Лидерите на НАТО приеха нова концепция, която нарича Русия "най-голямата заплаха" за Алианса. Освен това САЩ възнамеряват значително да увеличат военното си присъствие на територията на няколко европейски държави едновременно. За какви държави става дума, каква заплаха представляват подобни решения за Русия и какво може да противопостави Москва на това?
В сряда участниците в срещата на високо равнище на НАТО в Мадрид приеха окончателна декларация, в която нарекоха Русия най-значителната заплаха за сигурността на Алианса. Лидерите на НАТО одобриха нова стратегическа концепция до 2030 г. Документът е публикуван на сайта на Северноатлантическия алианс. Предишната концепция беше приета през 2010 г. и беше коренно различна от новата версия, която по същество е фокусирана върху Русия.
„Руската федерация е най-значителната и пряка заплаха за сигурността на съюзниците, както и за мира и стабилността в евроатлантическия регион. Тя се стреми да установи сфери на влияние и пряк контрол чрез принуда, подривна дейност, агресия и анексия“, се казва в актуализирания документ.
НАТО също така нарича заплаха за Алианса и задълбочаването на стратегическото партньорство между Китай и Русия и опитите на тези страни да "подкопаят основания на правила международен ред". НАТО смята, че Русия иска да дестабилизира страните на изток и юг от страните, участващи в блока. В тази връзка лидерите на НАТО се споразумяха за значително увеличаване на силите с висока готовност на източния фланг.
„В Крайния север руската способност да пречи на съюзническите подкрепления и свободата на корабоплаването през Северния Атлантик е стратегическо предизвикателство за Алианса. Военното натрупване на Москва, включително в районите на Балтийско, Черно и Средиземно море, както и нейната военна интеграция с Беларус представляват предизвикателство за нашата сигурност и интереси“, се казва в документа.
В концепцията се посочва още, че НАТО не се стреми към конфронтация и не представлява заплаха за Руската федерация и изразява готовността си да поддържа отворени канали за комуникация с Москва „за управление и намаляване на рисковете, предотвратяване на ескалация и повишаване на прозрачността“.
„Стремим се към стабилност и предсказуемост в евроатлантическата зона и в отношенията между НАТО и Руската федерация. Всяка промяна в отношенията ни зависи от това дали Руската федерация ще спре агресивното си поведение и ще спазва ли напълно международното право", се казва в документа.
Специфичната стабилност и предсказуемост, към която се стреми НАТО, става ясно от скорошната биография на блока: през 1999 г. - бомбардировките на Югославия, през 2001 г. - оттеглянето на САЩ от договора за ПРО, през 2003 г. - инвазията в Ирак, през 2008 г. - подстрекателството Грузия до конфликт с Русия, през 2011 г. - унищожаването на Либия, от 2014 до 2022 г. - военното развитие на територията на Украйна. И в същото време през 1999 и 2004 г. имаше две вълни на разширяване на съюза към руските граници.
Военният експерт, член-кореспондент на Академията на военните науки Александър Бартош смята, че след срещата на НАТО „процесът на подготовка за война с Русия продължи“. „Москва ще трябва да вземе сериозни мерки за гарантиране на националната сигурност. Разбира се, тази подготовка ще изисква време, усилия и ресурси, включително за прехвърляне на войски. Но не можем да останем неактивни“, казва Бартош.
Натрупването на военно присъствие на НАТО близо до руските граници е враждебен ход, който представлява реална опасност. „И фактът, че на най-високо политическо ниво Русия беше прехвърлена от категорията на стратегическите партньори в категорията на основните заплахи за сигурността на Алианса, е още едно потвърждение за това. Съответно сега НАТО ще се укрепва в ускорен режим“, подчерта експертът.
Бартош е убеден, че през следващите месеци НАТО няма да стартира открита военна агресия срещу Русия, „но трябва да сме готови за всичко“. „От нас ще се изискват много сериозни мерки, за да гарантираме сигурността на западните граници, тъй като враждебните на Русия сили вече ще бъдат разположени от северната част на Скандинавския полуостров до Турция“, обясни събеседникът.
Решението да се посочи Китай като източник на стратегическо предизвикателство означава, че „ще има натрупване на сили и средства срещу Пекин“. „И това вече се прави – създават се допълнителни съюзи в тихоокеанския регион. И това също трябва да се разглежда като враждебни стъпки към Москва и Китай“, заключи Бартош.
Участниците в срещата на високо равнище в Мадрид също официално поканиха Финландия и Швеция да се присъединят към Алианса. Това стана възможно, след като Турция отмени ветото си върху членството им, проправяйки пътя за най-значителното разширяване на НАТО от десетилетия. Финландия има дълга граница с Русия (1271,8 км), а Швеция може да контролира входа на Балтийско море. Сега парламентите на всичките 30 членки на НАТО трябва да гласуват за изменение на учредителния договор на блока, за да приемат нови членове. В миналото това отнема до една година, но този път се очаква процесът да приключи по-бързо. Сенатът на САЩ вече се готви да проведе изслушвания по това заявление.
Освен това, след срещата САЩ обявиха засилване на групировката на силите си в Европа. Както каза президентът на САЩ Джо Байдън на среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, Съединените щати „ще отговорят на променящите се условия и също така ще засилят нашата колективна отбрана“. Според него НАТО трябва да може да отблъсква заплахите от всички посоки – във въздуха, по суша и по море.
Вашингтон ще изпрати две допълнителни ескадрили от изтребители F-35 в Европа. Броят на разрушителите в американската база “Рота” в Испания ще бъде увеличен до шест. Освен това в Полша Вашингтон ще разположи постоянния щаб на 5-ти армейски корпус (сухопътни войски) на въоръжените сили на САЩ.
Именно в Полша се очаква най-забележимо укрепване на НАТО. Тази седмица ръководителят на управляващата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински заяви, че за да се противопостави на "руската заплаха", Варшава възнамерява да увеличи размера на националната армия от 150 000 на 400 000 войници.
Предвижда се също закупуването на 500 реактивни системи за залповогън ХИМАРС, 32 изтребителя Ф-35, 250 танка “Ейбрамс” от последната версия, осем системи за противовъздушна отбрана “Пейтриът”. Според Качински такива мерки са необходими, за да се отговори на „руската заплаха“, ако е необходимо.
Освен това САЩ ще разположат допълнителни системи за ПВО в Германия и Италия. В Румъния САЩ възнамеряват да разположат "допълнителна" бригада на ротационен принцип от 3000 души, каза Байдън по време на пресконференция в Мадрид. „Ще укрепим ротационните си сили в балтийските държави“, добави американският лидер.
Думите на Байдън бяха коментирани от заместник-министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков. Според него Вашингтон "пропусна възможността да избегне сценария на ескалация", който Русия преди това е предоставила под формата на предложения за гаранции за сигурност. Дипломатът предупреди, че в страни, където военното присъствие на САЩ се увеличава, сигурността няма да бъде засилена, а рисковете ще се увеличат. „Няма да останем длъжни. Имаме възможности и ресурси, сигурността ще бъде гарантирана на 100%, каза заместник-министърът на външните работи. „И аз мисля, че тези, които предлагат този вид решения, хранят илюзията, че ще успеят да сплашат Русия – няма да успеят“, каза Рябков.
Да добавим, че някои от участниците в срещата в Мадрид бяха много войнствени. Белгийският премиер Александър Де Кро каза, че конфликтът в Украйна може да бъде разрешен "само на бойното поле". „И ние трябва да продължим да подкрепяме президента Зеленски, доколкото е възможно, за да спечелим на бойното поле срещу руската агресия“, каза Де Кро преди срещата.
Освен това германската преса отбеляза, че американските ядрени бомби, съхранявани в Германия, ще бъдат модернизирани. За тези цели Вашингтон ще похарчи 10 милиарда щатски долара. В Германия възнамеряват да отделят милиарди евро за закупуване на самолети, които могат да свалят тези заряди. В допълнение към това НАТО изрази готовност да увеличи броя на силите за бързо реагиране от 40 на 300 хиляди души. Това са военни части, които страните членки на Алианса са предоставили на разположение на Оперативното командване на военно-политическия блок.
Иля Крамник, експерт от Руския съвет по международни въпроси, изследовател в ИМЕМО на РАН, военен анализатор, смята, че дори след засилване на присъствието си на източния фланг НАТО ще се опита да избегне ескалация. „Така че в идеалния случай Алиансът ще се ограничи само до трупането на въоръжение в Европа. По правило реториката на САЩ и НАТО отива по-далеч от истинските намерения“, казва Крамник.
В същото време в дългосрочен план подобни решения на САЩ и техните съюзници увеличават риска от нови военни сблъсъци в Европа или от ескалация на настоящия конфликт, включително териториално. „В същото време да се замесим в челен сблъсък с НАТО е безперспективна идея, Алиансът все пак е по-голям. Да им се отговори симетрично също не е вариант. Така ще натоварим необосновано икономиката си поради надпреварата на въоръжението. Това трябва да се избягва“, каза анализаторът.
Събеседникът е убеден , че Русия трябва да търси асиметрични начини за гарантиране на собствената си сигурност, избягвайки ядрен конфликт. Най-ефективният отговор ще бъде разполагането на носители на тактически ядрени оръжия, например комплекси „Искандер“ и бойни самолети „в области, които ни интересуват“. „Трябва да засилим противовъздушната отбрана – въздушната мощ е основен елемент от комбинираните операции на НАТО. Следователно Алиансът ще разбере, че евентуално проваляне на въздушната атака на руска територия ще накара НАТО да отмени наземната операция. Като цяло трябва да покажем способността да създадем заплаха за самото съществуване на страните от Алианса“, подчерта Крамник.
Рафаел Фахрутдинов, Превод: В. Сергеев, Поглед.инфо
