Джонатан Еял
Пъхтейки, надъхвайки се и от време на време изкривявайки думите си по време на месеци на напрегнати дипломатически преговори, германският канцлер Олаф Шолц най-накрая се съгласи да достави танкове Leopard 2 на Украйна. Цифрите не са впечатляващи; при сегашното състояние на нещата само 14 германски танка ще получат нова боя с украински военни маркировки. Все пак решението му премахна значителна пречка пред превъоръжаването на Украйна. Финландия, Полша, Португалия и Холандия вече обявиха, че ще прехвърлят част от своите Леопарди, а Норвегия и Испания не остават по-назад.
Следователно танковият контингент Leopard може да се окаже доста значителен, осигурявайки на Украйна способността да изтласка руските войски от техните землянки, като по този начин инжектира така необходимата мобилност във война на изтощение, която в момента позволява на президента на Русия Владимир Путин да убива цивилни и разбиват на прах икономическата инфраструктура на Украйна систематично и предимно безнаказано.
Правителствата на НАТО изпитват облекчение, че Шолц най-накрая е направил правилния избор, макар и само след като е опитал всичко останало. Съединените щати и Европа са „напълно, изцяло, напълно обединени", радостно заяви президентът Джо Байдън, след като стана известно решението за германските танкове.
Шолц далеч не се извинява за безпокойството си, а вярва, че се е оправдал добре. Той запази своята Социалдемократическа партия единна по един дълбоко противоречив въпрос. Той също така убеди американците да доставят своите танкове заедно с тези на Германия.
За съжаление, голяма част от този положителен разказ е само пожелателно мислене, тъй като пренебрегва както внезапния срив на влиянието на Германия в Европа, така и дълбоката стратегическа трансформация на континента поради войната в Украйна.
Решението да се доставят танкове на Украйна означава значително задълбочаване на западното военно участие в конфликта. Но това е само първата от много по-нататъшни ескалационни стъпки, с които правителствата на НАТО със сигурност ще се сблъскат през следващите месеци, независимо от развитието на войната.
Ако неизбежната руска пролетна офанзива срещу Украйна се окаже по-успешна, отколкото се опасяват в момента, исканията за доставка на бойни самолети за въоръжените сили на Украйна ще нараснат. Както и предложенията за още по-пряко участие на НАТО в защитата на небето на Украйна. Днес това е немислимо. Но доставката на западни танкове доскоро също беше табу.
Обратно, ако очакваната украинска офанзива се представи по-добре, отколкото предвиждат военните плановици на НАТО, ще възникне въпросът за освобождаването на окупирания Крим – с очакваното бягство на стотици хиляди руски заселници от полуострова. Както и рискът режимът на Путин да прибегне до ядрена ескалация, за да предотврати пълното унижение и крах.
Склонността на Шолц да взема всяко стратегическо решение твърде късно и само по принуда вече сериозно навреди на европейската сигурност. Но това може да бъде катастрофално за критичните избори, пред които е изправен НАТО през следващите месеци. Далеч от това да бъде трансформиращо, решението на Германия относно танковете не предлага никаква увереност, че бъдещите стратегически избори на най-значимата и най-богата нация в Европа ще бъдат постигнати със скоростта или решимостта, които ще бъдат все по-необходими. Нито пък в Берлин има сериозна преценка колко много ще трябва да се адаптира Германия към фундаменталните промени, настъпили в Европа поради касапницата в Украйна.
Стратегическият център на тежестта на континента се измести решително от западния му край, където Германия и Франция решаваха нещата, към Централна и Източна Европа. По време на войната в Украйна натискът от страни като балтийските държави и Полша принуди Берлин да направи избор. Тези нации са придобили морален авторитет, защото са били много по-ясни и реалистични относно опасността от имперска Русия и също така упражняват по-пряко и практическо влияние върху вземането на решения на континента.
Това означава, че някои от старите мечти за насърчаване на „европейска стратегическа автономия", различна от САЩ, са излишни; Шолц косвено призна зависимостта на Европа от САЩ миналата седмица, като поиска американските танкове да придружават германските в Украйна. Това също така означава, че френско-германските планове за поддържане на ясно разграничение между страни във или извън институции като Европейския съюз и НАТО трябва да бъдат изоставени.
Великобритания остава критичен играч в европейската сигурност, независимо от Брекзит. Въпреки липсата на каквато и да е официална връзка със сигурността с ЕС, нейната репутация, отпечатък и влияние върху воденето на войната в Украйна са много по-големи от тези на Франция или Германия. И обратно, никаква бъдеща стабилност и сигурност за Украйна не са възможни, без тази страна да стане – по същество, ако не и по форма – членка както на ЕС, така и на НАТО.
Истинската задача на Германия е да признае тази фундаментална европейска трансформация. Вместо това Шолц изглежда все още вярва, че, както той каза наскоро, ако Русия изтегли войските си от Украйна, „можем да се върнем към мирен ред, който работи и да го направим отново безопасен".
Това са пълни глупости. Германия ще потвърди европейското си значение, когато оръжията в крайна сметка млъкнат и светът погледне към дълбоките джобове на Берлин, за да помогне за възстановяването на Украйна. Но Германия ще се бори да повлияе на прекрояването на картата на сигурността на Европа.