Спестяванията скочиха по време на пандемията, особено сред по-възрастните европейци. Barclays изчислява, че възрастните са натрупали свръхспестявания от 600 милиарда евро. Те със сигурност биха дали тласък на европейската икономика, ако бъдат инвестирани. И все пак повечето наблюдатели вярват, че голяма част от парите ще останат неизразходвани, пише Стюърт Троу за Bloomberg.
Какво стои зад това спестяване? Отрицателните лихвени проценти в региона би трябвало да възпират спестяванията и да насърчават потреблението и инвестициите. За по-старите спестители обаче нещата изглеждат малко по-различно. Разбирането за това как те реагират, когато лихвите са толкова ниски, е от съществено значение за насърчаването им да вкарат парите си в употреба.
Много ниските лихви означават, че се нуждаете от по-големи спестявания, за да постигнете дадено ниво на пенсионен доход. Базовият лихвен процент на Английската централна банката е само 0,1%. Това означава, че получаването на годишен лихвен доход от 10 000 паунда (13 951 долара) изисква спестявания от 10 милиона паунда. Когато ставката бе 5%, както беше преди световната финансова криза през 2008 г., тази сума можеше да се получи от спестявания за едва 200 000 лири, и с много малък риск. Математиката не може да направи сметката, когато лихвените проценти са отрицателни, каквито са в еврозоната сега, и вашият капитал всъщност се ерозира с течение на времето.
Ниските лихвени проценти подхранват страха сред пенсионерите (и тези, които са напът да се откажат от ежедневната си работа), че спестяванията им няма да растат и в крайна сметка ще останат без пари. Така че мисълта за набутване на този капитал е неприятна и може да доведе до прекомерна предпазливост.
Това проблемно въздействие на ниските лихви предхожда Covid. Проучване от 2017 г. показа, че много американски пенсионери продължават да трупат спестявания дори след пенсионирането си. Хората, навлизащи в 80-те си години, са по-богати, отколкото в 60-те и 70-те си години, дори след приспадане на инфлация, най-вече защото не харчат толкова, колкото богатството им е можело да позволи. Всъщност най-богатите са харчели с 53% по-малко, отколкото биха могли.
Поведенческата икономика също така сочи, че хората са по-малко склонни да похарчат капиталовата печалба, отколкото приходите от лихви или дивиденти. Обосновката е, че те предпочитат сигурността на „птичето в ръка“ пред нереализираната и по-малко предвидима капиталова печалба.
Друга причина за това нежелание да се харчат спестявания е, че хората все повече биват карани да поемат целия риск при осигуряване на пенсионирането си.
В миналото най-щастливите пенсионери имаха индексирани с последната заплата пенсии, които осигуряваха редовен, гарантиран доход. За по-голямата част от останалите продуктите с гарантиран анюитет можеха да репликират индексирания доход, на определена цена. Така или иначе, винаги знаехте колко можете да похарчите всеки месец и нямаше риск спестяванията ви буквално да „свършат“.
Днес хората по-често поемат целия риск, като инфлацията и волатилността на пазара, да не говорим за вероятността просто да „надживеят” парите си. Пенсиите, базирани на последната заплата са далеч по-рядко срещани, а доходите, плащани от анюитетните схеми, са много по-ниски, отколкото някога бяха, тъй като лихвите са толкова малки. В този смисъл предпазливостта е разбираема.
Проблемът е, че прекомерната предпазливост може да навреди на спестителите и икономиката. В крайна сметка пенсионерите живеят по-скромно от необходимото поради страх да не останат без пари. В същото време икономиката не успява да се възползва, тъй като тези с най-много пари са най-малко склонни да харчат.Наличието на план може да помогне за първото. Независимо дали става въпрос за нещо, което сте създали сами в електронна таблица, или за продукт от скъпо посещение при финансов съветник, вие искате да получите точна прогноза за това какво можете да си позволите да похарчите, за да се почувствате по-комфортно, напипвайки тези спестявания.
Преди настоящата мания за изключително ниски лихвени проценти, грубото практическо правило беше, че изтеглянето на по 4% от вашия капитал годишно след пенсиониране е устойчиво. Днес съветите са по-нюансирани. Някои съветници предполагат, че устойчивият процент е 3% или по-малко. Artemis Investment вярва, че ниво на теглене от 4% все още е възможно, но само ако 60% от вашия фонд останат инвестирани в акции. Това е доста смело за много по-предпазливи инвеститори. Като алтернатива, ако сте готови да държите 40% в акции, процент на теглене от 3,5% би трябвало да е устойчив.
Ако разполагате с достатъчна финансова гъвкавост, за да избегнете ликвидирането на инвестициите си вследствие на спадането на пазара, както се случи миналата година, това също може да има огромно значение за вашите финанси.
Можете и да насочите спестяванията си към други активи, които плащат доход. Това е една от причините имотите да са популярна инвестиция, независимо от риска и логистичните предизвикателства. Наличието на поне някакъв гарантиран доход може да помогне на хората да се чувстват по-уверени в отношението към капитала си като към пари, които могат да бъдат похарчени.
Друга форма на доход, която често се пренебрегва във Великобритания, е държавната пенсия. Една четвърт от пенсионерите, особено жените, не успяват да си гарантират, че ще получават пълното обезщетение. Държавната пенсия се увеличава по сложна формула, която често й позвлява да бъде актуализирана с повече от инфлацията. Понастоящем правото на пълна пенсия носи 9 339,20 лири годишно.
Разбира се, една от причините хората да трупат кеш в напреднала възраст е, защото никой не знае колко ще им струват грижите за тях. Повечето хора залагат на предпазливостта от страх да не прекарат последните си дни в бедност.
Така че, ако правителството изпълни обещанието си да осигури известна сигурност относно разходите за грижи, много вероятно е мерките да се изплатят, като освободят излишните спестявания.
Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
