Войната в Украйна вече навлезе в своя втори месец, откакто започна на 24 февруари, а за момента изгледите за окончателно спиране на бойните действия не изглеждат съвсем добри.
На този фон двете враждуващи страни вкарват в употреба почти всички познати средства във военното дело, включително и едно от най-старите познати - използването на чуждестранни бойци.
Така само три дни след началото на инвазията, президентът Володимир Зеленски обяви създаването на Чуждестранния легион за териториална отбрана и отправи призив към всички доброволци от други държави, които имат желание да се присъединят към украинските въоръжени сили във войната срещу Русия.
Това бе съпроводено от президентски декрет за премахване на визите за всички доброволци, докато Министерството на външните работи пусна сайт с подробности за кандидатстване и улесни процедурите за придобиване на местно гражданство.
Някои европейски политици приветстваха инициативата, а минимум двама от тях дадоха личен пример и се присъединиха към Легиона. Единият от тях е литовския депутат от Консервативната пария Юрис Юраш, докато другият е бившия грузински министър на отбраната Иракли Окруашвили.
В средата на март украинското правителство съобщава, че е получило общо над 20 000 заявки на доброволци от 52 страни.
Техните данни показват, че 31% от желаещите са американци, следвани от 18% британци и близо 7% немци. Различни снимки и клипове в социалните мрежи показват още присъствието на канадци, индийци, шведи и даже бразилци.
Все пак не е съвсем ясно от всички 20 000 заявки колко от тях са одобрени и още повече - колко са стигнали до бойните полета в страната.
Така че е трудно да се оцени какъв е точно реалният брой на чужденците в Легиона.
По същество той е базиран на модела на доброволческите батальони, използвани във войната през 2014 г. Тогава слабата боеспособност и пълната липса на ефективност на украинската армия води до нуждата да се разчита на подкрепа от доброволчески формирования с различен характер - някои от тях са съставени от ветерани от силите за сигурност, други са от членове на противоречиви крайнодесни движения, а трети - от чужденци.
Така още преди осем години се появяват няколко десетки подобни подразделения, които са инкорпорирани към украинските въоръжени сили. Сред тях са двете чеченски подразделения "Джохар Дудаев" и "Шейх Мансур", "Тактическа група Беларус" и "Грузинския легион".
В следващите години те остават в Украйна, въпреки Минските споразумения, според които чуждестранните бойци и наемници трябва да напуснат страната. Украйна обаче заобикаля тази точка, като формално ги инкорпорира в армията по сходен начин, както Франция го прави с нейния Чуждестранен легион и Великобритания - със своя полк от непалски гурки.
Така се избягват правното неудобство чужденците да влязат в графата "наемници", а в същото време попадат под директния оперативен контрол на украинското командване.
Подобен е и случаят с новосформирания Легион, поставен в рамките на Териториалната отбрана, която представлява мобилизационния резерв на армията.
И все пак за доброволците може да се появяват известни проблеми в собствените им държави заради участието им в Украйна. Страни като Великобритания и Канада имат закони, забраняващи на техните граждани да участват във военни действия срещу страна, с която не са във война.
Чехия също има подобно законодателство, докато в Германия, предупредиха, че ако някой неин гражданин наруши международното право, той ще бъде съден със сигурност в родината си.
Подобни решения обаче са чисто политически и трудно би могло да се мисли, че в Европа или Америка биха третирали свои граждани, били се срещу Русия, по същия начин, както граждани, които са били членове на "Ислямска държава".
На този етап все още е трудно да се прецени дали Легионът може да има съществена тежест в определянето на хода на войната.
В исторически план притокът на чуждестранни бойци към един конфликт обикновено има потенциал да окаже съществено въздействие върху него и дори да обърне хода на бойните действия.
Показателен пример е намесата на Турция и финансираните, екипирани и въоръжени от нея сирийски наемнически формирования, които имаха решаваща роля в Либия през 2020 г.
Разбира се Либия и Украйна са абсолютно несъпоставими примери, но все пак случаят в северноафриканската държава е добра демонстрация за това как могат ефективно да бъдат ползвани чуждестранни бойци.
За Украйна това е променлива, която зависи от твърде много фактори - най-вече качествата на противника, ниво на подготовка на доброволците, тяхната дисциплина и особено много начина, по който командването ги използва. Достатъчно голям брой опитни доброволци могат да оказват влияние не само на локални фронтове, но и в по-широк мащаб.
Например в района на Киев е "Норманската бригада", почти изцяло съставена от опитни канадски ветерани, които редовно действат заедно с украинските сили в съвместни операции.
Все пак отвореният характер на призива за доброволци предполага, че по-голямата част от тях имат слаб или никакъв предишен военен опит. А това води до немалко рискове.
От една страна липсата на опит означава потенциал за повече жертви, докато от друга самото присъствие на чужденци представлява евентуална заплаха не само за местното население, но и за това в държавите, от където пристигат чужденците.
Вече съществуват достатъчно информации, че конфликтът представлява сериозен интерес за крайнодесни радикали от цял свят, като някои от тях вече правят опити да стигнат до Украйна, където да получат боен опит, който след това да пренесат в родините си.
В крайна сметка подобно на изхода на войната, така и бъдещето на Легиона остава доста неясно.
То ще зависи най-вече от украинските способности да развият административния капацитет за бърза и адекватна селекция, обработване, оборудване и транспортиране на чуждестранни бойци, като в никакъв случай не бива да бъдат оставяни извън рамките на армията.
Те евентуално могат да допринесат не само за повишаване на нейния капацитет, при правилно използване, но и самите чужденци биха представлявали идеални рупори за украинската кауза, когато се приберат в родините си.
