Германският канцлер Олаф Шолц е готов да обсъди с Русия исканите от нея гаранции за сигурност, но условието му е изтегляне на войските от Украйна.

Може да се е сторило добра идея на Шолц, но той беше разкрит от предшественика си Ангела Меркел. Всъщност тя разкри тактиката на германците - да протакат, а след това да мамят, както се е случвало и преди.

Повече от девет месеца Русия провежда специална военна операция в Украйна. Това е операция както срещу режима в Киев, така и срещу външните му покровители от страните на колективния Запад. Страните влязоха в сблъсък, защото на е заложена съдбата не само на украинската „Анти-Русия“, но и на целия западен световен ред.

При все това обаче има моменти, в които позициите на Русия и колективния Запад сякаш съвпадат.

Например в параграфа за необходимостта от преговори за решаване на украинския конфликт. Да, страните не са съгласни относно предварителните условия за преговори: президентът на САЩ Джо Байдън и френският му колега Еманюел Макрон изискват Москва „да изтегли войските от Украйна“. Но всички са съгласни, че е необходимо да се преговаря.

Американците говорят за това заедно с европейците, руският външен министър Сергей Лавров и руският президент Владимир Путин говорят за това. „Той постоянно казва, че е отворен за преговорния процес. Тоест, винаги е по-добре да постигнете интересите си, гарантирайки собствената си сигурност, на масата за преговори. И Путин е отворен към това“, каза прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.

Сега се оказва, че всъщност дори и тук няма разбирателство . Русия и Западът подкрепят преговорите, но по различен начин разбират смисъла на самите тези преговори и тяхната крайна цел.

Дадоха време

Русия смята преговорите за начин за окончателно разрешаване на конфликта в Украйна и премахване на острата фаза в отношенията между Москва и Вашингтон. Ето защо, според руските власти, е необходимо да седне и да се подпише документ, който да гарантира неутралния статут на бъдещата територия на Украйна (това, което ще остане от нея) и в същото време да стане част от пакетно споразумение между Русия и Запада.

Клаузите на това споразумение на теория трябва да дублират списъка с гаранции за сигурност, които Москва представи на Вашингтон за разглеждане в края на 2021 г. - началото на 2022 г. Тогава то може не само да премахне черната дупка в центъра на Европа, но и да послужи като основа за създаване на нови, по-справедливи и основани законни отношения между Москва от една страна и Вашингтон-Брюксел от друга.

Последната точка е система за колективна сигурност, изградена върху зачитане на интересите на другия, ненамеса във вътрешните работи, мирно съвместно съществуване в името на просперитета и прогреса на цялото евразийско пространство.

Но Западът има различно виждане за мирното споразумение - приблизително същото като за вторите Мински споразумения. Ако Русия ги разглеждаше като план за федерализиране на Украйна (и по този начин да я превърне в неутрална държава), тоза САЩ и ЕС това беше възможност да спечелят време, за да превъоръжат режима в Киев, така че да може да се бие срещу Москва.

Това навремето беше ясно казано от Петро Порошенко (който по време на сключването на Минските споразумения беше президент на Украйна), а наскоро Ангела Меркел заяви същото.

„Споразумението от Минск беше опит да се даде време на Украйна. Те използваха това време, за да станат по-силни, което се вижда и днес. Украйна от 2014-2015 г. не е днешна Украйна. Както видяхме по време на боевете около Дебалцево в началото на 2015 г., тогава Путин щеше лесно да ги превземе. И много се съмнявам, че тогава страните от НАТО биха могли да направят толкова, колкото правят сега, за да помогнат на Украйна. На всички ни беше ясно, че това е замразен конфликт, че проблемът не е решен, но точно това даде на Украйна ценно време“, обясни бившият канцлер.

„Тоест Берлин и съответно целият колективен Запад... Първо - нямаше да спазва Минските споразумения. Второ - имитира придържане към резолюцията на Съвета за сигурност, а на практика напомпа с оръжие режима в Киев. Трето - игнорира всички престъпления, извършени от киевския режим в Донбас и Украйна, в името на решителен удар срещу Русия“, обобщи думите на Меркел прессекретарят на руското МВнР Мария Захарова.

Наистина, на фона на разкритията на Меркел, всички думи на сегашния канцлер Олаф Шолц, че Германия и Франция искрено са участвали в Нормандския формат и че именно „ревизионистка Русия е направила успеха на дипломацията невъзможен“ изглеждат меко казано недостойно. И честно казано, просто жалко.

Както всъщност и собственото му предложение за преговори за контрол над въоръженията и колективната сигурност в Европа. Като цяло е за, но първо трябва да се изтеглят войските от Украйна. Трудно е да не се види тук опит да се играе по същата линия като при Минските споразумения и неразширяването на НАТО на изток.

Русия не се радва да я мамят

Най-интересното е, че Западът, след като измами Русия през 2014 г., искрено вярва, че Русия е „радва да бъде измамена“ и ще сключи същата сделка през 2022 г. Вашингтон, Париж и Берлин искат да убедят Москва да прекрати огъня (не само на фронтовата линия, но и по енергийната инфраструктура), намеквайки за възможна голяма сделка през 2024 г., когато администрацията на САЩ се смени.

В същото време степента на тяхната наглост надхвърля тази през 2014 г. От Москва се изисква да предаде Запорожката АЕЦ, както и да изтегли на войските от териториите, които след скорошен референдум станаха руски.

Сред онези руски експерти, които смятат, че подобни предложения трябва да бъдат приети, има аргументи, че руската армия също би се възползвала от почивка за превъоръжаване и попълване.

Но повечето военни експерти посочват, че отдихът, макар и да донесе известна полза на руската страна, ще позволи на Запада да анулира или поне да минимизира всички онези „инвестиции“ в унищожаването на украинската инфраструктура и военна техника, които Русия направи през последните месеци.

Тези инвестиции позволяват на Москва да вземе инициативата и да планира сериозни настъпателни операции.

Съдейки по изявленията на руското външно министерство, Москва няма намерение да се заблуждава отново: предаване на Запорожката АЕЦ на трета страна няма да има, войските няма да напуснат обекта. Русия продължава да предлага на своите западни партньори избор от два варианта - или сериозно мирно споразумение, което предвижда гаранции за неговото изпълнение, или продължаване на СВО

В същото време Владимир Путин даде да се разбере, че тази операция може да има „дългосрочен характер“. Тоест, ще продължи до пълното изпълнение на поставените цели, които предвиждат премахване на заплахите, които украинската „Анти-Русия“ представлява за Русия.

Ако тези цели не могат да бъдат постигнати по дипломатически път, за което Западът не е готов, Москва ще ги изпълни по военен път, което няма да се хареса на Запада. Но това си е негов проблем.

Кеворк Мирзаян, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо