През 19-и век за надмощие в Афганистан се бориха Руската и Британската империя, а през 20-ти САЩ и Съветският съюз. В новата Голяма игра, сега след превземането на стратегическата и непритежаваща излаз на море страна от талибаните, контролът е в ръцете на Пакистан, а съюзникът му Китай се опитва да затегне хватката си върху региона.
Пакистан има дълбоки връзки с талибаните и в миналото беше обвиняван, че подкрепя ислямистката групировка, докато тя воюваше срещу правителството в Кабул – обвинения, които Исламабад отхвърля. Когато миналата седмица талибаните превзеха Кабул, пакистанският министър-председател Имран Хан заяви, че афганистанците са разбили „оковите на робството“.
И докато при талибаните вървят обсъждания за бъдещия им модел на управление, медийни съобщения намесват в тях и някои пакистански официални лица.
Говорител на външното министерство в Исламабад заяви, че Пакистан иска политическо споразумение в Афганистан, което да включва всички афганистански фракции и което да гарантира мир и стабилност в региона, но добави, че „главната роля си остава на афганистанците“.
Китай, който досега не е участвал в афганистанските процеси, но за сметка на това е близък съюзник с Пакистан, подаде на талибаните маслиновата клонка, привлечен от природните богатства на Афганистан, включително значителните му залежи на литий, ключов компонент за електромобилите. Китай разглежда и перспективата за гарантиране на допълнителна сигурност за тесния му сухоземен коридор към Пакистан през планината Каракорум.
И тук идва мястото на Индия – стария враг на Пакистан, който от повече от година е въвлечен във военно противопоставяне с Китай по спорната им граница. Индия беше ключов поддръжник на сваления режим в Кабул и сега, когато Китай и Пакистан стават основни играчи в управлявания от талибаните Афганистан, безпокойството на Делхи нараства.
Пекин обаче заяви, че главната цел на протегнатата ръка към талибаните е да защити западната си област Синцзян от антикитайските екстремисти от „Ислямското движение на Източен Туркестан“ (ИДИТ), които може да потърсят убежище в Афганистан.
„И докато Пакистан може и да мисли да използва Афганистан като лост за влияние срещу Индия, то не така стоят непременно нещата и с Китай“, казва Чжан Ли, преподавател по изследвания на Югоизточна Азия в Съчуанския университет.
„Основното нещо, което вълнува сега Китай, е талибаните да изградят приобщаващ и умерен режим така, че тероризмът да не се прехвърли към Синцзян и региона. Всякакви други сметки засега остават неясни“, добавя експертът.
Според американското правителство ИДИТ вече официално не съществува като организация и се използва като етикет от Китай за потискане на най-различни мюсюлмански етнически групи, включително уйгурите в своята област Синцзян. Пекин отхвърля всякакви обвинения в нарушаване на човешките права.
Китай примамва талибаните с перспективата, че би могъл да им предложи двете неща, от които те се нуждаят, за да управляват Афганистан: дипломатическо признание и така необходимата инфраструктурна и икономическа помощ, каза Брахма Челаней, преподавател по стратегически изследвания в Центъра за политически изследвания в Делхи.
„Един опортюнистичен Китай със сигурност би се възползвал от новата ситуация, за да предприеме стратегическа офанзива в богатия на природни ресурси Афганистан и да засили присъствието си и в Пакистан, Иран и Средна Азия“, заяви той.
ГОРЧИВИ СПОМЕНИ
Неудобната ситуация, в която се оказа Индия от развоя на събитията, предизвика злорадо ликуване в Пакистан, казва Раза Ахмад Руми, политически коментатор, преподаващ в колежа „Итака“ в Ню Йорк. Откакто получават независимост след разделянето на субконтинента през 1947 г., двете страни са водили три войни помежду си.
„Задоволството в Пакистан, което се наблюдаваше в социалните мрежи и от телевизионния екран, до голяма степен се дължеше на премахването на индийското влияние, тъй като в пакистанските политически кръгове битуваше мнението, че тесните връзки на афганистанския президент Ашраф Гани с Индия са заплаха“, каза Руми.
Индия има горчиви спомени от предишното управление на талибаните между 1996 и 2001 г., както и от връзките на групировката с Пакистан.
През 1999 г. самолет на Индийските авиолинии беше отвлечен и впоследствие приземен в Кандахар в Южен Афганистан. Делхи тогава трябваше да освободи от затвора трима водещи пакистански екстремисти в замяна на пускането на пътниците, а талибаните позволиха на похитителите и освободените от Индия затворници да отидат в Пакистан.
„Сегашното ни мнение е, че трябва да се приспособим към действителността. Налага се да играем продължителна игра в Афганистан. Нямаме непосредствена обща граница, но имаме интереси там“, каза Джаянт Прасад, бивш индийски посланик в Кабул.
През последната една година, в която талибаните се очертаха като доминиращата сила, а в Доха започнаха преговори с посредничеството на САЩ, индийските дипломати отвориха канал за комуникация с групировката, казаха дипломатически източници в Делхи.
„Разговаряме с всички заинтересовани страни“, заяви единият от тях, но не пожела да навлезе в подробности за дискусиите. Във вътрешен план се чуха критики, че Индия е закъсняла и е поставила всичките си яйца в една кошница, залагайки на правителството на Гани, при положение че самите САЩ са започнали разговори с талибаните.
ТОВА НЯМА ДА БЪДЕ ПОВТОРЕНИЕ НА МИНАЛОТО
Като важен икономически играч Индия обаче може да се окаже привлекателна за талибаните, които се стремят да избегнат прекалената зависимост от Китай, каза източникът.
Делхи има строителни проекти във всяка една от 34-те провинции на Афганистан, както малки, така и големи, включително сградата на парламента в Кабул, която построи и която беше превзета миналата седмица от нахлулите в града талибани.
Майра Макдоналд, автор на три книги за Югоизточна Азия и бивш журналист от Ройтерс, каза, че макар и вземането на властта от талибаните да е нежелан развой на събитията за Индия, това не означава, че всичко за Делхи е приключило.
„Това не е повторение на миналото. Този път всички ще внимават много повече да не допуснат експлозия на ислямисткия тероризъм в Афганистан, както стана преди 11 септември 2001 г.“ „Плюс това в сравнителен план този път Индия е много по-силна икономически от Пакистан“, допълва тя.
Висш член на талибаните заяви пред Ройтерс, че беден Афганистан се нуждае от помощ от страните от региона, включително Иран, но и от САЩ и Русия.
„Очакваме те да ни помогнат, да подкрепят нашия народ, особено здравния сектор и особено деловия и минодобивния сектор“, каза Вахидула Хашими, който има достъп до процесите на вземане на решения в групировката. „Задачата ни е да ги убедим да ни приемат“, допълни той.