Съветският емигрант и химик Анна Крилов предупреждава, че "пробуждането" (уокизмът) унищожава науката и дори цивилизацията
На снимката е Анна Крилов, учен - химик от университета на Южна Калифорния. Тя е емигрантка от СССР, учен и пророк. Повече за нея по-късно в този пост.
Но първо, това което се случва в "Туитър". Ако не сте гледали вече, вижте го сега! Дълго е само две минути. Това е смъртта на една цивилизация, под формата на своеобразна молитва.
Защо това е пример за смъртта на една цивилизация? Защото бележи края на цялата наука и медицина, пожертвани в името на идеологическа вяра. Това е лудост! Но също така разкрива защо уокизмът (идеологията на „събудените“ бел. ред.) не е просто дразнещ. Той е пряка заплаха за основите на нашата цивилизация. Всички онези хора, които преди около десетилетие мислеха, че точните науки ще бъдат имунизирани срещу тази болест, която фатално разяжда хуманитарните науки, грешаха.
Не ми вярвате?
Ето списание Nature. То е едно от най-известните научни списания в света - публикува кратък материал, изискващ самоубийството на науката в името на "деколонизацията". Откъси:
„През цялата си кариера съм изучавал дъждовните системи за отглеждане на култури заедно с колеги от Субсахарска Африка, по-специално Малави, Зимбабве и Танзания. Тези колеги не са канени от своите бели, западни сътрудници да говорят на големи конференции или да са съавтори на статии за селското стопанство. Аз и моите колеги от Международния център за подобряване на реколтата на царевицата и пшеницата (CIMMYT) се надяваме да обърнем тази тенденция като се застъпваме за деколонизация чрез авторство. Като начало екипът ми ще включи параграф (във всяка публикация бел. ред.) за това какво е постигнал всеки автор за включване на половете (gender) и глобалния юг в публикациите.
Повечето от 13-те земеделски генни банки и изследователски центрове в глобалното научноизследователско партньорство, използват h-индекс за оценка на ефективността. Това е показател за производителността и влиянието на учения, който дава приоритет на най-добрите публикации. Алтернативните индекси, като Google Scholar, който включва и резултати като глави от книги, могат да бъдат по-малко елитарни и да включват по-широк спектър от гледни точки."
Сега ми е лесно да повярвам, че западните учени несправедливо и глупаво пренебрегват мнението на местните фермери по света. Вярвам също, че наука, която се фокусира само върху по-високите добиви, но не обръща внимание на цялостната система на отглеждане на културите (например - здравето на почвата, връзката на земеделието с традициите на общността), е половинчата наука.
Но можете да поправите тези грешки, без да се налага да внасяте антиинтелектуална идеология на едро в практиката на науката! Фактът, че сте "обърнали внимание на пола (gender) и приобщаването на глобалния юг", не означава, че сте направили по-добра наука, също както и обещанието на полагащите клетва в медицинското училище на Университета в Минесота да въведат в своите практики местни начини за лечение не означава, че те практикуват по-добра медицина.
Но ако имате време, вижте тази статия на Анна Крилов -химик-изследовател в Университета на Южна Калифорния, родена в СССР.
Тя е публикувана миналата година. В нея Крилов разказва за това как в Съветския съюз политизират науката и отправя предупреждение към Запада:
„Днешният ми опит като професор по химия в американски университет през 2021-а година, връщат у мен спомени за училищата и университетите в СССР. Нехубави спомени, по-скоро кошмари по Оруел. Ще сравня миналия и настоящия си опит, за да илюстрирам паралелите между СССР и САЩ днес: атмосферата на страх и автоцензура; вездесъщност на идеологията (фокусиране върху примери от науката); нетърпимост към различни мнения (т.е. потискане на идеи и хора, цензура и новоговор); използване на социално инженерство за решаване на реални и въображаеми проблеми."
И още:
"В СССР на всичко и всички се гледаше през призмата на марксистко-ленинската идеология. Всичко беше критично анализирано от гледна точка на класовата борба, борбата между потисниците и потиснатите. Буквално всичко – от прически и мода до романи и философия. Веднъж получих известие за "прокарване на империалистически дневен ред" за това, че се появих с дънки на неформално училищно събитие. В часовете по литература анализирахме образите на потиснатите хора в романите на Лев Толстой, класовата борба в поемите на Пушкин, както и признанията за корупция и декадентски упадък на Запада в книгите на Хемингуей.
Науката не беше пощадена от този идеологически контрол. Всяка институция имаше отдел, натоварен с извършването на контрол и гарантиране, че науката и учените са в строго съответствие с марксизма-ленинизма. Независимо дали принадлежат към благотворната съветска наука или към прогнилите западни влияния, научните теории и идеи бяха разглеждани от партията, за да се определи дали са в съответствие с марксистко-ленинската философия и дали защитават интересите на пролетариата. Понякога цели дисциплини бяха обявявани за "буржоазна псевдонаука" и изследванията бяха забранявани с години. Примерите включват кибернетика и генетика. Понякога партията посочваше за вредни конкретни теории, например като Резонансната теория в химията, и извърши чистка. Това създаде трайни щети и имаше пряко икономическо въздействие.“
Звучи ли ви познато? Крилов казва, че сега това е повсеместно в академичните среди, включително в областта на STEM (наука, технология, инженерство, математика). Тя цитира изследвания, които показват, че автоцензурата в ерата на Маккарти е нищо в сравнение с днешната:
„От началото на петдесетте години се провеждат проучвания, които измерват колко често американците автоцензурират речта си. През 1953 г. 13% от американците се самоцензурират (за справка, това е ерата на Маккарти). През 2019 г. 40% от американците се самоцензурират (това е ца цялото население. Процентът е по-висок сред високообразованите и 60% сред студентите). Резултатите от анкета на MIT (Масачусетския технологически институт), проведена през ноември 2021 г. са още по-обезпокоителни: 60% са отговорили с "Да" на въпроса "Усещате ли ежедневно, че гласът ви или гласовете на колегите ви са ограничени в MIT?", а 83% отговарят с "Да" на въпроса "Притеснявате ли се предвид настоящата атмосфера в обществото, че гласът ви или гласовете на колегите ви са все по-застрашени?"
Както и да е, а какви бяха "трайните щети" и "прякото икономическо въздействие" на съветската идеологизация на науката? Помислете за съдбата на любимия биолог на Сталин, Трофим Лисенко. Ето и какво пише Крилов:
„Лисенко пропагандира марксистката идея, че ако подложите културите (или хората) на подходящи стимули, можете да ги превърнете в каквото пожелаете. Можете да научите портокаловите дървета да растат в Сибир. Това, разбира се, е пълна псевдонаука, както е било добре известно на мнозина по онова време.
И все пак, Лисенко се издигна до властова позиция, защото неговата фалшива наука беше подкрепена от правителството. Противниците му са уволнени и хвърлени в затвора. Мнозина, включително известният генетик Вавилов, загинаха в ГУЛАГ. Лисенко остава на власт повече от 30 години, 12 години след смъртта на Сталин.
Защо партията го подкрепяше толкова силно? Първо, те харесваха посланието му. Лисенко обещаваше земеделско чудо. Второ, те харесваха враждебността му към Запада. Трето, харесваха родословието му. Лисенко е дете от образец на "народен учен", защото произхожда от семейство на бедни селяни. Пресата с любов го нарича "босоног учен". Не се научава да чете до 14-годишна възраст. За разлика от него, основният му опонент Вавилов – блестящ биолог – е заподозрян заради класовия си произход ("интелигенцията"). Такава беше официалната партийна политика — бързо да издига членовете на пролетариата на ръководни постове в селското стопанство, науката и промишлеността.
Фалшивата наука на Лисенко е използвана за въвеждане на нови земеделски практики в голям мащаб. В резултат на това реколтата намаля драстично и милиони хора умряха от глад. Въздействието не се ограничава само до СССР. Теориите на Лисенко са възприети и от Мао Цзедун в Китай, където водят до Големия китайски глад (от 1959 до 1962 г.), в който загиват десетки милиони.“
Лисенко просто деколонизира науката! Какъв е проблемът? Партията отпразнува класовото многообразие, като промотира сина на пролетариата. Така че какво от това, че е бил зле образован. Разнообразието е компонент на качеството, прав ли съм?
И със сигурност нашите лекари и учени, които вярват, че можете да превърнете едно момче в момиче с достатъчно приложение на хормони, хирургия, законотворчество и наказване на тези, които не са съгласни, са научили нещо от пионера д-р Лисенко.
Тук Крилов сравнява механизмите на тоталитарната цензура в СССР със съвременните САЩ:
„Научните статии се оттеглят или самооттеглят не поради научни съображения, а защото констатациите се считат за обидни за някои или защото противоречат на доминиращия разказ. Много примери са от биологията, но тази идеологическа намеса не се ограничава само до науките за живота.
Механизмът на цензурата и потискането е различен от този на Съветска Русия.
Тя не се администрира от правителството, а по-скоро от бдителни хора в "Туитър"– от възмутени тълпи, които използват социалните медии, за да призоват за наказание онези, чиито възгледи намират за неприемливи. Но тълпите сами по себе си не биха могли да наложат цензура. В западните демокрации възмутените тълпи не горят еретици на клада, поне все още не, не спират статии, не отменят семинари. Това се прави от хора на властови позиции - ректори на университети, ръководители на катедри, редактори на списания. В "Ню Йорк Таймс", по повод случая на Дориан Абът, Брет Стивънс нарече това "култура на страхливеците".
За съжаление, някои организации институционализират цензурата."
Това е въпросът, който се опитвам да изтъкна в "Живей без лъжи". Не е необходима всесилна държава, за да се създаде тоталитарна среда. Нужни са ви само завладяни институции и социални медии. Д-р Крилов е жена, дошла в Америка от комунистическа страна, която отчаяно се опитва да накара американците да се събудят и да се борят с това, което се случва в тази някога свободна страна!
Хората, които си мислят, че "това не може да се случи тук", се разкриват като глупаци всеки ден. Това се случва тук, точно както Солженицин предупреждаваше, че може да се случи.
И има още много. Споделете широко публикацията на Крилов. Тя завършва с думите: Не живейте с лъжи!
"Мой приятел евреин ми разказа един стар виц: "Каква е разликата между евреин песимист и евреин оптимист? Песимистът се оглежда наоколо и казва: "Нещата не могат да станат по-зле", а оптимистът казва: "Разбира се, че може!"
Трябва решително да се противопоставим на този възход на нелиберализма, преди да е станало твърде късно. Той няма да изчезне от само себе си.
Какво може да се направи? Ето няколко идеи: Първо, говорете открито, не се подчинявайте на насилниците, откажете се от новоговора. Ако видите, че царят е гол - кажете, че царят е гол. Второ, организирайте се, безопасността е в броя. Организации като Алианс за академична свобода, Фондация за индивидуални права и изразяване, Фондация срещу нетолерантността и расизма и Хетеродоксална академия могат да осигурят платформа за действие и защита от последствия. Дайте своя принос в защита на хуманизма, демокрацията и либералното Просвещение. "
Тези хора няма да слязат лесно от власт. Свидетели сме на яростта сред управляващата класа заради опита на Илон Мъск да върне справедливостта и баланса обратно в "Туитър", а ЕС заплашва да затвори медиата изцяло! Много високопоставени леви журналисти в САЩ блееха като овце, за да осъдят Мат Тайби за това, че е публикувал действията на стария "Туитър", за да спре дискусията за лаптопа на Хънтър Байдън, който заплашваше президентството на баща му. Това са малки примери, но вие знаете, че това се случва навсякъде.
Вижте този клип набившия главен цензор в Twitter:
И вижте неговия произход. Воин за социална справедливост до пръсване с контрол върху съдържанието на най-важната социална медийна платформа в света, за да я направи "безопасна":
Означава ли завладяването на "Туитър" крах на западната цивилизация? Е, когато го кажете така, звучи глупаво. Но "Туитър", независимо дали ви харесва или не, се превърна в съществена част от начина, по който комуникират елитите в много институции и професии. Той е част от производството и дисциплинирането на разказите. Той не може да бъде отделен от по-преките заплахи за цивилизацията като например онази отблъскваща клетва в Медицинския факултет на Университета в Минесота. Всички те работят заедно. Те искат да премахнат истината, свободата, знанието и справедливостта и всичко това да послужи на идеологическата цел за радикален егалитаризъм.
Какво ще стане, ако загубим?
Какво ще стане, ако цивилизацията трябва да слезе в катакомбите? Как може да се практикува наука (например) при такива условия? Вижте, написах “Бенедиктинската опция - стратегия за християните в постхристиянска нация” и "Живейте без лъжи", за да повдигна въпроса как християнската вяра и историческото и културното познание могат да бъдат запазени при такива условия. Но как може да се прави наука? Искрено се питам. По-добре да си зададем тези въпроси сега и да предложим отговори.
Род Дреер е старши редактор в The American Conservative. Журналист т три десетилетия в списания и вестници, автор на три бестселъра на Ню Йорк Таймс – „Живейте без лъжи“, „Опцията на Бенедикт“ и „Малкият път на Рути Леминг“ – както и "Crunchy Cons" и „Как Данте може да спаси живота ви“ .
Род Дреер живее в Батън Руж, Луизиана.
Род Дреер, theamericanconservative.com, Превод: Георги Ванчев
