Отварянето на българските клубове в страната според него е "организирана дейност" и с напрежението, което създава чрез тях българската страна, тя е избрала "подхода на конфронтацията"

От македонец не можеш да направиш българин. Не може с договор да бъде сменено националното самосъзнание на цял един народ. Това каза македонският президент Стево Пендаровски в днешното си годишно обръщение към парламента, цитиран от БГНЕС.

Относно вписването на българите в конституцията, президентът заяви, че "никой не трябва да притиска или да задължава някой да гласува против волята му".

Отварянето на българските клубове в страната според него е "организирана дейност" и с напрежението, което създава чрез тях българската страна, тя е избрала "подхода на конфронтацията".

Няма такъв пример в историята, в който националното самосъзнание на цяла нация да бъде променено с договор, подчерта президентът, говорейки за напрежението между македонци и българи, визирайки предполагаемата от македонска страна заплаха за идентичността.

Модифицираното френско предложение, което ни раздели до невиждани граници, предизвика множество противоречия, но всички те бяха пряко или косвено свързани със страха от заплаха за идентичността на македонците и македонския език. Позовавайки се на тезата, че само като българи можем да влезем в Европейския съюз, искам да подчертая, че няма абсолютно никакъв начин от македонец да направиш българин, подчерта днес президентът Стево Пендаровски по време на годишното обръщение.

По повод масовите протести, които се проведоха през летния период във връзка с така нареченото „френско предложение“, Пендаровски подчерта, че в страната е създадена атмосфера на ожесточено политическо напрежение.

"Това са два различни по идентичност кодове, два различни народа със свои специфични етногенезаиси. Няма такъв пример в историята, в който със споразумение се променя националното самосъзнание на цял народ", подчерта президентът.

"И след пет месеца съм дълбоко убеден, че позицията, която изразих на 3 юли тази година, че решението да се приеме модифицираното френско предложение не е нито исторически триумф, нито исторически провал, може да издържи днес на аргументирана критика. В същото време отказвам да повярвам, че политическата цел или приоритет на президента на Франция или например на германския канцлер е да обезличат македонския народ, за да ни вкарат в Европа като българи", подчерта Пендаровски.

Практическите стъпки след приемането на френското предложение според него само са потвърдили, че формулирането на македонския език в рамката е недвусмислено, което, както той заяви, е било ясно потвърдено чрез подписване на споразумението с Фронтекс.

Държавният глава подчерта също, че в контекста на международното признание на македонската идентичност това е година на голяма стъпка и с окончателното създаване на Македонската православна църква - Охридска Архиепископия в рамките на православното екуменичество.

"Въпреки че става въпрос за решения на религиозните власти, безспорен факт е, че чуждестранната пропаганда в цялата история, а и днес, се опитва да разклати духовната връзка на македонците с тяхната църква", подчерта Пендаровски .

Според президента това положително развитие на събитията е позволило за първи път от много години македонците да се поклонят в манастира „Свети Отец Прохора Пчински“ на мястото, където са положени основите на съвременната македонска държава.

"Но днес не е лошо да си припомним каква е нашата грижа, по-точно незагриженост за македонския език, у дома, в родината, където твърдя, че идват по-големи опасности за съществуването ѝ от атаките на България. Беше ли необходимо да изчакаме 100-годишнината от раждането на Конески, за да се изправим пред нашата незагриженост за езика в общественото пространство, с драстично намаленият брой лекторанти и македонисти в света, със само няколкото останали класа с македонски деца, изучаващи македонски език в диаспората или отчаяното състояние на младия преподавателски състав, който не се подновява от години във факултетите и институтите по македонски език", заяви президентът.

Промяна на конституцията?

"Нуждаем се от кристално ясна и чиста правна и политическа процедура за промяна на конституцията, както подобава на една европейската демокрация. Никой не трябва да притиска или да задължава някой да гласува против волята му", заяви президентът Стево Пенндаровски.

Той каза, че законодателите трябва да вземат предвид две неща по отношение на въпроса за промяна на конституцията.

"Първо, че самото съдържание на конкретното предложение, вписването на българите и части от други народи в конституцията, по никакъв начин не унищожава македонската идентичност. И второ, тези, които днес са против, ако наистина вярват, че ЕС е наша стратегическа цел, наша стратегическа константа от 1991 г. до днес, ако днес са против, как ще гласуват за тази конституционна промяна, когато бъдат на власт", каза Пендаровски.

Нашето задължение да променим конституцията, подчерта президентът, не е свързано с отварянето на българските клубове в страната, но остава впечатлението, че „става дума за организирана дейност“, което не допринася за изграждането на доверие между Скопие и София.

"С напрежението, което повдигна отварянето на тези клубове, за съжаление, другата страна избра конфронтация вместо подход на сътрудничество, която се съчетава с публичната реторика на българските историци в Съвместната комисия, които настояват историята да доминира над цялостната двустранна програма, вместо да бъде само един неин сегмент", каза Пендаровски.

Фактът, че няма системно нарушаване на правата на българското малцинство, не трябва да ограничава възможността им да отварят клубове там, където искат и колко искат, но, както той подчерта, със строго зачитане на македонските закони, които са съвместими с европейските.

"За по-младите, които не помнят 90-те години, въпреки общото възприятие, македонците и македонските граждани знаеха как да се обединят и да работят заедно в интерес на държавата, без значение кой е на власт," заяви президентът.

Той припомни и че Резолюцията за държавните позиции по отношение на България миналата година беше подкрепена от 95 депутати.

На въпрос дали може да има гаранции, че това ще бъде последното искане в процеса на преговори, президентът Пендаровски цитира като пример, че България и Румъния, които са членки на Съюза в продължение на петнадесет години, наскоро бяха блокирани за влизане в Шенген.

"Ако две членки на Съюза бяха блокирани за влизане в един от най-важните проекти в единното европейско пространство, разбира се, никой не може да даде гаранции на страна-кандидат, която току-що е започнала преговори, които не са праволинейни", каза Пендаровски.

Затова, според Пендаровски, в процеса РСМ трябва да се фокусира върху изпълнението на критериите, които ще осигурят по-добър живот на македонските граждани.