Руските атаки срещу украинска цивилна инфраструктура, включително и енергийни централи, бяха определени от службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека и от „Амнести интернешънъл“ като възможни военни престъпления.
В петък Русия изстреля десетки ракети срещу обекти из цяла Украйна, като прекъсна електричеството във втория най-голям град, порази критична инфраструктура на юг и предизвика експлозии в столицата Киев, казаха украински официални лица.
Същевременно при украински обстрел срещу контролираната от Русия Луганска област са загинали осем души, а 23 са били ранени, заяви назначената от Москва местна администрация. Агенция Ройтерс отбелязва, че не е успяла да потвърди съобщенията от бойното поле.
Какво гласи международното право?
Според Женевските конвенции и някои допълнителни протоколи, оформени от международни съдилища, страните, въвлечени във военен конфликт, трябва да правят разлика между „граждански обекти и военни цели“, като атаките срещу граждански обекти са забранени.
Въпросната забрана е кодифицирана и от Римския статут на Международния наказателен съд, който по-рано тази година започна разследване за възможни военни престъпления в Украйна.
Това изглежда ясно дефинирано, но някои инфраструктурни обекти, които са притежавани и контролирани от цивилни, също могат да бъдат военни цели. Военните цели са дефинирани като „тези обекти, които по своята същност, разположение, цел или употреба биха могли да окажат ефективен принос за военно действие“ и чието разрушаване или завладяване „дава определено военно предимство“.
Военна или гражданска е енергийната инфраструктура?
Енергийната инфраструктура отдавна се смята за обоснована военна цел, доколкото тя помага за дейността на вражеската армия, пише експертът по военно право Майкъл Шмит в блога „Военни статии“, който е поддържан от института „Либер“ към Военната академия на САЩ в Уест Пойнт.
Тъй като руските удари срещу енергийна инфраструктура се засилиха, вече изглежда все по-малко вероятно, че руската армия би могла да посочи „определена“ военна полза от всяка една атака.
„Казано по-просто, руските сили почти със сигурност поразяват много мишени, които не могат да бъдат квалифицирани като военни цели“, обяснява Шмит. Русия казва, че атакува военни обекти, включително и енергийна инфраструктура.
Как се съпоставят военните и цивилните нужди?
Дори и някои мишени да могат да се приемат за военни цели, нещата не приключват с това, казва Катарин Фортин, която е преподавател по международно право в Утрехтския университет.
Военните трябва да преценят дали щетите и загубите, понесени от граждани при подобни нападения, са прекомерни с оглед на конкретното и пряко военно предимство, каза тя.
„В този случай изглежда могат да се очакват много съпътстващи смъртни случаи и наранявания сред граждани, предвид факта, че прекъсванията на електрозахранването лишават хирурзите от възможността да работят, отнемат достъпа до здравни грижи и създават условия, при които уязвими лица умират от студ или глад“, обясни Фортин.
Каква е оценката на военните прокурори за настоящите атаки?
Найджъл Повоас – прокурор, оглавяващ екип от международни експерти, които помагат на украинското разследване на военните престъпления, каза, че през последните два месеца руските атаки „са били съсредоточени върху унищожаването на инфраструктура с критично значение за оцеляването на цивилни“. Става въпрос за обекти, свързани с „отоплението, водоснабдяването, енергията и здравеопазването“.
Както Шмит, така и Повоас смятат, че мащабът и интензивността на нападенията могат допълнително да се разглеждат като „действия или заплахи с насилие, чиято основна цел е да се разпространява терор сред цивилното население“.
Това е забранено от международното хуманитарно право и е потвърдено като военно престъпление от решенията на Международния наказателен трибунал на ООН за бивша Югославия във връзка с обсадата на Сараево.
