Два текста от Washington Post и American Spectator са посветени на световната ситуация в контекста на Украйна. Но ако WP заема консервативна позиция и твърди, че китайско-руският блок отстъпва, то AS заема реалистична позиция и заключава, че бъдещето принадлежи на антизападния лагер.

WP: Три от най-впечатляващите геостратегически грешки от последните 250 години са свързани с Русия: нашествието на Наполеон преди 210 години, нахлуването на Хитлер 129 години по-късно и специалната операция на Русия в Украйна 81 години по-късно.

Путин се опита да покаже, че Русия е страховита нация, а Украйна не е нация. Той настоя, че «Украйна» е просто наименование на територия, а не политическо обозначение. Той демонстрира, че Русия, с много по-малка икономика от Италия и брутен вътрешен продукт, по-малък от Тексас, е дори по-малко впечатляваща политически, отколкото материално, тъй като нейната авторитарна култура поражда стагнация, корупция и подлизурство, пише изданието.

The American Spectator: 

Китай, отначало тихо, а след това все по-открито, започна да преследва това, което президентът Си Дзинпин сега нарича своята «китайска мечта» — Китай да замени Съединените щати като лидер на световния ред.

Преди повече от сто години Макиндер предупреди, че контролът над Евразия от съюз на враждебни велики държави може да доведе до създаването на световна империя.

Преди осемдесет години Спайкман предупреди американските политици да се съсредоточат върху запазването на геополитическия плурализъм в Евразия, от който зависи тяхната сигурност.

Днес Джордж Уил вижда укрепването на стратегическото партньорство между Китай и Русия като промяна в «съотношението на световните сили» в полза на световните демокрации. Сигурно никога не е учил геополитика.

Но великият дипломат Джордж Кенан беше добре запознат с геополитиката.

През 1997 г. той предупреди, че разширяването на НАТО ще доведе до възраждането на силна Русия.

Освен това той беше добре запознат и писа за събитията, довели до избухването на Първата световна война, която той с право нарече „изходната катастрофа“ на 20-ти век.

Събитията от 2022 г., които Джордж Уил счита за «окуражаващи и положителни» — ​​формирането на враждебни съюзи на големи държави, войната в Източна Европа, кризите в Южнокитайско море — съвпадат с трагичната последователност от събитията, довели до Първата Световна война.

Историята не се повтаря, но се римува.

А противно на оптимистичните размишления на Джордж Уил, тази рима в днешните събития е просто плашеща.

ПП