За Газпром всичко се развива просто отлично. Руският енергиен гигант има огромна пазарна мощ. Той е най-големият доставчик на газ за страните от ЕС. В сегашната криза около Украйна това може
да изиграе фатална роля.
Дългогодишният шеф на концерна Алексей Милер определи 2021-ва като рекордна година – както по отношение на добива, така и на печалбата. Нарастващото търсене и експлодиращите цени на нефта и газа носят добри приходи на компанията, чиито акционери могат само да се радват.
Руската държава държи контролния пакет от акции и определя курса на компанията. Акции на Газпром притежават и германски фирми – например енергийният доставчик E.ON, както и редица частни инвеститори.
Концернът Газпром поддържа много близки отношения с Кремъл. Шефът на компанията Милер е стар приятел на руския президент Путин. Компанията е най-големият в света производител на природен газ, има близо половин милион служители и притежава най-големите руски залежи от суровината.
43% от потреблението в ЕС се покриват със суровина от Русия
Пазарната мощ на Газпром се дължи на монополното положение на компанията. Само тя има законно право да изнася газ и да притежава съответната инфраструктура (тръбопроводи), което я прави най-големият доставчик на ЕС. По данни на Евростат цели 43 процента от природния газ, потребяван в страните от общността, идва от Русия. Остатъкът се доставя от Норвегия, също както и втечнен газ от Близкия изток и САЩ, а Алжир и Либия допълват картината. В отделните страни членки обаче Газпром държи различни пазарни дялове. Общото правило тук е, че колкото пó на изток се отива, толкова по-зависими са държавите от руските доставки. Германия, която е най-големият потребител в целия ЕС, внася 55 на сто от необходимите ѝ количества именно от Русия.
"Газпром използва пазарната си мощ да влияе на цените чрез доставяните количества на Европа“, казва енергийният експерт Георг Цахман от брюкселския мозъчен тръст „Брьогел“. През последните 10 години ЕС се опитва да създаде общ пазар на газ в Европа по следната схема: Газпром доставя до външната граница на ЕС, след което страните членки могат да търгуват с газ само помежду си. Това прави възможно например Германия да купува газ от Русия и да го доставя след това на Полша или Украйна. Интересът на Газпром е друг – по възможност да сключва повече директни договори със страните-вносителки, за да поддържа по този начин тяхната зависимост.
Газпром твърди, че и тази зима е спазил стриктно ангажиментите си по дългосрочните договори за доставка, но оценката на Георг Цахман е, че руснаците доставят по-малко газ. През последните години краткосрочният пазар печелеше все по-голяма популярност, тъй като това позволява на държавите-вносителки да намалят малко зависимостта си, произтичаща от дългосрочните договори с Газпром.
Газпром е не просто най-важният доставчик на газ на европейския пазар, но и в почти всички страни членки на ЕС има дялово участие в местните енергийни доставчици. В Германия, например, най-голямото подземно газово хранилище в Западна Европа – това в Реден, провинция Долна Саксония, е собственост на дъщерната фирма на Газпром „Астора“. В момента в него се съхранява рекордно малко количество газ. Ако покрай политическата криза в Украйна Газпром получи нареждане от Кремъл да спре доставките, снабдяването на Европа наистина може да се окаже застрашено.
"Северен поток 2" - стратегическа грешка?
Клаудия Кемферт от германския Институт за икономически изследвания (DIW) смята, че оспорваният газопровод „Северен поток 2" ще увеличи допълнително зависимостта на страната от руски доставки. „Европа следва стратегия за диверсификация на газовите доставки, но Германия избра обратния път и увеличи още повече своята зависимост. И сега си плаща за това“, казва енергийната експертка за ДВ.
ЕС сега обмисля как да си осигури резервни количества от суровината и дори смята да започне да купува газ. Газпром пък се опитва да подкопае тази стратегия с помощта на някои страни членки. Така например Унгария вече сключи двустранен договор с Газпром за доставки на значително по-ниски цени.
Георг Цахман не е голям оптимист, че ЕС може да направи нещо срещу монополното положение на Газпром. „Можем да преговаряме колкото си искаме с руската страна, но тя държи всички лостове. Ако в Москва решат да спрат кранчето, ние ще бъдем в неизгодна позиция за преговори“, казва той.
Клиентите не са само в Европа
За Алексей Милер бизнесът с Европа е само част от успеха на Газпром, който се стреми да стане водещ енергиен концерн в света. Освен с газ, компанията търгува също и с петрол, освен това произвежда и електричество.
При откриването на зимната олимпиада в Пекин руският президент Владимир Путин сключи с китайското ръководство огромен договор за доставки на газ. САЩ също са клиент на Газпром – 8 процента от техния внос на петрол през 2020 г. са били именно от Русия. А това е повече, отколкото САЩ са внесли през същия период от своя съюзник Саудитска Арабия.
