видите видеата: „Руснаците, евреите и поляците трябва да бъдат убити“. Те заложиха на такива хора, както заложиха на неонацистите от батальона Азов, Айдар и други. Сега те усърдно оттеглят всякаква информация, че на Запад тези структури са били смятани за екстремистки и терористични. Наскоро японците, след като се извиниха, изключиха Азов от списъка на екстремистките организации. 

Но и тук може би е необходимо да се прояви марксистки подход и да се потърсят по-дълбоки причини за това, което се случва сега. Бих посъветвал най-малкото да се обърнем към епохата на управлението на Б. Обама и да прочетете (не е трудно, всичко е достъпно) неговото изявление за „американската изключителност“. След това можете да прочетете подобни изявления на бившия президент на САЩ  Тръмп, че Америка е изключителна нация, няма друга такава в света. Че носят огромна отговорност. И президентът на САЩ Джо Байдън многократно популяризира тази идея, след което неговият персонал я формализира. Например държавният секретар на САЩ Блинкен каза, че американците са длъжни да реализират своето лидерство, своята изключителна способност да ръководят, защото, ако не са те, тогава в света ще настъпи хаос. Много скромно. През 2019г., след като едва заема позицията на съветник по националната сигурност на президента на Съединените щати Джон Съливан, той написа цяла статия, в която обсъжда темата за изключителността и директно заявява (мисля, че това е нещо ужасно), че тя означава, че те не могат да позволят акцент върху етническа принадлежност и историческа идентичност, но те трябва да разпространяват новата свободна демокрация навсякъде. Това означава само едно – на всички останали се отказва правото да помнят своята история. Американците (както „претопиха” всички онези, които „дойдоха в големи количества” в Америка наведнъж през „топилния котел”) също искат да „претопят” всички останали, така че всички да са всъщност американци.

- И местните също бяха "претопени".

- Да, но те бяха „претопени“, за да не остане нищо. Вижте какво се случва в САЩ в момента. Какво разделение в това общество. И как сега управляващите се опитват да го потиснат, използвайки (това е тяхната терминология) доста „авторитарни инструменти“.

Причините трябва да се търсят там. Убеден съм, че тази изключителност, абсолютната убеденост в собствената си непогрешимост и превъзходство е основната причина сега да се противопоставяме на онези държави, които чрез режима в Киев водят срещу нас хибридна и не толкова хибридна война. Напоследък имаше големи спорове относно паралелите, които прозвучаха в изказванията на украинското ръководство. То също така говори за това, че както през 1812г., така и през 1941г. онези, които искаха да покорят света, като се започне от Европа, по това време събраха по-голямата част от континента за война с Русия. Не виждам голяма разлика. Освен това по време на Великата отечествена война, Втората световна война, нацистката идеология беше използвана срещу нас. Защо хората отказват да видят нацистката идеология, която сега е в основата на режима в Киев? Всички изказвания, които правят неговите „фенове” и „кукловоди” не виждат начин да ги разглеждаме по друг начин освен като опит за окончателно решаване на руския въпрос. Русия трябва да претърпи стратегическо поражение и да не може да се съвземе дълго време. Председателят на Европейската комисия У. фон дер Лайен каза, че изходът от войната трябва да бъде поражението на Русия и то такова, че Русия да не може да възстанови икономиката си десетилетия. Това не е ли расизъм, не е ли нацизъм, не е ли опит за решаване на руския въпрос? Да, все още не в газовите камери. В Германия все още има много достойни хора, които няма да допуснат възраждането на фашизма. Но има и такива, които изобщо не биха имали нищо против. Така че ние сме в разгара на геополитическа битка. Не се съмнявайте. Тези, които решават практическите проблеми правят най-важното - те са герои. Подвизите, които те извършват в името на бъдещето на човечеството, позволяват да се предотврати създаването на условия за пълната хегемония на САЩ, които са декларирани в техните доктринални документи.

- Съдейки по това, което казвате - да изключи или да нанесе пълно стратегическо поражение на Русия, тоест самото съществуване на Русия не е предвидено от Запада. Русия трябва да бъде или "разчленена", или "разделена", дори се появява терминът "рефедерализация". Поляците, както обикновено, активно говорят за това. Какво остава за  дипломацията в тези условия?

- Не мисля, че ще останем без работа. Сега дипломацията се движи в няколко посоки. Първо, най-активно да придвижваме нашата линия, нашите аргументи и да разясняване истината на международната арена. Никой на Запад не се опитва сериозно да се замисли дали не са допуснали грешки в Европа и Америка. Не. Като че ли всичко започна на 24 февруари 2022г. Все едно през 2014г., всичко започна не с февруарския преврат, а с това, което те наричат „анексиране“ на Крим. Лично присъствах на разговорите на президента на Русия Владимир Путин с бившия канцлер на ФРГ А. Меркел и с бившия и настоящ президент на Франция Ф. Оланд и Е. Макрон. Владимир Путин попита: "Е, как е?" Отговориха, че ако няма "анексия", всичко ще е наред. Но „анексията“ се случи, защото „властта“, когато я взеха, обяви, че е необходимо (първият инстинктивен „призив“) да премахне регионалния статут на руския език. По онова време това не се правеше. Сега те са почти там. Но това бяха инстинктите, които характеризираха тази "власт". Два дни по-късно те поискаха руснаците да се „махнат“ от Крим, изпратиха бандити там. Кримчани реагираха сами на това. Но тези западни политици казаха, че, ако не беше „анексията“, „всичко щеше да е наред“. „Добре“ в какъв смисъл? Просто Украйна щеше да бъде управлявана от нацисти, тягнибоки, яценюци, които наричаха онези, които отказаха да приемат резултатите от преврата, „нечовеци“. И Зеленски не „стига“ далеч, когато нарече „специалисти“ всички, които се противопоставят на обединението с Украйна без никакви „условия“ от Минск. Той каза, че съветът му към тези, които живеят в Украйна и се чувстват съпричастни към руската култура, традиция и история, в името на бъдещето на своите деца и внуци, е да отидат в Русия. Някой реагира ли на това?

Някой да не е видял цвета на нацизма? Никой! Нашата дипломация, естествено, постави всички тези неприемливи действия и изявления на вниманието на съответните органи на ООН, ОССЕ (печалната) и на Съвета на Европа. Никъде Западът не си мръдна пръста дори да заплаши подопечния си и неговия режим. Той беше непрекъснато прикриван, включително от мисията на ОССЕ, която работеше „на място“ за насърчаване на изпълнението на споразуменията от Минск. Много служители (сега фактите излязоха наяве) помогнаха на киевските военни да планират операции, предавайки данни от дронове, които трябваше да бъдат използвани изключително за целите на специалната мисия за наблюдение на ОССЕ. Трябва да представяме истината и да водим безпощадна борба с фалшификатите. Имаме специална секция на нашия уебсайт, и  всеки ден реагираме на живо на всякакви нови "извивки" на онези, които искат да изкривят картината на реалността.

Друго наше направление е дипломатическата работа с партньори от цял свят. Сега активно развиваме обмен на делегации на ниво министри и депутати. Ние пътуваме в чужбина до тези страни, с които имаме планове за изграждане на конструктивно сътрудничество. При нас идват делегации. Това е важно.

Съединените щати и всички западняци, които американците са смачкали под себе си, лишавайки Европейския съюз от последните признаци на поне някаква независимост, те са, както знаете, "големи демократи", но разбират демокрацията като свое право да налагат своето разбиране на всички останали. Веднага щом говорите с тях за необходимостта от демократични подходи към международните въпроси, не показват ентусиазъм.

- Те се държат тоталитарно.

- Да, тоталитарно. В Хартата на ООН не се споменава думата "демокрация", но може би е за добро. В него се споменава основният принцип, който не е с нищо по-демократичен: ООН се основава на суверенното равенство на държавите. Ако някой открие този принцип в действията на нашите западни колеги, аз съм готов да го номинирам за Нобелова награда за мир. Ако сте демократ, вие сте изразили своята гледна точка. Вашият опонент изрази своята. Нека всички останали да бъдат възрастни и да решат кои сме. Каква оценка и позиция е по-комфортна.

Същото трябваше да се случи и с кризата в Украйна. Руският президент Владимир Путин подробно разясни целите, причините и неизбежността на нашата специална военна операция. И той направи това не просто внезапно, а след дълги осем години (дори повече, като се започне от речта в Мюнхен през 2007 г.) да обяснява на Запада, че се „движат“ в грешната посока и подкопават всичко, което самите те са се зарекли да изпълнят, включително сигурността и неделимостта в Европа, равнопоставеността, неприемливостта всяка държава да укрепва сигурността си чрез посегателство върху сигурността на друга и важен момент - недопустимостта на всяка организация в Европа да претендира за господство във военно-политическата област. Недопустимост. НАТО направи точно това, което не трябва да се прави. Тези принципи са записани през 1999г. През 2010г. те са потвърдени. Но всички опити да бъде принуден Западът да изпълни подписаното от президентите и премиерите завършиха с нищо. Или по-скоро с твърдение, че да, това са политически лозунги, но само НАТО може да даде юридически гаранции за сигурност. По този начин отново разбива всичко, което може. Дълго обяснявахме и накрая казахме, че са чули всичко, което са говорили много години. Сега решението е взето. Западът реагира негативно, осъдително. Повечето развиващи се страни казаха, че са неутрални. Така че уважавайте техния неутралитет. Но Западът чрез своите посланици, без преувеличение, ежедневно изпраща сигнали до всички страни –  в Азия, Африка, Латинска Америка: не приемайте руски делегации, осъждайте ги, присъединете се към санкциите. По-голямата част от страните уважават себе си, дори малки държави (с един и половина до два милиона души население ) в  Африка казват, казват: "Извинете, ние имаме планове за сътрудничество с Русия". Тези страни ни приемат, сами идват при нас. И за това са заплашени.

С какво са известни американците? Когато ти поискат нещо, в замяна не обещават да ти дадат. Казват "направи това, иначе ще те накажем". Това е върхът на прагматизма и цинизма. Нашата дипломация има какво да прави. Всеки ден трябва да обясняваме какво се случва, да развенчаваме лъжите (особено тази, която сега се чува за отказа ни да преговаряме), цитирайки реални факти. 

Генералният секретар на НАТО Столтенберг каза, че "пътят към мира" е помпането на Украйна с оръжия, така че тя "да спечели на бойното поле". Самият Зеленски разпространи план, „формула за мир“ от 10 точки. Там всичко, което е възможно, е еклектично "изложено" – продоволствена безопасност, енергийна, биологична, след това изгонването на Русия от границата от 1991 г., трибунал за Русия, изплащането на репарации от Русия и последната точка - подписването на мирен договор.

Много "реалистична" инициатива. Мисля, че Зеленски, в определени периоди,  има значително въображение. Сега Западът трябва да прочете тази "творба". Нашата дипломация ще направи всичко, за да гарантира, че провеждането на антируските мероприятия планирани за края на февруари, които съвпадат с годишнината от началото на специалната военна операция в Ню Йорк и на други места, върху които Западът сега активно работи заедно с киевския режим, не се оказват единствените събития, които ще привлекат вниманието на световната общественост. Подготвяме и „отчет“ за случилото се тази година, какво успяхме да открием. Това не са само военно -биологичните програми на САЩ, от които се опитват да се отрекат (както винаги) или прякото участие на САЩ в експлозиите на Северен поток. Заместник-държавният секретар на САЩ В. Нюланд всъщност направи самопризнания.  Tрябва да се припомнят много неща и да се покаже с какви методи САЩ постигат своята хегемония. Американците отдавна (съдейки по фактите, които цитирах) решиха да подготвят Украйна, да „подхранват“ украинския режим, така че по „лиценз“ на Запада той да започне война срещу Руската федерация. 

Съединените щати, за тази война (сигурен съм, че това е планирано от дълго време), преди всичко мобилизират ЕС, принуждавайки го незабавно да даде всички оръжия на Украйна. Този процес вече е на етап завършване. Междувременно те увеличават производството на оръжия в САЩ и принуждават Европа да ги купува. Те имат задължения в НАТО да харчат 2% от БВП за въоръжение. Така че - купувайте готови американски стоки. Няма съмнение, че успоредно с това икономическото потискане на Европа беше част от плановете на онези, които живеят със съзнанието за изключителността на своята страна и необходимостта да я направят суверен на целия свят. Сега Макрон, Шолц започнаха публично да изразяват загриженост относно законите, които американците приеха за борба с инфлацията, които всъщност целят да изтеглят производството в САЩ. Такъв процес вече е в ход. Германската индустрия "бяга" там, където има ползa. Но те са недвусмислено дискриминационни и целят да подкопаят европейската индустрия. Ексклузивността работи. Преди две-три седмици Европейският съюз подписа декларация с НАТО, в която се казва, че всичко, от което се нуждае Северноатлантическият алианс, ЕС ще направи. Американците постигат целите си. Това трябва да се обясни по-ясно. Сега всичко това се случва в Европа, но плановете вече се „простират“ и в Азия. Столтенберг говори за това в НАТО. На срещата на върха в Мадрид през юни 2022г. беше заявено, че е необходимо да има глобална отговорност и военни блокови структури, създадени срещу Китай и Русия в Азиатско-тихоокеанския регион, AUKUS. Взет е курс за привличане на нови членове там. Там работят и такива велики сили като Великобритания и Франция, които участват в учения в Южнокитайско море с явно провокативен антикитайски замах.

Взет е курс за привличане на нови членове там. Вече всички внимателно разглеждат формите, в които се реализира тази „изключителност“. Вероятно чрез желанието да се подчинят всички, за да се постигнат следващите едностранни икономически ползи, за да се предотврати криза в икономиката на САЩ, която може да стане сериозна поради експлоатацията на другите. Президентът Владимир Путин спомена, че тези действия със сигурност продължават колониалната традиция да се живее за сметка на другите.

- Превръщането на Украйна в „анти-Русия“ изглеждаше успешен проект в смисъл, че целите бяха постигнати. Коя от страните около Русия също може да тръгне по този път? Киргизстан? Казахстан?

- Сега Молдова е „обгрижвана“ за тази роля. На първо място, защото успяха да поставят президент начело на държавата с доста специфични методи, далеч от свободната демократичност, която  „бърза” към НАТО. М. Г. Санду има румънско гражданство, готов е да се обедини с Румъния и като цяло готова е на всичко. Фактът, че успоредно със своя пронатовски и проевропейски „устрем“ Западът и Кишинев отказват да подновят преговорите във формата „пет плюс две“, който включва Кишинев, Тираспол, Русия, Украйна, ОССЕ и ЕС и американски наблюдатели, говори много. Този формат вече се счита за неподходящ от Запада, защото беше необходим, когато имаше власти в Кишинев, които бяха заинтересовани от запазване на териториалната цялост и споразумение с Приднестровието. И когато дойде властта, готова да реши приднестровския проблем със сила и да настоява за експулсирането на нашите миротворци и тези, които охраняват складовете за боеприпаси в Колбасна, тогава не са необходими преговорни формати. Трябва само да се поддържа властта.

Няма да навлизам в подробности, но една от страните, които Западът иска да превърне в поредната си „анти-Русия“, е Грузия. Президентът Зурабишвили ми е добре познат. Била е министър на външните работи през 2004-2005г. Заедно с военните разработихме споразумения за изтеглянето на двете останали руски военни бази по това време. Интересен момент. Декларацията за изтеглянето на нашите две бази съдържаше споразумения за създаване на руско-грузински съвместен антитерористичен център на територията на една от тези бивши бази, където ще работим за премахване на тези заплахи. По-голямата част от военнослужещите са предоставени от Грузия (около 700). Много по-малко са руските (около 100 офицера). Всичко това беше в "комплект". Когато изтеглихме нашите бази и изпълнихме нашата част от споразумението, М. Саакашвили категорично отказа да създаде този център. Тогава все още имаше "добри" времена, никой не подозираше, че ще атакува Южна Осетия. Но дори и в тази мирна атмосфера, която се характеризираше с желание за установяване на нови отношения, грузинският президент ни измами. Няма съмнение, че и на него му е казано от неговите „куратори“, че няма нужда от съвместни центрове с Русия. Ще цитирам неговия премиер и министри, които в отговор на безпрецедентния натиск за присъединяване към санкциите, за отваряне на „втори фронт“ (дори такава терминология навлезе), казват, че се ръководят от националните си интереси. Имат търговия с Русия, туризъм, получават енергоносители,... Това е в интерес на грузинската държава и народ. Но не се съмнявам, че те също биха искали да превърнат Грузия в друг дразнител, да върнат ситуацията към онези агресивни времена на Саакашвили. За да преобладава градивният фокус върху „творчеството“ в този регион, ние насърчаваме формата „три плюс три“ (три южнокавказки страни – Грузия, Армения, Азербайджан и три съседни държави – Русия, Турция, Иран). Осъществи се първият такъв зрителен контакт. И ще продължим.

За държавите от Централна Азия. По принцип ние съвсем откровено го обсъждаме с нашите приятели по линия  и на външните министерства, и по линия на службите за сигурност. Това е пряко свързано със сигурността на държавите. От много години нашите западни колеги се опитват да насадят там проамерикански, проевропейски, пронатовски неправителствени организации. Например такива структури като „Американската агенция за международно развитие“, които работят към Държавния департамент на САЩ и се занимават с разпространението на самата „мека сила“, която има тенденция периодично да става не мека, а твърда. Вероятно е невъзможно да се спори тук. Западът иска поне да постави под съмнение по-нататъшното развитие на съюзническите приятелски отношения между Русия и нашите съседи, включително някои централноазиатски страни, чрез тези инструменти на „меката сила“. Но не виждам причина да подозирам, че тези „опити“ на Запада предизвикват сериозна положителна реакция.

Нашите съседи, съюзници, стратегически партньори виждат тези „игри“. Вчера имах среща с председателите на комисиите на парламентите на страните членки на ОДКБ. Те проведоха събитие чрез Държавната дума на Федералното събрание на Руската федерация в Москва. Точно както на срещите на лидерите, външните министри на ОДКБ, виждаме, че приятелите разбират какви цели преследва Западът в нашето общо пространство. Те искат да изградят и създадат допълнителни механизми, предназначени да осигурят по-нататъшното развитие на нашите интеграционни планове във форми, които не са обект на западно влияние, защитени от незаконно влияние отвън. Там, където Западът присъства в постсъветското пространство, винаги се работи срещу Русия.

- Киев предлага на Минск пакт за ненападение. Това наш въпрос ли е в контекста на съюзната държава? Каква е позицията на Русия?

- Тук съюзната държава не е толкова важен аргумент. Русия и Беларус имат споразумения, включително в областта на сигурността, с много други страни. Това, което Киев направи, е "смешно". Показва "креативността" на лидерите на киевския режим. Те са "способни" хора.  Това дори не е "двуходка". Както обяви президентът на Беларус А. Г. Лукашенко, на беларусите беше предложено да сключат пакт за ненападение в момент, когато тяхната опозиция се храни, въоръжава и позволява да премине през бойна „обработка“ на фронта срещу Руската федерация, по-специално чрез прословутия „Калиновски полк“, който открито подкрепят и казват, че се готви да реши подобни проблеми в самата Беларус. Очевидно това е специфична визия на украинската страна на пакта за ненападение. Говорих за това, когато Лукашенко ме прие в Минск. Той прекрасно разбира не просто безсмислието, но и откровената провокативност на подобни "движения".

- Член 5 от Вашингтонския договор гласи, че нападение срещу един член на НАТО означава нападение срещу всички. ОДКС има подобен 4-ти член: „В случай на агресия (въоръжено нападение, което застрашава сигурността, стабилността, териториалната цялост и суверенитет) срещу която и да е от участващите държави, всички други участващи държави, по искане на тази участваща държава, незабавно ще му окаже необходимата помощ, включително военна... Сега не е ли такъв случаят с Русия?

- По-точно пише: по искане на държавата-участничка. Не сме контактували с никого. Ние изхождаме от предпоставката, че имаме всичко необходимо за решаване на задачите на Специална военна операция, за прекратяване на войната, започната от Запада чрез украинския режим след държавния преврат.

Да, ние виждаме как НАТО воюва срещу нас. Някакви разговори, заклинания, които "само въоръжават, но не воюват" - смешно е. Според експерти е невъзможно украинците да работят с оръжия, които вече са частично прехвърлени, и особено върху тези, които са обявени, дори след преминаване на някакви едно-, дву-, тримесечни курсове. Има системи, на които е невъзможно да се тренира в обозримо бъдеще. Ако бъдат доставени, тогава най-вероятно това ще стане съвместно с бойни екипажи. Очевидно те ще бъдат изпратени във "ваканция" от армията и изпратени като наемници, издавайки съответното удостоверение. Русия сама ще реши всички въпроси. Няма да правя анализ защо това не е направено. Не ни трябва помощ. 

В рамките на един ден ОДКБ отговори на искането на президента на Казахстан К.-Ж.Токаев през януари 2022г. да помогне за стабилизиране на ситуацията по време на период на насилие, инспирирано отвън, опитите за превземане на държавни сгради. Когато Армения и Азербайджан продължават да търсят начини за стабилизиране на ситуацията в Кавказ, ОДКБ също е готова да помогне. 

Когато започна насилие през септември 2022г., когато около 300 души загинаха и от двете страни, получихме искане от Ереван. Генералният секретар на организацията с експерти отиде на границата и донесе план за разполагане на мисията на ОДКБ, в арменската част граничеща с Република Азербайджан. Този план беше готов отдавна, но арменската страна не бързаше.

На срещата на върха в Ереван беше завършен текстът на съответното решение, но арменските колеги казаха, че то им е необходимо само ако категорично осъжда действията на Азербайджан. Не всеки беше готов да го направи. Не само защото искаха да защитят някого или да не подкрепят. Историята на Карабахската война датира от десетилетия. Армения окупира седем региона около Азербайджан в продължение на много години. Русия предложи много възможности. Дори предишното арменско ръководство не ги възприе много положително, като искаше да запази територии, за които никога не са претендирали. Отчаян да разреши проблемите с политически средства, Азербайджан върна земите, които иначе му принадлежаха.

Сега Армения, Азербайджан и Европейският съюз подписаха документ за готовността си да сключат мирен договор при условията, посочени в Декларацията от Алма -Ати от декември 1991г. Сега ни е трудно да вземем решение за по-нататъшни стъпки. Този документ гласи: границите между новите независими държави ще минават по административните граници на съюзните републики на Съветския съюз, включително Армения и Азербайджан. Последният включваше автономната област Нагорни Карабах в състава на Азербейджан. Ситуацията е многопластова. Считам за важно постижение, че ОДКБ, в трудна ситуация, подготви план за разгръщане на мироопазваща операция. Това предложение все още е на масата. Ако арменските съюзници и приятели все още се интересуват от него, той може да се случи в рамките на един-два дни.

- Потенциално запазваме ли възможността да се обърнем за помощ към страните съюзници от ОДКБ в случай на ескалация на агресия срещу Русия?

-Там пише, че всяка страна има такова право. Вече отговорих защо Русия не го използва. Не е задължително и да се случи и в бъдещето. Не виждаме необходимост за нашите въоръжени сили и начина им на работа в специалната военна операция. ОДКБ, по инициатива на Казахстан, сега развива своя мироопазващ потенциал. Един от заместник-генералните секретари също беше назначен за отговарящ за мироопазването, има Споразумение за мироопазващата дейност на ОДКБ (2007г.).

Ние от своя страна работим по допълнения към това споразумение, тъй като там се казва, че мироопазващите сили на ОДКБ се разполагат със съгласието и санкцията на Съвета за сигурност на ООН. Считаме това изискване за прекомерно, тъй като молбата на законното правителство на държавата е напълно достатъчна за влизането на миротворците от ОДКБ. Както беше през януари 2022г. по време на безредиците в Казахстан. Такива разяснения към договорната и правна рамка за мироопазване на ОДКБ ще повишат нейната ефективност.

Виждаме необходимостта от съюзническа подкрепа в координирането на външната политика. Не винаги и не по всеки въпрос, всички страни-членки на ОДКБ гласуват по един и същ начин, когато на дневен ред се постави въпрос, засягащ изконни интереси на един или друг член. Говорихме за това на Съвета на държавните ръководители, на Съвета на външните министри на ОДКБ в Ереван. Координацията на външната политика придобива все по-голямо значение.

- Онзи ден двама бивши полски министри на външните работи Р. Сикорски и А. Фотига се обявиха за „рефедерализация“ на Русия. Бившият полски президент Л. Валенса заяви, че е необходимо „най-накрая да се справим“ с Русия. Какво се случва с Полша? Играе ли някаква специална роля по същия начин, както в навечерието на Втората световна война? Дали най-злият ни съсед впримчва всички?

- Тук има много да се каже тук. Полша има трудна, болезнена история и не по-малко болезнени амбиции, което показва, че определена част от елита все още прокарва експанзионистични планове („три морета“, алюзии към днешна Западна Украйна, русофобия). Работил съм в тясно сътрудничество с Р. Сикорски. Той не е в лагера на почитателите на Русия, но е прагматичен, опитен политик. Едва ли всичко, което прави, е случайно. След като стана евродепутат, ръцете му са по-развързани. След експлозията на "Северен поток" той написа в Туитър: "Благодаря ви, САЩ". След това туитът беше премахнат, но вече има достатъчно потвърждения защо го е написал. С него работихме добре. Тогава имаше съвместна комисия, ръководена от министрите на външните работи, в която влизаха заместник-министрите на повечето други ведомства. „Мини” междудържавни консултации. Имаше и комисия от историци. Сега е трудно да си представим, но те са писали учебници заедно. Отделни глави бяха колективни и където не намериха общи виждания, те отпечатаха две версии - полската и руската. Това беше диалог, платформа, където те непрекъснато общуваха, където неизбежно се създаваше допълнителна доза доверие. Сега това не е така. 

Що се отнсая до предложение на А. Фотига и изказване на Л. Валенса, че Русия трябва (даже измислиха термин) да се „деколонизира“. Те влачат някои неприятни и неясни представители на ногайските народи, които претендират да създадат независима държава в Астраханска област.. В Ленинградска област също се появиха някои "коренни" жители. Това е "насърчаване" на определени малки народи чрез "представяне на картината", сякаш са дискриминирани в Русия. Въпреки че е вярно обратното: те могат да се развиват, могат да развиват свои собствени езици, не живеят в резервати както в САЩ и Канада (където се оказва, че са били брутално убити).

Успоредно с това се казва, че просто сме „твърде големи“. Веднъж цитираха М. Олбрайт, че „Русия е велика“, после го опровергаха. Може и да не го е казала, но е факт, че в САЩ и Европа има много хора, които мислят по този начин и по един или друг начин изпращат такава мисъл. Жалко. Имахме обширен механизъм за връзки с Полша. 

Още един момент, защо трябва най-накрая да се „разправим с Русия“. Какво е това, ако не искане за окончателно решение на руския въпрос? Наскоро цитирах идеолозите на хитлеристка Германия, които се занимаваха с окончателното решаване на еврейския въпрос. Сега почти цяла Европа, начело със САЩ, се събира срещу нас и се декларират различни лозунги, но смисълът е един и същ - руският въпрос да бъде решен приживе на сегашното поколение. Нека не е в газовите камери, но се уверете, че Русия престава да съществува като велика сила, изтласкайте я в задния двор, унищожете икономиката.

Нечистоплътни политици започнаха да твърдят, че с подобни сравнения съм обидил жертвите на Холокоста. Това означава само едно: те нямат никакви аргументи. Не съм обиждал жертвите на Холокоста. Винаги ги почитаме, провеждаме събития, каним всички, които по един или друг начин са били съпричастни към исторически събития. За разлика от същите поляци, които още преди началото на специалната военна операция не ни поканиха да говорим на събитие, посветено на освобождаването на Аушвиц. Току-що казахме, че паметта на жертвите на Холокост не освобождава никого от днешната работа, така че благодарение и в името на тази памет да не се допускат нови нацистки движения. Сега сме свидетели на това в Украйна, в Естония, в Латвия, където се възраждат неонацистките настроения и практики.

- Срещата на върха на ЕС ще се проведе в началото на февруари. Русия не е член на Европейския съюз, но въпреки това сме съседи на континента. Дневният ред, който ще се обсъжда там, не ни е безразличен. Какви точки бихте предложили?

- Спрях да следя срещите на върха на ЕС.

- Пак ще задават въпроса кои сме ние, какво да правим, накъде отиваме.

- Въпросите кой ще взима решенията за ясни. Европейците подписаха „Декларация за сътрудничество с НАТО“, според която ще осигурят всичко необходимо на Северноатлантическия алианс, включително територията на страни, които не са членки на НАТО, ако е необходимо да се прехвърлят оръжия от всякакъв вид по-близо до руските граници. Казано е ясно. Шолц наскоро заяви, че сигурността на Европа зависи само от САЩ. Безсмислено е ЕС да изработва искания към Вашингтон по някакъв начин да пощади европейската икономика и индустрия, да прояви щедрост по отношение на субсидиите, които американците предоставят на бизнеса на негова територия. Както каза министърът на икономиката на Франция Б. Льо Мер преди доста време, сега цената на електроенергията за бизнеса в Европа е четири пъти по-висока от тази в САЩ. Президентът Макрон каза, че ще се обърнат към Вашингтон с молба да се направят корекции, да им се направят отстъпки, изключения. Сигурно ще помолят.

- Вече опита. Нищо не направиха.

- Затова не се интересувам много какво обсъжда Европейският съюз. Както чух, планират да поканят Зеленски. Дали с конферентна връзка, или на живо - не знам. Това ще ни бъде съобщено по-късно. Те решиха отдавна и вече започнаха да правят Зеленски главния демократ, символ на борбата на демокрацията срещу автокрацията. И това е същата черно-бяла картина на света, която американците също рекламират. 

И нещо друго "Среща на върха за демокрация", която те свикват в края на март тази година, ще бъде формулирана проста задача - всички демократи трябва да се борят срещу всички автократи. За автократи са обявени Русия, Китай, Иран, Северна Корея, Сирия, Венецуела – кръг от страни, които отказват да се подчинят на Запада в исканията му. „Демократите“ ще бъдат назначени от самите американци. Ако погледнете поканените на първата подобна среща на върха, списъкът е доста интересен. Там има държави (не искам да обидя никого), които самите американци никога досега не са причислявали към „демократични държави“.

Сега този „революционен“ екип, свиквайки среща на върха на „демокрациите“, се стреми, според нашите данни, да внесе в нея проект на някакво решение, което да развие философията на конфронтацията между демокрациите и автокрациите и да я претвори в практическа плоскост. Намерението, поне на този етап, доколкото знаем, е демокрациите да формират своите искания и собствените си права към автокрациите „над главите“ на автократичните правителства – за да помогнат на народите, които тези правителства „потискат“. Преди две години, не бих повярвал. Сега се обсъжда сериозно. Приблизително как да си дадете същите права, които те искат да получат, прокарвайки чрез всякакви структури на ООН, с нарушения на процедурните правила, идеята за създаване на трибунал срещу Русия, получаване репарации от страната ни. Всичко това е грубо нарушение на международното право. Но те вече са свикнали. „С едно щракане на пръсти“ изоставиха всичките си принципи, за които „лелееха“ и налагаха на всички в продължение на много десетилетия в рамките на глобализацията: от неприкосновеността на собствеността, презумпцията за невиновност, честната конкуренция, пазарните механизми. Всичко беше зачеркнато, когато трябваше да се накаже Руската федерация.

Но това не стана. Самият факт, че американците прибягнаха до тези незаконни методи, накара всички да бъдат предпазливи. Неслучайно сега се говори за преминаване към национални валути. Кой знае с кой крак ще се събуди президентът на САЩ и кой ще му се стори „несимпатичен“ на сутринта.

Президентите на Бразилия и Аржентина вече обсъдиха възможността за създаване на двустранна валута. Даже те отидоха още по-далеч -  предложиха да се мисли за валутата за всички държави от Латинска Америка и Карибите. Лула да Силва предложи същото да се обсъди в рамките на БРИКС. Това вече не е регионален, а глобален подход за това какво да се прави с парично-финансовата сфера в ситуация, в която Съединените щати със своя долар, нарушават всякакво приличие. Процесът е започнал. Саудитска Арабия продава петрол на Китай за юани. Русия вече увеличава дела на националните валути в търговията с нашите ключови партньори до 50%. И процесът продължава.

- Ако говорим за Китай. Отношенията с Пекин се развиват доста динамично. С Китай изграждаме нов световен ред. Какви могат да бъдат „допирните точки“? Може би дори рискове? Танцуването с "гиганта" винаги е доста опасно. Има ли рискове в отношенията с Китай в този смисъл?

- "Допирни точки" е много скромно описание на двустранните отношения. В декларациите вече е записано, че въпреки факта, че не създаваме военен съюз, те превъзхождат по качество военните съюзи в класическия смисъл - нямат ограничения, лимити и забранени теми. Те са най-добрите за всички години на съществуване на СССР, Китай и Руската федерация.
Нашият общ интерес е преди всичко да ни бъде позволено да се развиваме на базата на национални планове, в рамките на съществуващите норми на международната търговия (по-специално нормите на СТО) и създадената от Запада система: Бретън -Уудс, МВФ, Световната банка... Когато влязоха там, имаше определени правила. Ние ги приехме. От 17 години сме в Световната търговска организация. Бяха правилата на честната конкуренция. 

Сега всичко е разрушено. СТО блокира работата на Органа за уреждане на спорове, тъй като Китай побеждава Америка на неин терен според нейните правила и има пълното право да поиска обезщетение, което Органът за уреждане на спорове на СТО със сигурност ще присъди, ако САЩ позволят на този орган да работи . Американците просто блокират назначаването на нови членове на Органа на съществуващите свободни места. Няма кворум. Чисто бюрократичен, в най-лошия смисъл на думата „съветски партиен подход“. Това продължава години наред. Именно защото Китай ще спечели всички спорове срещу САЩ, те започнаха реформата на СТО, като публично обявиха, че тя трябва да се основава на интересите на Америка и Европейския съюз. На останалите ще им бъде казано къде им е мястото и как да се държат.

Същото важи и за Международния валутен фонд. Ако вземем критериите, на които се основават МВФ и Световната банка, тогава сега страните от БРИКС (и тази ситуация започна преди няколко години) могат да претендират за такъв брой акции и съответни гласове, които ще нарушат сегашната ситуация, в която Съединените щати сами могат да блокира всякакви решения. Ако всичко беше справедливо, мисля, че щяхме да слушаме повече лидерите на нашия икономически блок, които казаха, че глобализацията има положителни черти. Тези черти вече не съществуват. Това го разбрахме по-рано, тъй като ние първи „поехме удара“ върху себе си поради факта, че САЩ се готвеха срещу нас чрез Украйна.

Ако всичко беше справедливо, мисля, че щяхме да слушаме повече лидерите на нашия икономически блок, които казваха, че глобализацията има положителни черти. Тези черти вече не съществуват. Това го разбрахме по-рано, тъй като първи „поехме удара“ върху себе си поради факта, че САЩ се подготвяха срещу нас чрез Украйна.

И още нещо, ние не бяхме толкова дълбоко потопени в тази система, колкото Китай, по отношение на обема на търговията, американски ценни книжа, закупени от китайците за $1,5 трилиона.„Дълбочината“ на китайското „потапяне“ в настоящата система не е сравнима към нашите. Китай неизбежно ще започне да намалява тази зависимост. За мен е сигурно. Той вече започна да го прави. Има всички доказателства за това. Пекин ще се нуждае от повече време, за да създаде паралелни инструменти, механизми, за да го предпазят от произвола на Съединените щати като основен мениджър на световната валутна, финансова и търговска система на този етап. От друга страна, тези механизми и инструменти не трябва да се появяват за една нощ. В края на краищата тогава може да има сериозни икономически сътресения, като се има предвид взаимосвързаността (изчислена в трилиони) между икономиките на САЩ и Китай. Тръгна процесът не само на обсъждане, но и на търсене на начини за формиране на нови механизми. Върви се в посока фрагментиране на глобалните механизми. Засега тези механизми са свързани със САЩ и техните сателити. Те вече не са глобални, а обслужват една група държави. Когато страните от Латинска Америка и Карибите са призовани да помислят за своите финансови инструменти, това е по-скоро регионализация на глобализацията.

В нашия регион президентът Владимир Путин изрази инициатива да се разгледат по-отблизо интеграционните процеси в цяла Голяма Евразия. Това са ЕАЕС, АСЕАН с неговите далечни планове, ШОС, която наред със сигурността има добри транспортни, логистични и икономически перспективи. На този фон бих искал да отбележа китайския проект „Един пояс – един път“, Споразумението за търговско-икономическо сътрудничество между Евразийския икономически съюз и неговите държави-членки, от една страна, и Китайската народна република, от една страна.

През 2015 г. на срещата на върха Русия-АСЕАН в Сочи Путин предложи да се помисли как да не се налагат подходите на една организация върху някоя от тези структури, а да се хармонизират плановете.

- Няма ли противоречие между тези проекти?

- Няма никакво противоречие. Основното е да няма дублиране, "разпръскване" на ресурси. Такъв процес е започнал. Вече има Меморандум за разбирателство между Евразийската икономическа комисия и Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия в областта наикономическото сътрудничество, Меморандум за разбирателство между Евразийската икономическа комисия и Секретариата на Шанхайската организация за сътрудничество. ШОС също има меморандум с АСЕАН. Процесът на хармонизиране на интеграционните стремежи Путин предложи да се нарече формирането на „Голямото евразийско партньорство“. Още през 2015г. имаше обективна необходимост да се търси алтернатива на налаганата ни в продължение на много десетилетия глобализация, която „поне“ да устройва всички. Това е Голямото евразийско партньорство като проява на тенденцията към регионализация на глобалните процеси.

- Още малко за рисковете. Има популярно схващане, че Китай е толкова „голям“, а ние сме толкова „малки“. Нещо може да се промени и да се сблъскаме с нещо непреодолимо. До каква степен подобни страхове са основателни?

- И нас ни обвиняват, че сме „големи“ и „обиждаме“ всички наоколо. Твърди се, че бившите съветски републики не получават нужното уважение. Ще има много такива желаещи. Както и такива, които искат да ни плашат с Китай, има достатъчно. Виждам това като "игра", свързана с желанието да ни попречат да си сътрудничим и да се координираме нито в икономиката, нито в международните отношения. Няма съмнение, че подписаните между Русия и Китай планове отговарят на интересите както на Москва, така и на Пекин и не определят ролята на страната ни като някакъв подчинен. Те са взаимно полезни. Засягат не само енергийните доставки за Китай. Това включва космоса, ядрената енергетика и много други високотехнологични сфери на дейност.

Бих искал да ви напомня, че Западът обяви Русия и Китай за автаркии, за основни заплахи. Русия е непосредствена заплаха, която трябва незабавно да бъде "спряна" по някакъв начин. С Китай ще трябва да се борят "в дългосрочен план".

Западът иска Пекин да не ни помага военно. В цял свят за това сега обвиняват КНДР, после Иран или някой друг. Нашият военно-промишлен комплекс работи. Всичко ще бъде наред. На международната арена наглото прокарване на решения, които устройват само САЩ и техните сателити, не са „по нашия вкус“ и е неприемливо нито за нас, нито за китайците. Ние ще възразим срещу това.

- За мир ли сте?

- Аз съм за мир. Определено. Не помня кой  е казал: „Искаш ли мир, готви се за война“. Не споделям тази философия. Бих формулирал идеята така: ако искаш мир, бъди винаги готов да се защитиш. Смятам, че ще излезем по-силни от настоящата геополитическа ситуация и ще можем да се защитаваме още по-ефективно във всяка ситуация.

 

 

Превод: Владислав Наков