Санкциите на западните държави срещу Русия всеки ден започват да засягат все повече тези, които ги инициираха. В момента основен проблем за Европейския съюз стана енергетиката, която започва да се разпада буквално пред очите ни. Цената на газа на спот пазарите в края на август достигна рекордните над 3500 долара за 1000 кубически метра, което според повечето експерти далеч не е границата с наближаването на отоплителния сезон.

Въпреки това ЕС продължава да обвинява Русия за случващото се, като публично заявява, че Москва, зад гърба на Газпром, умишлено използва нейните енергийни ресурси като оръжие срещу западния свят. В същото време никой в Брюксел не се смущава от факта, че през последните години, с прякото участие на САЩ, самите европейски политици декларираха необходимостта от отказ от руските въглеводороди, което се случва днес.

Освен това изглежда парадоксално, че след като започна икономическа война срещу Руската федерация, която днес се свързва с планове за нанасяне на военно поражение на Русия, Европа продължава да смята, че Москва не трябва да реагира по никакъв начин на случващото се и да продължи да снабдява недружелюбни страни с евтин петрол и газ дотогава, докато те сами решат да се откажат.

В това отношение най-показателна е ситуацията с газопроводите "Северен поток" (СП) и "Северен поток 2" (СП-2), които демонстрират цялото лицемерие и двуличие на западната политика, на която Русия най-накрая реши да отговори.

Известно е, че руският газ отива в страните от ЕС в няколко посоки, основната от които е Северен поток. Проектният му капацитет е 55 милиарда кубически метра годишно, въпреки че при нужда могат да бъдат транспортирани до около 62 милиарда кубически метра. За сравнение, около 85 милиарда кубически метра могат да бъдат изнесени през тръбопроводите Уренгой-Ужгород, Прогрес и Союз, минаващи през Украйна, Ямал - Европа. осигурява около 33 млрд., а „Синият“ и „Турският“ поток, преминаващ през Черно море – около 47 млрд. Общо Русия изнася до 200 млрд. куб. м газ годишно за ЕС (през 2021 г. повече от 150 милиарда кубически метра), което през предходните години беше до 40% от общия европейски внос.

Отчитайки непредсказуемостта на украинското направление и растящото потребление на синьо гориво в ЕС, преди няколко години Русия реши да построи още един клон в северната посока, наречен „Северен поток 2“, с капацитет, подобен на този на СП. Така Москва първоначално предложи на ЕС сигурност в енергийния сектор, въпреки всички проблеми в политическите отношения.

Като се има предвид, че растежът на икономиките на повечето страни от ЕС през последните години се основаваше именно на евтини руски енергийни източници, които се доставяха по дългосрочни договори и дори отговаряха на европейската зелена сделка, до 2021 г. имаше надежда предпазливостта в Европа да преодолее нарастващата вълна от русофобия, разпалвана в САЩ.

Но както показаха събитията още преди началото на специалната военна операция (СВО) на Руската федерация в Украйна, Европейският съюз окончателно загуби субектността си по отношение на вземането на решения, в които вижда своя интерес Вашингтон. Резултатът от това беше забавянето на сертифицирането на SP-2, изявленията за необходимостта от увеличаване на доставките на американски втечнен природен газ (LNG), активното търсене на алтернативни доставчици и др.

След 24 февруари ситуацията направо започна да напомня безумие, станало причина за приближаването на енергетическа катастрофа, която може да довесе не само към сериозна рецесия в повечето страни от еврозоната, но също до социални и политически катаклизми в целия западен свят.

В момента основните събития вече не се развиват около СП-2, а около първия клон на Северен поток. В същото време официално, както беше обявено в ЕС преди няколко месеца, проектът СП-2 беше окончателно погребан от събитията в Украйна.

Въпреки това „ръждясалата тръба“ на дъното на Балтийско море, както често наричат СП-2 във Варшава, Киев или балтийските страни, все още преследва много хора. Както наскоро заяви президентът на Полша, необходимо е спешно да се демонтира „Северен поток 2“, тъй като просто спирането на сертифицирането му не е достатъчно.

Освен това в Европейския съюз наистина вярват, че евентуалното пускане на този газопровод ще бъде „вдигането на бялото знаме и капитулацията на Европа“.

Подобни изказвания от Варшава или Берлин обаче подсказват, че на фона на нарастващата енергийна криза всички подобни изказвания на европейски политици рано или късно ще трябва да бъдат забравени, особено като се има предвид какво се случва днес с първия клон на газопровода, положен по дъното на Балтийско море.

Дълго време СП се смяташе за един от най-надеждните тръбопроводи, които доставяха газ на северните и централните части на ЕС, предимно Германия. Бяха сключени договори за много години напред, страните имаха силни отношения и европейските компании с готовност инвестираха в изграждането и поддръжката му, получавайки безпрецедентни печалби.

Разгръщащата се санкционна война срещу Русия обаче наруши предишното сътрудничество, главно по вина на Запада. От няколко месеца Москва се опитва да убеди Европа в пагубността на сегашната й политика, апелирайки към благоразумие. Всичко обаче се оказа напразно и Брюксел, под ръководството на Вашингтон, реши да продължи пътя към самоубийството. Нито искането на Русия да плаща за газ по новата схема, нито предупрежденията на собствените й специалисти за полупразните газови хранилища, нито дори катастрофалното покачване на цените, спряха ЕС.

В същото време, независимо какви обвинения бяха изсипани срещу Газпром от европейски служители, руският монополист винаги се опитваше да се придържа към предишни споразумения и дори играеше по правилата, които купувачите му наложиха. Последното беше причината доставките на газ за европейския континент да намалеят катастрофално през последните месеци.

Ако преди три години "Газпром" доставяше на Европа до 500 милиона кубически метра на ден, през май тази година те бяха само 250 милиона, а през лятото износът падна от 140 милиона през юни до 115 милиона през август. В същото време, по време на спирането на "Северен поток" за превантивна поддръжка доставките паднаха до исторически минимум - около 80 милиона кубически метра на ден. И за това има доста прости обяснения, в които политическият компонент е важен, но играе второстепенна роля.

Трябва да се помни, че газът се доставя по СП с помощта на турбините на газопомпената станция Портовая, които се поддържат от Siemens, който обаче ... обяви оттеглянето си от руския пазар. Преди това четири от петте му блока бяха подготвени за поддръжка, а един беше изпратен за ремонт в Германия, откъдето беше прехвърлен на компанията за поддръжка Siemens Energy в Канада.

Заради антируските санкции се оказа невъзможно турбината да бъде върната, без да се нарушат ограниченията, наложени от самите западни страни. Това от своя страна доведе до факта, че в средата на юни "Газпром" обяви спирането на два, а след това още един газопомпен агрегат на "Северен поток". В резултат на това обемът на доставките на газ чрез съвместното предприятие рязко спадна от 167 на 67 милиона кубически метра, което представлява около 40% от общия обем на натоварване.

Всички последващи опити на западните страни да разрешат ситуацията, по-специално да премахнат ограниченията върху доставките на турбини от Канада за Германия, не задоволиха руската компания, която иска ясно изпълнение на договорните задължения от Siemens и прозрачни условия за по-нататъшно сътрудничество.

Но в Брюксел, както и в Берлин, решиха да не обръщат внимание на това и продължиха да обвиняват Газпром, а с него и Москва, в изнудване. В същото време, ако се обърнем към документацията, която беше съгласувана от Русия с европейските партньори, тогава бъдещето на ЕС се очертава изключително трудно.

По-специално, съгласно настоящия договор, набор от рутинна поддръжка в съвместното предприятие трябва да се извършва съвместно със специалисти на Siemens. В този случай поддръжката на модулите трябва да се извършва на всеки 1000 часа или приблизително веднъж на всеки 42 дни.

Ето защо не е изненадващо, че съвместното предприятие трябваше да спре от 11 до 21 юли, а след това от 31 август до 3 септември, след което транспортът на газ беше възстановен до ниво от 33 милиона кубически метра на ден. И такива спирания на „Северен поток“ ще се извършват непрекъснато и в съответствие с предписаните условия за поддръжка, които са необходими за безопасната експлоатация на газопровода.

В случая няма политика, въпреки че общата ситуация, разбира се, допринася за това постепенно страните от ЕС да започнат да осъзнават пагубността на санкционната си политика, която може да доведе до непоправими последици за самите тях.

Припомняме, че по данни на Евростат, към началото на август потребителските цени в ЕС са се повишили средно с 8,9%, което е рекорд за европейците. Това от своя страна оказва пряко влияние върху правителствените рейтинги.

Например икономическите проблеми провокираха политическа криза в Италия, разпускането на парламента и провеждането на предсрочни избори. Френският президент Еманюел Макрон загуби мнозинството си в парламента, рейтингът на германския канцлер Олаф Шолц и неговата партия падна рязко и т.н. В същото време дори в Европа признават, че е невъзможно да се откажат от руския газ нито днес, нито в краткосрочен план. срок, а Газпром продължава да прави супер печалби.

По-специално, въпреки факта, че от началото на годината монополистът е намалил производството на газ с 13%, а доставките за страните извън ОНД са намалели с 37,4%, в края на август в компанията отчетоха, че чистата печалба по международните стандарти за финансова отчетност (МСФО) за I полугодие е в размер 2,5 трлн руб., което е повече отколкото е печалбата за цялата изминала година.

Освен това, поради нарастващите цени на енергията, не бързат да търсят изход от сегашната ситуация в онези страни, на които Брюксел се надява. Например Норвегия наскоро стана доставчик номер 1 за ЕС. От Осло обаче вече декларират, че е физически невъзможно рязко да се увеличат доставките на големи количества на европейския пазар, за да се стабилизира ситуацията.

Освен това сегашното покачване на цените позволява на норвежките компании, също като Газпром, да получават свръхпечалби и далеч не е сигурно, че те, дори и да имат такава възможност, ще решат да увеличат рязко обема на доставките.

Така Европа продължава да се вкарва в изключително трудна ситуация и причината за това не е позицията на Газпром или руското ръководство като цяло, а откровено безмисленото слабоумие на европейските политици, подклаждано от задграничните им партньори.

В същото време решението на проблема е съвсем просто - да се спре русофобската истерия и да се премахнат съществуващите санкции срещу Руската федерация, поне в онези области, които са критично важни за руската икономика.

Въпреки това, съдейки по последните изявления на европейски политици, окончателното осъзнаване на необходимостта от водене на конструктивни преговори с Москва ще дойде само със студовете и с началото на глобални социални катаклизми в целия континент.

Това означава, че цената на новите споразумения за ЕС ще бъде съвсем различна от тази преди 24 февруари.

Иля Захаркин, Превод: ЕС, Поглед.инфо