Много цивилни в опасната гранична зона в северната част на Газа не са имали шанс да намерят подслон преди началото на обстрела.

На север от Бейт Лахия в Газа, преди да бъде достигната граничната стена с Израел, се простира площ от земеделска земя и села, които се извиват около върха на крайбрежната ивица. Във времена на конфликт полетата и разпръснатите къщи са много опасно място. 

В близост до един от основните входни пунктове, използвани за нахлуване от израелските сили и уязвим за бомби и артилерия, той се използва и като линия на отбрана от бойните бойци в Газа. Хусейн Абу Клийк, който живее в бедуинско село близо до границата, е бил в триетажния си дом, когато е бил ударен. „Седях със семейството си“, каза 30-годишният мъж пред Guardian в болницата Шифа в град Газа. 

„Изведнъж по границата се разнесе силен артилерийски обстрел. Не очаквах да удари къщите. Децата започнаха да крещят. Тогава в къщата ни попадна бомба” 

Хюсеин е бил ударен от шрапнели във врата, ръката и гърба си. „Беше ужасяваща атмосфера. Не можете да си го представите. Преживяхме три войни и това е първият път, когато тази бомбардировка се случи по такъв внезапен, жесток начин." 

В миналото, както тези като Хюсеин знаят от личен опит, израелските военни предупреждават жителите на такива отдалечени селски райони да напуснат домовете си преди операции.

Но този път, израелската армия не е дала предупреждение, тъй като е ударила тунелите, които според нея са били използвани от Хамас и Ислямски джихад при бомбардировка, която е превърнала нощното небе в оранжево с огромни огнени топки. 

Джонатан Конрик, израелски военен говорител, каза, че израелските сили са се погрижили за целите си, но не винаги са били в състояние да предупреждават жителите. "Както винаги, целта е да се нанесат удари по военни цели и да се минимизират съпътстващите щети и цивилните жертви", каза Конрикус, пред Associated Press. „За разлика от нашите много сложни усилия за разчистване на цивилни райони, преди да ударим високи или големи сгради в Газа, този път това не беше осъществимо.“

68-годишният Тахер ал Кафарне, който живее в граничния район близо до съседния град Бейт Ханун, разказва подобна история на Хусейн Абу Клийк. 

„Когато насилието започна да ескалира, аз се преместих с 15-те си сина, двете си съпруги и внуците си в къщата на дъщеря ми в центъра на Бейт Ханун, в една къща, състояща се от три етажа, с около 150 души [подслон].

„Около полунощ интензивната бомбардировка започна с ракети от всяка страна в допълнение към артилерията, а улицата беше бомбардирана със силни и непрекъснати ракети. Снаряд от самолет или артилерия ... не знам ... удари последния етаж на къщата, в който останаха някои от децата ми и децата им, и токът на къщата беше спрян.”

„Всички крещяха. Около 40 до 50 души от къщата бяха ранени от бомбардировката и ние избягахме пеша, докато пристигнаха линейки. Дори тогава не можаха да стигнат до къщата заради атентат на улицата. Така хората започнаха да носят ранените." 

До сутринта в петък палестинците, живеещи в северната и източната граница на Газа с Израел, бягаха към по-силно застроените райони в центъра на Ивицата, избягвайки интензивната артилерийска бомбардировка и страхувайки се от нови баражи.

Семейства пристигнаха в управляваните от ООН училища в града - използвани във военно време за настаняване на избягали или чиито къщи са унищожени - в пикапи, на магарета и пеша, носещи възглавници и съдове, одеала и хляб.

„Планирахме да напуснем домовете си през нощта, но израелски самолети ни бомбардираха, така че трябваше да изчакаме до сутринта“, каза Хедая Мааруф, която избяга с разширеното си семейство от 19 души, включително 13 деца. „Бяхме ужасени от нашите деца, които крещяха и трепереха.“ 

Основните болници, обслужващи севера и центъра, също са наблюдавали постоянен приток на мъртви и ранени от тези райони, тъй като военната кампания на Израел са минали от почти постоянните въздушни удари срещу Хамас и Ислямски джихад към артилерийски огън - за който мнозина се страхуват, че може да предвещава сухопътна инвазия.

Вече борейки се с пандемията от коронавирус, болниците в претъпкания крайбрежен анклав преразпределят леглата за интензивно лечение и се опитват да се справят със съвсем различна здравна криза: лечение на взривни и шрапнелни рани, превръзки на рани и ампутации. След като това насилие в Израел и Газа приключи, не може да има връщане към „нормалното“.

Обезсърчени роднини не чакаха линейки, отвеждайки ранените с кола или пеша до болницата Шифа, най-голямата в територията. Изтощените лекари бързаха от пациент на пациент, като неисто превръзваха шрапнелни рани, за да спрат кървенето. Други се събраха в болничната морга, чакайки с носилки, за да извадят телата за погребение.

„Преди военните атаки имахме голям недостиг и едва успяхме да се справим с втората [вирусна] вълна“, каза по телефона служителят на министерството на здравеопазването в Газа Абделатиф ал Хадж, докато бомбите гърмяха на заден план. „Сега жертвите идват от всички посоки, наистина критични жертви. Страхувам се от тотален колапс."

Медицинските сестри в европейската болница в южния град Хан Юнис, трескаво търсейки място за ранените, преместиха десетки пациенти с вируса посред нощ в друга сграда, каза директорът на болницата Юсеф ал Акад. Неговите хирурзи и специалисти, които са били разположени другаде за вируса, се втурнаха обратно за лечение на наранявания на главата, фрактури и рани в корема. 

Ако конфликтът се засили, болницата няма да може да се грижи за пациенти с Ковид, каза ал-Акад.

"Имаме само 15 легла за интензивно лечение и всичко, което мога да направя, е да се моля", каза той и добави, че тъй като болницата не разполага с хирургически консумативи и опит, той вече е уредил да изпрати едно дете в Египет за реконструктивна операция на рамото.

"Моля се тези въздушни удари да спрат скоро." 

The Guardian, Превод: Алекс Тодоров