Съветските елити са различни през различното време. Кога по-умни, по-интелектуални, страстни, кога по-глупави, отпуснати, но за съветските елити е свойствено нещо безспорно и неизменимо - живеят в една страна с подвластните. Дори и ако някои представители на съветския елит се опитват да изградят свои малки светове на повече или по-малко привилегирован бит, то те все пак живеят в една страна с останалите, дишат един въздух със своите съграждани. И както се оказва по-късно, това е много важно. Това е определящо важно.

А през 90-те години при нас се появи странна офшорна аристокрация.През 90-те години нашите смешни и често доста тъпи и подли елити, банални и пошли новобогаташи, разработиха най-пошлата възможна форма на поведение на елитите.

Новата поява на нашите аристократи, тъкмо изпълзели изпод лавките, започнаха да разглеждат страната с нейните вече немногочислени обитатели като савана за някакво полукриминално и полуикономическо сафари. Тези хора, приели се сами за крале на животите, започнаха да ловят, да добиват средства за съществуване в своята страна, а предпочитат да живеят на други места - кой в Лондон, кой някъде другаде. След известно време тази форма се пренася и на техните слуги измежду руската интелигенция. Те имат доходи-огризки от стопанските маси, затова и се заселват на по-евтини и прости места - в Испания, Италия, Източна Европа...

Възниква поредният разрив между властващите и владените, властта и народа. При това, както винаги нашите туземни елити се оказват основните идиоти.

На тези глупаци, изпълнени с комплекси за малоценност, никой не им е обяснявал как работят всички тези офшорни дела. Никой не им е обяснил, че офшорното съществуване е разновидност на слепотата. Всички офшорни мислят, че играят някакви мъдри игри. И далеч не всички от тях разбират, че офшорните всъщност играят на такива игри, чийто смисъл просто не им е достъпен. Същото е с офшорното програмиране. Голяма и сложна комбинация от цели се разбива на огромно число задачи и подзадачи, които се разпределят между множество програмисти в Индия, Източна Европа и други. И те дори не подозират за каква макроцел работят. А и не печелят чак такива големи пари.

Така е и с нашата офшорна аристокрация. Тези по свой начин наивни, макар и брутални, хора дълго играят в големи игри. Малцината, които разбират смисъла на играта, но си позволяват да я играят и нататък са истински подлеци и престъпници. Тези, които нищо не са разбрали, просто са идиоти, а такива идиоти, станали част от елитите, са просто опасни. Не ни е жал нито за едните, нито за другите. Никога не трябва да ни е жал за такива.

Евгений Фатеев,  Превод: В. Сергеев